Ричард Бъкминстър Фулър-младши (), известен като Бъки Фулър, е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание Shelter (1930 – 33), с което възражда и популяризира гръцката дума „екология“, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на „Вникваща и предвидливо проектираща наука“ (Comprehensive Anticipatory Design Science). Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи „повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства“.
Признат е посмъртно за един от най-изтъкнатите американски мислители на 20 век, дори още приживе е определян като най-великия жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, като особено се подчертава съчетанието на философ и практик в негово лице.Buckminster Fuller: Illusive Mutant Artist
За многообхватната му дейност в грижа за облагородяването и добруването на света ни получава прозвището и става известен като „геният благодетел на човечеството“ (the planet's friendly genius) Не винаги обаче е приеман безкритично заради нестандартните му конструкции като летящи къщи, бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), плаващи градове, странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на „димаксион“ (dymaxion – от думите dynamic = динамичен, maximum = максимално + ion = йон, дребна частица – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства; най-близко по значение до „функционален“), също „тенсегрити сфери“ (tensegrity – от tension = обтягане, integrity = цялостност; терминът е зает впоследствие от Карлос Кастанеда като съвършен израз на движещите сили в магическите движения),Магическите движения на Карлос Кастанеда . „ефимеризация“ (ephemeralization – влаганият смисъл е „олекотяване“ на видимото за сметка на „невидими“, „фини“ компоненти), „октетна подпора“, „синергетика“ и т.н.
Биография, възгледи и по-важни проекти Бъкминстър Фулър е роден на 12 юли 1895 г. в Милтън (Масачузетс, САЩ). Син е на Ричард Бъкминстър Фулър-старши и Каролин Уолскот Андрюс. Негова пралеля е Сара Маргърет Фулър – първата жена журналист (рецензент на книги) с пълен работен ден, феминистка и видна фигура в Теософското общество.
Тъй като се оказва, че има зрителен проблем – не може да фокусира погледа си и светът му е смесица от цветни петна без ясна форма – на четиригодишна възраст Бъки слага очила и никога насетне не загубва усещането за красотата, която му се разкрива в първите ясно очертали се форми. Изведнъж вижда очертанията на човешките лица, вижда звезди в небето и листа на дърветата.Buckminster Fuller, 1895 – 1983: Building Designer, Inventor, Poet. „Бях се изпълнил с възхита от красотата на околния свят и тази моя наслада от него никога повече не ме напусна“ – споделя той в късните си години с един от своите биографи.Encyclopedia.com за Фулър.
Още от дете Бъки проявява склонност да измисля и конструира разни неща – често от материали, които донася в къщи от околните гори и поля. В детската градина създава първата си тетрахедронна октетна конструкция (tetrahedronal octet truss – три квадрата, обединени в осем триъгълника) от клечки за зъби и изсушени грахови зърна. След време тази конструкция става ключов елемент за неговия геодезичен купол (geodesic dome). Бъки отчита впоследствие, че опитът, придобит в тези детски увлечения и занимания, му осигурява в зряла възраст една запознатост и реална възможност за по-добър подбор на необходимите за проектите му материали.
През 1913 г. завършва академията в родния си град Милтън и постъпва в Харвардския университет, чийто възпитаници с него са вече пет поколения по бащина и три поколения по майчина линия. Изключен е на два пъти – веднъж заради „безотговорно поведение“ (шумно парти в Ню Йорк, за което е осигурил цяла група танцьорки, 1914 г.), а след това и за „липса на интерес към занятията“, отразяващ се и в системно неявяване на изпити. Така през 1915 година приключва официалното му образование, но близо 50 години по-късно той е професор по поезия (1962) в същия този университет.Музей на модерните изкуства, САЩ, за Фулър.
Подобно на повечето от сериозните и искрено любознателни умове на човечеството, и Бъкминстър Фулър не се вписва в ограничаващата система и сам определя себе си като саможивец, неспособен да се нагажда към обществени порядки. Той отхвърля конвенционалните университетски дисциплини, пренебрегвайки ги. На тяхно място с времето възправя своя собствена дисциплина и свой собствен необичаен начин на мислене, присъщ приоритетно на хората на изкуството, давайки своя значим принос и въздействайки за развитието на човешкото световъзприемане. През 1907 г. (едва 12-годишен) той започва да съхранява кореспонденцията си и други свои неща, включително бележки и скици, а в края на живота си оставя 45 тона (80 метров куп) дневници, в които от 1915 г. до края на живота си, в продължение на 68 години, е записвал ежедневно всичко, над което работи и което го вълнува.MUZZ.com, цитати и любопитни факти .
След първото му изключване от университета Бъкминстър е изпратен от семейството си „да се научи на труд“Биография на Фулър на сайта на Станфордски университет. в текстилно предприятие в Канада, като начинаещ машинен техник. След второто се установява в Ню Йорк, като работник в месопреработвателен цех. Година по-късно се сгодява за Ана Хюлет, дъщеря на изтъкнатия и уважаван архитект Джеймс Монро Хюлет.
Включва се в Първата световна война като през 1917 г. постъпва на служба във военноморските сили от запаса на САЩ. Същата година – на рождения си ден – се жени и за Ана Хюлет. Дава в услуга на флота семейната яхта и с общо шест членен екипаж, включващ брат му Уоли и пръв приятел Линкълн, патрулира бреговата ивица на Мейн. Изобретява приспособление за спасителни кораби, които да издърпват пострадали самолети от водата за спасяване на пилотите, и за отчетени заслуги през 1918 е изпратен във Военноморската академия, където минава бърз тримесечен обучителен курс и е повишен в чин.
Влюбен, покрай гостуванията си в имението на своята баба на остров Беър (Bear, в залива на река Пинъбскот, Мейн – Penobscot, Maine), в плавателните съдове от малък, за службата си в армията Фулър отбелязва, че основите на бъдещата си техническа вещина е положил именно там.Пощенските служби на Съединените щати в чест на Бъкминстър Фулър. Той вярва, че най-значимите открития в научното знание са пряко следствие от морските пътешествия и стремежа за достигане на нови брегове (в мисленето – метафорично), тъй като предизвикателствата пред мореплавателя поставят различни изисквания пред човека като това да впрегне вятъра, да се ориентира по звездите и постоянно да подобрява характеристиките и инструментариума на своя кораб, за да се справя с това, което Фулър нарича „подвижната география“ на океаните.Музей на проектите, САЩ, биография на Фулър .
В края на 1918 г. се ражда първата му дъщеричка Александра, а Бъки се връща отново в месопреработвателната промишленост – този път на мениджърска позиция. Недостига на финансови средства се отразява на жилищните условия, при които живее семейството. Александра се разболява от менингит и детски паралич, а през 1922 г. умира, оставяйки у Фулър дълбоко чувство за вина, че не е могъл да осигури по-добри условия на живот. Същата година, заедно със свекър си, основава малка иновативна строителна компания (Stockade Corporation) – работеща с олекотени, но все така стабилни, устойчиви на атмосферни влияния и огнеупорни материали. Компанията обаче задлъжнява много и през 1926 г. е продадена на Celotex Company, а Фулър е уволнен от новите собственици и отива сам за временна работа при роднини в Чикаго.
1927 г. е повратна в живота на Бъкминстър Фулър. Банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на Александра, намира един ден себе си на брега на езерото Мичиган с мисли за самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне на „експеримента колко може един никому неизвестен човек да допринесе за общото благо на хората“.About.com, Richard Buckminster Fuller (Bucky): Architect, Philosopher, and Poet .
Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.About.com, The Planet's Friendly Genius – Buckminster Fuller.
„От 1927 г. нататък аз бях мотивиран от най-мистичната движеща сила, която някога преживяваме – тази на любовта. Не мисля, че има каквото и да е друго влияние в моя живот, което може да се сравни с... любовта.“About.com, Buckminster Fuller.
Същата година Фулър нахвърля кратка, пророческа за времето си, скица на Земята, в която описва концепцията си за транспортиране на товари по въздуха „през полюса“ до Европа. Озаглавява тази своя скица „Светът като мегаполис“ (A One-town World)About.com, Highlights of Buckminster Fuller's Biography.
Основава компанията 4-D за изследване и развитие на идеята му за свръх-леки и функционални 4-D жилища и коли. През тази година се ражда и втората му дъщеря – Алегра.
Относно споменатия повратен момент в пътя на Фулър има и друга тенденция за интерпретация, чийто пионери са Хсяо-Юн Чу и Роберто Трухильо, автори на изследването „Нов поглед върху Р. Бъкминстър Фулър“ (New Views on R. Buckminster Fuller, 2009). Историкът от Страдфордския университет Бари Кац, включен със своя студия в тази книга, споделя мнението, че ключовата история в живота на Фулър е „ефективен мит, изфабрикуван от него с цел да даде нов ход на кариерата си, като впоследствие изглежда и сам е повярвал в него“.The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.1. Своите заключения поддръжниците базират на „липсата на какви да е симптоми за душевна криза в писмата и записките на Фулър от този период“. За сметка на това обръщат специално внимание на „реално свидетелство за неуравновесеност“ – преживяната четири години по-късно „истинска криза“ под формата на романтична афера, отразена в откритите сред водения надлежно от Фулър архив негови писма до 18-годишната Евелин Шварц.
В тази връзка Джеймс Болдуин – студент, приятел и автор на множество публикации за Фулър, сред които е и книгата му „Трудовете на Бъки: Идеите на Бъкминстър Фулър за днешния ден“ (BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today, 1997) – споделя, че от собствено изследване е знаел за това увлечение, но е избрал да не го споменава, защото с такива епизоди (визира още открити ранни записки на идеите му, в които звучи като „бълнуващ маниак“) се пропуска същественото. Да се акцентира на аферата е като да „прекарваш времето си в размисли за ухото на Ван Гог, вместо за картините му“, допълва Болдуин,The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.2 а в труда си от 1997 г. казва: „Така например, той ме окуражаваше да мисля за себе си всеобхватно, да бъда дисциплиниран, да работя за добруването на всички и да изпитвам удоволствие, вършейки това.“Baldwin, J. BuckyWorks: Buckminster Fuller's Ideas for Today. John Wiley & Sons, 1997, p. xi.
През 1929 г. Фулър представя модел на своята самоподдържаща се 4-D къща (виж картинка ) на изложение в Чикаго, където рекламният специалист Уолдо Уорън, слушайки неговите описания за философията, стояща зад тази конструкция, сглобява думата Dymaxion, която Фулър много харесва, и тя става ключово название за много от неговите проекти впоследствие.