Кирил Георгиев Драмалиев е български партиен, държавен, просветен деец и дипломат.
Биография
Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 година в София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва Школата за запасни офицери през 1916 година и участва в Първата световна война. Става член на Българската комунистическа партия в 1921 година. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941 – 1944). Завършва немска филология, защитава докторат в Мюнхен. Завърнал се в България, работи като учител в Първа софийска гимназия от 1 септември 1920 година. Уволнен е след атентата в „Света Неделя“ на 13 май 1925 година. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение.
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. През лятото на 1942 година, заедно с Цола Драгойчева, ръководи дейността на БРП (к) по създаването на Отечествения фронт, а през август 1943 година става член на новосъздадения му Национален комитет. През 1942 г. е мобилизиран като офицер – подпоручик в армията в Беломорието и участва в канал за снабдяване на партизани от Съпротивата с оръжие от военни скалдове на армията.Илиев, Петър. Петър Илиев, В леговището на вълците, спомени, София, 1983История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239 Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.“
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите – комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946 – 1947). Многократно избиран за народен представител (1945 – 1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52. Съдейства активно за преустановяването на политическата автономия в Пиринска Македония.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 444.
Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 – 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 – 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 – 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в Полша (1952 – 1954) и в ГДР (1956 – 1958).
По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов, Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата „Просветната реформа на Отечествения фронт“.
Източници
Категория:Членове на НК на ОФ Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Министри на просветата на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Посланици на България в Полша Категория:Посланици на България в ГДР Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“