Лазурен бряг () се нарича югоизточната брегова ивица на Средиземно море във Франция. Частта от Лазурния бряг на изток от Кан се нарича Френска Ривиера и е част от областта Ривиера. Районът няма точно определени граници, но обикновено се счита, че се простира от град Тулон до град Мантон на границата с Италия. На Лазурния бряг се намира и Монако.„Côte d'Azur, côte méditerranéenne française entre Cassis et Menton“ („Côte d'Azur, French Mediterranean coast between Cassis and Toulon“) in Dictionnaire Hachette encyclopédique (2000), p. 448.„Côte d'Azur, Partie orientale du littoral français, sur la Méditerranée, de Cassis à Menton“ („Côte d'Azur, Eastern part of the French coast, on the Mediterranean, from Cassis to Menton“), in Le Petit Larousse illustré (2005), p. 1297. Изразът Лазурен бряг е въведен от писателя Стефан Лиежар (Stéphen Liégeard) и неговата книга „Лазурният бряг“ (La côte d’azur), публикувана през 1888 година.
Общото население на Лазурния бряг възлиза на над два милиона души. По него са разположени множество световноизвестни курорти.Jim Ring, Riviera, The Rise and Rise of the Cote d'Azur, John Murray Publishers, London, 2004. Той е дом и на технологичния парк София Антиполис (близо до град Антиб).
Крайбрежието попада изцяло в региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Ривиера е италианска дума, отнасяща се за древната лигурска територия, намираща се между реките Вар и Магра. След като Франция анексира Графство Ница през 1860 г., новопридобитата област е наречена Лазурен бряг, тъй като дори зимният дъжд и мистрала са възпирани от Алпите и водата остава синя като небето. Районът на Ница е планински и се различава значително от останалата част на Южна Франция.
Бреговата линия на Лазурения бряг е една от първите съвременни курортни области. Тя започва да се развива от зимен курорт за британската висша класа към края на 18 век. Към средата на 19 век районът е свързан с железница и се превръща в място за ваканция за британски, руски и други аристократи (включително Виктория, Александър II и Едуард VII). През лятото е резиденция за членовете на рода Ротшилд. В началото на 20 век е често място за отдих за художници и писатели, сред които се открояват Пабло Пикасо, Анри Матис, Френсис Бейкън, Едит Уортън, Съмърсет Моъм и Олдъс Хъксли, както и за богати американци. След Втората световна война се превръща в популярна туристическа дестинация. Много знаменитости, сред които Елтън Джон и Брижит Бардо, започват да закупуват жилища в региона. В днешно време, по Лазурния бряг живеят голям брой чужденци от цял свят.
Най-големият град е Ница с население от души към 2016 г.Institut national de la statistique et des études économiques, 2019 – INSEE.fr Летището на града е третото най-натоварено във Франция (след парижките летища Шарл дьо Гол и Орли). Крайбрежието е обслужвано и от високоскоростна железница (TGV). Лазурният бряг е осеян с множество яхти, като всяка година тук хвърлят котва около половината от всички свръхлуксозни яхти на света.Côte d'Azur Economic Development Agency – p.31 CRDP-Nice.net Като туристически център, Ривиерата се радва на 310 – 330 слънчеви дни годишно, 115 km плажни ивици, 18 голф игрища, 14 ски курорта и 3000 ресторанта.Côte d'Azur Economic Development Agency, op.cit. p.66
Източници
Категория:Прованс-Алпи-Лазурен бряг Категория:География на Монако Категория:Средиземно море