Балшите () са благороднически род и фамилия, управлявала днешните албански земи около Шкодра – Улцин, Бар със Зета, Круя, Канина, Валона, Берат и Химара включително и сръбските земи по т.нар. сръбско поморие (Будва, Конавле, Требине и Драчевица) в годините 1362 и 1421.
Основателят на династията Балша I е дребен земевладелец-властел, контролиращ само едно село при цар Стефан Душан. Баща е на трима синове Страцимир Балшич, Джурадж I Балшич и Балша II, които след неговата смърт придобиват влияние, заемайки при неясни обстоятелства земите на земевладелеца Жарко и убивайки войводата Джураш Илиич. Стефан Урош ги признава за областни господари, а след неговата смърт те постепенно овладяват цялата Зетска област, в непрекъснати сблъсъци със съседните владетели. Отстояват независимостта на земите си срещу своите съседи: албанските владетели от рода Топия, босненския крал Твърдко I Котроманич и господарите на Херцеговина. За да стабилизират положението си, през 1369 г. приемат уния с Римокатолическата църква.
Джурадж I Балшич взема за съпруга Елена, дъщеря на Лазар Хребелянович, владетел на Сърбия. След смъртта ѝ сключва брак с Милица, дъщеря на крал Вълкашин Мърнявчевич, владетел на Прилеп, с когото живее в мир. Разделя се с нея след смъртта на баща ѝ, за да се ожени за Мария Теодора, дъщеря на севастократор и деспот Деян Драгаш. Посмъртно му се ражда дъщеря Евдокия. Тя става трета съпруга на Исав де Бунделмонти, господар на Янина и играе важна роля в управлението на този град след смъртта на мъжа си.
Балша II получава като зестра от жена си, деспотица Ксения Комнина, властта над албанските градове Валона, Берат и Химара. Загива в битка с османските турци през 1385 г., защитавайки тези земи. След смъртта му те остават под управлението на неговата вдовица и на зет му Мръкша Жаркович, а в Зета го наследява племенникът му Джурадж II, син на Страцимир Балшич. За да укрепи позициите си Джурадж сключва брак с Елена, дъщеря на сръбския княз Лазар Хребелянович, а след гибелта на своя тъст в Косовската битка обявява папата за свой наследник (1391), в случай че няма син. Такъв обаче се ражда – бъдещият Балша III. Застрашен от турците, Джурадж ІІ отстъпва по-голямата част от своите владения на Венеция, осигурявайки си по този начин нейното покровителство. Умира през 1405 г. и е наследен от сина си Балша III. Новият владетел започва енергични военни действия срещу венецианците за да си възвърне бащините земи и най-вече силната крепост Шкодра. Последен представител на своя род, преди да умре през 1421 г., той завещава владенията си на своя вуйчо, сръбския деспот Стефан Лазаревич. Единствената му дъщеря Елена е омъжена за херцеговинския владетел Стефан Косача.
Представител на третото поколение в рода Балшичи е и Константин Балшич, син на Джурадж І от брака му с Теодора Драгаш. Той е убит от венецианците през 1402 г., защитавайки своята крепост Круя. Синът му - Стефан Балшич израства в Италия, където по-късно става кондотирер под името Стефан ди Марамонте.
1356—1368 Балша I 1368—1373 Страцимир Балшич, син на Балша I. 1373—1379 Джурадж I Балшич, син на Балша I 1379—1385 Балша II, син на Балша I, от 1382 княз на Албания 1385—1405 Джурадж II, син на Страцимир 1405—1421 Балша III, син на Джурадж II
Източници
Генеалогия на Балшите
Вижте също Кучи