Алопластичната адаптация е форма на адаптация, където субекта се опитва да промени средата, когато е изправен пред трудна ситуация.
Концепцията за алопластичната адаптация е развита от Зигмунд Фройд, Шандор Ференци и Франц Александер. Те твърдели че когато индивида е бил поставен в стресова ситуация, той може да реагира по два начина: Автопластична адаптация: Субекта се опитва да промени себе си, тоест вътрешната среда.
Алопластична адаптация: Субекта се опитва да промени ситуацията, тоест въшната среда. Престъпленията, душевните болести и активизма могат да бъдат класифицирани като категории на алопластична адаптация.
Вижте също Франц Александер Автопластична адаптация
Категория:Психоанализа