Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение,„История на Общество „Бяло Братство““ , официален сайт на Общество Бяло братство наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм.Биографията на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, Езотерично християнство , списък с книги на Петър Дънов и дъновисти
Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името Дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.Всемирното Бяло братство развива езотеричното християнство
Биография Семейство Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни стар стил) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна.
Образование През 1871 г. започва да посещава училището в родното си село, според някои автори, но според другиСлавов, Атанас. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1 Началото. София, Бяло Братство, 1998, с. 103, 173. ISBN 954-8091-83-6 през 1870 г. баща му, при новото си преместване във Варна, взима и цялото си семейство и детето тръгва на училище там. През учебната 1880/1881 година завършва първи гимназиален клас във Варненската държавна реална гимназия и продължава обучението си там. През пролетта на 1884 г. (втория учебен срок на четвърти гимназиален клас) той се разболява тежко и в училищните документи е записано: „Не е държал изпит по болезън, но ще държи по представление на докторско свидетелство“. В следващите две учебни години (1884/85 и 1885/86) името му не фигурира в списъците на гимназията, няма данни за положени изпити и документ за завършването ѝ.
Тежката болест е преломен момент в живота на Петър Дънов. Няколко години по-късно той пише, че преди нея е чел религиозните книги на баща си, но „не е следвал истината“, чувствал е „душевна борба между добро и зло“. „Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствувах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствувам за Него“.
Петър Дънов продължава образованието си от януари 1885 г. (от втория срок) в методисткото евангелско училище в Свищов. Там признават обучението му във варненската гимназия и след година и половина в Свищов, на 24 юни 1887 г. той получава атестат за завършен пълен петгодишен курс на обучение в Богословския отдел на Американското научно-богословско училище, на основание и на трите и половина години обучение във Варненската реална гимназия (1880/81 – 1883/84). Учители там са му високообразованите българи Стефан Томов и Йордан Икономов, които след това му дават препоръки за следване със стипендия в Дрю, и директора Чалис.
След завършване на средното училище през 1887 г. Петър Дънов трябва да отбие военната си служба. По тогавашния закон (ДВ, бр. 89/6.12.1880), ако броят на способните да постъпят във войската е по-голям от необходимото, се тегли жребий и някои се освобождават завинаги от военна служба. Петър Дънов изтегля точно такъв билет и така е законно освободен и от всички следващи мобилизации.
През учебната 1887/88 година Петър Дънов е проповедник и учител в Началното методистко училище в русенското село Хотанца. Изпратен е там от Българската методистка мисия в Русе. Постига много добри резултати в работата си с децата и техните родители, което убеждава Мисията да го изпрати от есента на 1888 г. да продължи образованието си в методистката семинария „Дрю“ в гр. Медисън (САЩ).
Петър Дънов заминава за САЩ през лятото на 1888 г. и през септември се записва за студент в посочената Методистка теологическа семинария „Дрю“ в град Медисън, на 40 – 50 км от Ню Йорк, в щата Ню Джърси. След завършването ѝ се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, където защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. През юли постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 година решава да се върне в България.Диплома за завършване на Теологическия факултет на Бостънския университет (7 юни 1893) след тригодишно редовно следване и документ за началото на следването му (1893) в Медицинския факултет. През годините, прекарани в Америка, той се запознава с най-модерните философско-богословски течения в САЩ, а и в света, тъй като по това време Щатите са световен център на различни философски направления (особено на протестантизма, модерния спиритизъм и теософското движение). Запознава се и с най-големите научни постижения в областта на физиката, математиката, астрономията, космологията и биологията.
Завръщане в България. Първи години През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и се установява във Варна. Участва дейно в обществения живот, с ясно изразена патриотична нагласа, стреми се да повдига духа, образованието и културата на народа. На 5 ноември 1895 г., в най-голямата зала на тогавашна Варна – зала „Съединение“, той държи сказката „Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието“. Това е първата регистрирана в българския печат (във Варненский общинский вестник) сказка на Петър Дънов. Написва и книга: „Науката и възпитанието – началата на человеческий живот“, която издава през 1896 г. във Варна.Науката и възпитанието. Св. Климент Охридски, София, 2007. ISBN 978-954-07-2483-6 Включва се в дейността на създаденото на 12 май 1896 г. във Варна тракийско емигрантско дружество „Странджа“. Участва в организацията на проведения на 29 декември 1896 г. митинг по повод „лошото положение на християнските и другите немюсюлмански народи в Турция, особено това в Македония и Одринския вилает, които продължават да живеят в робство“. Петър Дънов е член на „Бюрото на Митинга“, чийто председател е Капитан Петко войвода. Приета е резолюция, подписана от Бюрото, изпратена до посланиците на Великите сили в Цариград, до българското правителство и всички по-важни чуждестранни вестници, като вероятно английският превод е дело на Дънов. В началото на 1897 г. е избран за библиотекар-домакин на читалището във Варна, чийто председател е Петко Киряков (Капитан Петко войвода). В читалището и в зала „Съединение“ Дънов държи общо пет сказки през 1897 г. (документите на читалището за 1898 и 1899 г. не са открити).
През 1897 г. Петър Дънов има мистично изживяване – слизането на Божествения Дух върху него, което е третият ключов момент в живота му (след болестта и обръщането му към Бога). Това става на 7 март (стар стил) във Варна.НБКМ–БИА, ф. 868, а.е. 114, л. 269 (гръб). Счита се, че тогава „той приема „задължението“ на духовен Учител, който се е въплътил в това негово тяло“. Това духовно задължение, съчетано с гражданска позиция, Дънов следва неотклонно до края на земния си живот, работейки сред българския народ „за приемане от него на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, като най-висш идеал за човека“.
През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“; в него членуват (според най-ранния запазен протокол от 1903 г.) д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка“ беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, която е апел към социално и духовно самоутвърждаване.Биография на Учителя Петър Дънов, официален сайт на Общество Бяло братство На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни“ и „Божието обещание“.Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898 – 1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, с. 144 – 146. ISBN 978-619-7033-42-7 През 1900 г. издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-ели-мели-Месаил. Глас Божий, с псевдоним „Еманоил“. Оригиналният ръкописен текст, с начало сакралната за него дата 7 март 1897 г., се намира в най-ранното му по хронологичен обхват тефтерче (2 ноември 1887 – 11 март 1899 г.). През юли 1900 година във Варна се провежда първият от годишните събори на Бялото Братство. Присъстват трима ученици на Учителя: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Така Петър Дънов застава в центъра на духовно общество, което постепенно започват да наричат Веригата – название, олицетворяващо връзката на Бога със Светия Дух и Сина Божи. По-късно, през 1912 г. той заявява, че те представляват Бяло братство, обявено от него за клон на Всемирното Бяло братство, представлявано в миналото от богомилите в България. Последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледище след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че името Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Според някои етимологията му вероятно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Добро чрез Слово.
Създаване на учение и школа От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, наричани първоначално „срещи на Веригата“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на различни места – във Варна (1900, 1903, 1905 – 1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910 – 1925), в София (1926 – 1941), на планините Рила и Витоша. Те се превръщат във важни форуми, на които той изнася беседи, дава конкретни духовни задачи и работа за през следващата година.Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898 – 1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, с. 26. ISBN 978-619-7033-42-7
От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични и психологически изследвания върху българите. Пътуванията му обхващат територията от двете страни на Стара планина и от Черно море до Цариброд. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66 (къща близнак с тази, в която живее Георги Димитров). Започва да изнася публични беседи в неделните дни. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична личност.
През 1912 г. в село Арбанаси работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.
На 9 март 1914 г. обявява началото на новата епоха на Водолея. На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа, „Ето Човека“,Беседа „Ето Човека“ (Неделни беседи, 16.03.1914, неделя, София) , сайт Порталът към съзнателен живот която е и началото на издаваните под надслов „Сила и живот“ неделни беседи. В тях излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.