Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, с официална титла Негово Величество Симеон II, цар на българите), или накратко Симеон Втори е цар на българите в периода 1943 – 1946 г. и министър-председател на Република България в правителството му (2001 – 2005).
Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ненавършено пълнолетие от негово име управлява Регентски съвет. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски. Често е наричан от привържениците си царя.
От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е министър-председател на България начело на правителството. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Симеон Сакскобургготски, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.
Биография Царство България
Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в Болница Княгиня Клементина, София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.
Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от министъра на войната Христо Луков, княз Симеон Търновски е зачислен в Шести пехотен търновски полк с чин подпоручик и е назначен за шеф на Деветнадесети пехотен шуменски полк, на Първи армейски артилерийски полк и на Трети конен полк.сп. „Сердика“
Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради ненавършено пълнолетие от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 г. до 9 септември 1944 г. в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 до 1946 г. – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавият четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест.
На 15 септември 1946 г. в присъствието на Съюзническата контролна комисия (СКК) и части на Съветската армия, се провежда Референдум за обявяване на България за република. В СКК влизат представители на армиите на СССР, САЩ и Великобритания. Тя е под председателството на съветския генерал-полковник Сергей Бирюзов. Над 95% от гласувалите са за република, но тъй като страната по това време на практика е все още окупирана от съветски войски, гласуването на референдума не отговаря на съвременните разбирания за свободен вот. Съществуват и съмнения, че резултатите са фалшифицирани. В същото време премахването на монархията се подкрепя от всички легални партии, включително от антикомунистическата опозиция, чийто лидер Никола Петков заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“. Резултатите са признати от Съюзническата контролна комисия за действителни, както и от всички държавни ръководства от съюзните страни победителки във Втората световна война.
На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария-Луиза) е прогонено от страната. Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция, която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.
Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на Седмото велико народно събрание през 1990 г.
Престой в чужбина След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Симеон Сакскобургготски завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия.
През 1951 г. се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик Стефан Попов, напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с Царицата майка през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна.Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година, Медиапул, 24.03.2004
Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.
В официалната му биография на сайта на Министерския съвет, докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източнициСимеон Сакскобургготски. Министър-председател на България, SETimes.com през този период е бил бизнесмен в Испания и САЩ. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ (Thomson). Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.
Завръщане в Република България След напускането на страната Симеон Сакскобургготски идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Българите приветстват радушно неговото завръщане.Velina Nacheva, The return of the king, The Sofia Echo, August 21 2004. Matthew Brunwasser, Ex-King Simeon returns to power as Bulgarian PM, The Telegraph, 13 юли 2001. Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. През 1999 г. Симеон Сакскобургготски идва в България за втори път с кораб по река Дунав, в рамките на международна религиозно-екологична конференция.
Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 г. прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).
На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с ДПС. След като парламентът одобрява кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и активното посредничество на президента. Симеон Сакскобургготски получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след ГЕРБ – 5, БСП – 5, ДПС – 4 и Атака – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори за XLI НС, НДСВ не успява да премине 4%-бариера и остава извън парламента. На 6 юли същата година Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Почетен член на Атлантически клуб – България. Удостоен със званието почетен гражданин на Балчик на 14 август 2002 г., във връзка с 60-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа към пределите на България.Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик
През 2016 г. Симеон Сакскобургготски подкрепя издигнатата кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
След смъртта на първия демократично избран президент Желю Желев на 30 януари 2015 г. Сакскобурготски става най-възрастния жив бивш държавен глава на България.
След смъртта на последния министър-председател на България от времето на социализма Георги Атанасов на 31 март 2022 г. става най-възрастния жив бивш министър-председател на България.
На 31 декември 2024 г. става най-дълго живелият държавен глава в историята на България след като надживява цар Фердинанд, който е живял 87 години, 197 дни.
Семейство
Произход
Съпруга
На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като Симеон Муньос – първородният син на Калина, е роден в България:
Деца Кардам (1962 – 2015), женен за Мириам Унгрия и Лопес (1963) Борис (* 1997) Белтран (* 1999) Кирил (1964 г.), разведен с Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила (1968) Мафалда (* 1994) Олимпия (* 1995) Тасило (* 2002) Кубрат (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу (1969) Мирко (* 1995) Лукас (* 1997) Тирсо (* 2002) Константин-Асен (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расиля и Гортасар (1970) Умберто (* 1999) София (* 1999) Калина (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел (1958) Симеон Хасан Муньос (* 2007).
Симеон Сакскобургготски става кръстник на великия княз на Русия Георгий Михайлович на 6 май 1981 г. в Мадрид.
Живее в Двореца „Врана“, район „Искър“, София. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори английски, френски, немски, италиански и испански и използва арабски и португалски.
Награди Симеон Сакскобургготски е носител на най-високите степени на над 30 европейски династически ордена и отличия:
Огърлицата на Ордена на Златното Руно, Испания, 2004 г. REAL DECRETO 1973/2004, de 1 de octubre, por el que se concede el Collar de la Insigne Orden del Toisón de Oro a don Simeón de Sajonia-Coburgo Gotha Огърлицата на Ордена на Светото Благовещение, Италия. Голям Офицер на Ордена на Почетния легион, Франция. Голямата огърлица на Ордена „Свети Лазар“, Франция. Великият Кръст на Ордена „Леополд III“, Белгия. Великият Кръст на Константиновия Орден „Свети Георги“, Парма. Великият Кръст на Ордена „Свети Януарий“, Парма. Великият Кръст на Ордена на Спасителя, Кралство Гърция. Великият Кръст на Ордена „Карлос III“, Испания. Великият Кръст на Честта и Благочестието, Суверенен военен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийски орден), 2006 г. Орден „Независимостта на Йордания“, Йордания. Великият Кръст на Ордена на Божи Гроб, Йерусалимска Патриаршия. Орден „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, Българската Патриаршия. Орден „Св. Иван Рилски“, Българската Патриаршия, 2015 г. Орден „Стара планина“, България, 2007 г. Награда за принос от Висшия Мюсюлмански Съвет, 2018 г.
„Royal cup“