Александър Гичев Джорлев известен като Алекси, Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле), е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Алексо Джорлев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес. Бързо става местен войвода. Преди 1903 година убива Кирякос Кочев, баща на Пандил и Костадин, които по-късно убиват като отмъщение баща му Гиче и бягат в Канада.
През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев. В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Попължани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени, Неокази с Кръсте Льондев, Крушоради, Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович, Сетина, Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,
В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински.
Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази, Сетина, Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят. Оттогава е и народната песен:
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско. През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците във Фезан (спомени)“ стр.60 По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение, съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско. Влиза в отряда на Васил Чекаларов, действащ в тила на турската армия в МакедонияХристо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362 и участва в сраженията при Копаница. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин.Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
Чета № 9 на МОО с командир Алексо Джорлев Номер Име Години Околия Селище Бележка Георги Кръстен Андонов Битолско Цапари Георги Ставрев Битолско Цапари Дельо Колев Леринско Арменово Дельо Нолев Леринско Арменово Мице Мандзов Леринско Суровичево Пандил Георгиев Леринско Пътеле Пандо (Панто) Павлев Битолско Дихово Петър Василев Леринско Неред Петър Геогиев Битолско Дихово убит на 21 октомври 1912 г. Тодор Щерев Солунско Киречкьой Христо Пройков Леринско Суровичево
Алексо Джорлев умира в 1914 година.
Външни препратки
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Родени в Баница (Леринско) Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония