Франчèско I де Мèдичи (; * 25 март 1541, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 19 октомври 1587 във Вила на Медичите в Поджо а Каяно, Велико херцогство ТосканаFRANCESCO I de' Medici, granduca di Toscana, in Treccani. Посетено на 12 май 2023.) е вторият велик херцог на Тоскана (1574 – 1587).
Произход Той е най-големият син на Козимо I де Медичи (1519 – 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му Елеонора ди Толедо (1522 – 1562). Негови дядо и баба по бащина линия са кондотиерът Джовани дале Банде Нере и Мария Салвиати, а по майчина – дон Педро Алварес де Толедо и Сунига, вицекрал на Неапол, и Мария Осорио и Пиментел, маркиза на Вилафранка дел Биерсо. Има шестима братя и четири сестри: Мария Лукреция (1540 – 1557) Изабела (1542 – 1576), херцогиня на Брачано като съпруга на Паоло Джордано I Орсини Джовани (1543 – 1562), епископ на Пиза и кардинал от 31 януари 1560 г. Лукреция (1544 или 1545 – 1561), херцогиня на Ферара, Модена и Реджо като съпруга (1560) на Алфонсо II д’Есте Пиеро (Педрико) (1546 – 1547) Гарция (1547 – 1562) Антонио (1548 – 1548) Фердинандо I (1549 – 1609), кардинал на Светата римска църква от 1562 г., след смъртта на брат си Франческо I се възкачва на престола на Великото херцогство на Тоскана, ставайки 3-ти Велик херцог на Тоскана (1587) Анна (1533 – 1553) Пиетро, понякога наричан Пиеро или Педро и известен в Испания като Дон Педро (1554 – 1604), военен, генерал и политик, който убива жена си заради изневяра.
Освен това има една полусестра от втория брак на баща си и един полубрат и две полусестри извънбрачни връзки на баща си.
Биография Начални години
Той е кръстен на обет, даден от майка му по повод на поклонение във францисканското светилище Ла ВернаDBI Eleonora de Toledo.
От 1564 г. е регент на Великото херцогство на мястото на баща си.
На 18 декември 1565 г. се жени за Йоана Австрийска, дъщеря на Фердинанд I Хабсбургски. След смъртта ѝ се жени за Бианка Капело през 1579 г. Двамата имат син Антонио, който се противопоставя на членовете на семейството си и е изключен от наследяването. Съпругата му Бианка не е обичана от двора и от брата на Франческо, кардинал Фердинандо I де Медичи, дотолкова, че внезапната смърт на двойката, само с един ден разлика един от друг, кара да се подозира дълго време поръчано отравяне от самия кардинал, докато хрониките говорят за причини, свързани с фулминантно заболяване. През 2006 г. се смята, че е доказано действително отравяне с арсен, но последващите тестове, проведени през 2009 г., показват, че смъртта се дължи на малария.
Велик херцог на Тоскана Франческо, подобно на баща си Козимо, е склонен към деспотизъм, но противно на него не успява да запази независимостта на Флоренция и действа почти като обикновен васал на своя тъст, императора на Свещената Римска империя. Уплашен от заговора на Орацио Пучи и Пиеро Ридолфи и други флорентински благородници през 1575 г., той е безмилостен към отговорните и с тяхната подкрепа, като дори стига дотам, че дава съгласието си, ако не и да организира убийството на две жени от семейство Медичи, които поддържат отношения с Антимедичи партията: сестра му Изабела де Медичи и неговата снаха Леонора Алварес де Толедо, убити от съответните им съпрузи по-малко от седмица при много сходни обстоятелства. Освен това Франческо не се интересува много от политиката и предпочита да остави съдбата на Великото херцогство в ръцете на многобройните служители, на които сляпо се доверява. Той продължава да облага поданиците си с тежки данъци, за да плаща голям данък на Империята.
Подобно на своите предци херцогът е важен покровител на изкуствата, подкрепяйки много художници и възлагайки на Бернардо Буонталенти да построи вила в Пратолино, където самият той купува имение през 1568 г. Вилата, която сега е изгубена, е построена между 1569 и 1581 г. и е запомнена като най-разкошната от вилите на Медичите, построена с намерението да създаде приказна обстановка за втората съпруга на Франческо. Самият Буонталенти поверява проектирането на града-крепост Ливорно, за да осигури подходящ излаз към морето за трафика на Великото херцогство.
Той купува Вила Ла Маджия и цялото имущество на вилата на планината Монталбано.
Франческо I е запален по алхимията и чувствителен към трудовете на големите химици и алхимици на времето. Вдъхновен от китайския порцелан, внесен на Запад, той иска на всяка цена да се реши проблемът със смесите, за да се направят порцеланите. Така в Казино ди Сан Марко във Флоренция, под ръководството на Буонталенти, той поставя „арканистите" на работа, участвайки в експериментите им с дълги посещения в лабораторията. Опитите са успешни и около 1575 г. първите произведения на стъкловиден порцелан, правени някога на Запад, т. нар. „порцелан на Медичите“, виждат бял свят.
Известно с тези проучвания е Studiolo – неговият работен кабинет в Палацо Векио във Флоренция, завършен между 1570 и 1572 г., съдържащ забележителна колекция от фрески и картини. Той е поръчан на Джорджо Вазари и е посветен на това „... да служи за гардероб за редки и скъпоценни неща, както и за валута и за изкуство, така да се каже за бижута, медали, издълбани камъни, обработени кристали и вази...“
През 1585 г. той има честта да бъде домакин на посолство Теншо в своя двор – първата японска дипломатическа мисия в Европа, на която той също показва в Пиза и Сиена.
Умира на 19 октомври 1587 г., а съпругата му Бианка Капело – на 20 октомври, и дълго време има подозрения, че тяхната смърт е причинена от неговия брат и наследник Фердинандо I де Медичи. Наследен е от брат си Фердинандо, който напуска кардиналската си длъжност за случая.
Противоречива смърт
Вечерта на 8 октомври 1587 г., след ден, прекаран на лов с брат му Фердинандо, Франческо I и съпругата му Бианка вечерят във Вилата на Медичите в Поджо а Каяно. Първо Франческо, а след това и Бианка се почувстват зле и скоро си лягат, страдайки от периодична треска с висока температура и епизоди на повръщане: 11-12 дни по-късно и двамата умират, без единият да узнае за другия.
Четирима професори от Университета във Флоренция (токсиколозите Франческо Мари, Елизабета Бертол, Алдо Полетини и историкът на медицината Донатела Липи) анализират фрагменти от черния дроб на Бианка и Франческо: тези тленни останки са открити преди няколко години в църквата Сан Франческо в Бонистало след откриването на документ, който свидетелства, че вътрешностите на двамата съпрузи са били заровени там след аутопсията. Много леки следи от женски и мъжки черен дроб са достатъчни, за да докажат следи от арсен, в смъртоносни, но не и фулминантни количества (оттук и дългата агония); в този момент остава само да се изясни бащинството на органичните тъкани. Ако Фердинандо отказва държавно погребение за Бианка Капело (поради което погребението се игнорира), Франческо I е погребан в параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ до първата си съпруга Йохана Австрийска. Точно от гробницата на Франческо, обект на скорошна инспекция през 2004 г. в рамките на голям проучвателен проект за семейство Медичи, са открити органични останки, чието ДНК е установено, че е съвместимо с това на мъжкия черен дроб, което позволява определеното приписване.
През 1857 г., по време на първоначално проучване на телата на Медичи, тялото на Франческо I е открито „... много запазено ... има плешиво чело, черна коса, черна и необработена брада. Напуканите и свити ръце ясно показват, че човекът, на когото са принадлежали, е починал в спазми. Облечен е в тъмен ciambellotto, може би черен: има подобни панталони в испански стил, черни копринени чорапи и кожени обувки".Sommi Picenardi G., Exhumation and reconnoissance of the Ashes of the Medici Princes направени през 1857 г. Протоколи и бележки“, Archivio Storico Italiano Серия V, Том I-II, M. Cellini & c., Флоренция 1888 г. в D. Lippi, „Illacrimate Sepolture – Любопитни факти и научни изследвания в историята на exhumation dei Medici, Флоренция, 2006 онлайн .
В цинковата кутия на Франческо I, ексхумирана от Параклисите на Медичите през 2004 г., няма следи от органични материали, а само останки от тъкан, която обвива костите, освен това широко манипулирана от антрополозите през 1950-те г. Така че ДНК-то, намерено и сравнено с тази в Бонистало (подселище на днешно Поджо а Каяно), не е оригиналната ДНК, а се дължи на замърсяване. Освен това костницата в Бонистало не е разкопана с археологически техники. Обичайна практика е след аутопсията отстранените вътрешности да се третират с арсенови съединения, за да се запазят. Франческо I има висока и периодична треска, докато отравянето с арсен се характеризира с повръщане без температура. Така че отравянето остава само проста хипотеза, поне за някои учени.
Тезата, формулирана през 2006 г. от групата учени от университетите на Флоренция и Павия, се основава на доказателства, получени от внимателен анализ на исторически документи и точни лабораторни изследвания. В допълнение към симптомите, представени от Франческо I, резултатите от аутопсията и резултатите от химико-токсикологичните изследвания, извършени върху останките, намерени в Бонистало, допринасят за определянето на картина, съвместима със смъртоносно отравяне с арсен. Има многобройни научни публикации и токсикологични текстове (един от тях е Curtis D. Klassen Casarett и Doull's Toxicology - The basic science of poisons), които съобщават за треска сред симптомите на интоксикация с арсен, придружена от епизоди на бурно повръщане, което продължава през целия патологичен процес. Освен това, в случаи на отравяне, е документирано отделянето на силно миризливи изпражнения, затруднения в дишането и блокиране на бъбреците в последните дни от живота на Великия херцог. Клиничната картина, описана в документите, свързани с хода на болестта на Франческо I, подчертава наличието на остри болки, белязани от писъци и стенания, толкова силни, че се чуват във всички стаи на вилата.
Тези констатации са в съответствие с разкъсващите киселини и силната, делириумна възбуда, които също характеризират отравянето с арсен. Доказателствата, получени от аутопсията на Франческо I, също потвърждават хипотезата за интоксикация. Забележителното стомашно възпаление, кафявият, уголемен и много труден за разрязване черен дроб, както и хиперемираните и едематозни бели дробове са повече от показателни. Далакът е нормален и липсата на хипертрофия (спленомегалия) от друга страна изключва смъртта да е настъпила поради пристъп на малария.