Прабългарският календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източници Източниците, от които се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, са: Именник на българските ханове, Чаталарски надпис и Приписката на Тудор Доксов. В Именника има 12 двойки думи на прабългарски език. В Чаталарския надпис и Тудоровата приписка има по една двойка думи. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Година Прабългарски (Именник) Старотюркски (7 – 8 век) Уйгурски (13 – 17 век)ТуркменскиБашкирскиКазахскиХакаскиТелеутскимишка сомор (čomor) Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra- küskü сычқансысҡантышқанкÿске қойон „заек“волшегор, σιγορ Съответства на турската дума sığır „говедо“. udсығырһыйыр „крава“сиырінекулу „дракон“ барс верени, берени Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.) bars (перс.) bars (перс.)барс, пәләң (перс.)барысбарыстÿлгÿ „лисица“йылан „змия“заекдвлан (davlan) Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan. tabïšɣantavïšɣanтаушқанҡуянқоянхозанат „кон“драконlüi/lü (кит.)luu (кит.)лу балық луулувкилескі „гущер“қой „овца“змия диломъ (čilom) Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“. yïlanyïlanйыланиланжыланчыланмечин „маймуна“кон имаСпоред Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число. (шегоръ)yunt,yundйылқыилҡыжылқычылғыит „куче“овцатеку Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.qonyqoinқойҡойқой хойқақай „свиня“ (монг.)маймунаbičin bičinбиҗинмишинмаймыл, мешінкіжі „човек“чычқан „мишка“петелтох (čux) Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk. takïɣu takïɣuтауқтауыҡтауықтаңахтақаа „петел“ (монг.)кучеетхь Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.ititитэтиттурна „жерав“инек „крава“свинядохсъ (čočka) Съответства на тат. чучка „свиня“.laɣzïn (?)toŋuzтоңуздоңгызқара кейікöскі „коза“пар „тигър“

Сравнение с китайски календар 1 – дзъ = шу (плъх)7 – у = ма (кон)2 – чоу = ню (вол)8 – уей = ян (коза)3 – ин = ху (тигър)9 – шън = хоу (маймуна)4 – мао = ту (заек)10 – юй = дзи (петел)5 – чън = лун (дракон)11 – сю = гоу (куче)6 – съ = шъ (змия)12 – хай = джу (прасе)

Източници

Допълнителна литература Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008. Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106. Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986. Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки kandimirov.eu Перипетиите на календара  – статия на проф. Никола Николов Компютърен модел Древен български календар Българският Календар – Г. Кръстев, Т. Целов, С. Рулински, Б. Михайлов Календарът на древните българи и древните скални обсерватории в днешните български земи. Я. Й. Шопов Началото на годината в прабългарския календар – И. Т. Иванов Още литература

Категория:Календари календар