Стоян Николов Филипов, известен и с псевдонимите Братанов, Драмски, е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 365.
Биография Стоян Филипов е роден в източномакедонското село Старчища, тогава в Османската империя. През 1898 година завършва с първия випуск Скопското педагогическо училище и след това учи една година право в Швейцария. Завръща се в Македония и работи като български учител в Драмско, Неврокопско и Сярско. Присъединява се към ВМОРО и е ръководител на революционния комитет в беласишкото село Горни Порой. През 1903 година е секретар в неврокопската чета на Атанас Тешовски.
На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовалията, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр.42 По време на Илинденско-Преображенското въстание действа със своя чета. Заедно с Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди.Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. "Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968". София, 1968, стр. 130.
В 1905 година завършва право в Лозанския университет.
След Хуриета от 1908 година е училищен инспектор в Неврокопско. В 1909 година участва в така наречената Неврокопска афера и заедно със Стоян Мълчанков и други дейци на десницата в революционното движение е арестуван, затворен в Ени кауш в Солун и осъден на смърт. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван на Родос.
По време на Балканската война Стоян Филипов война е войвода на чета № 48 към Македоно-одринското опълчение. Заедно с чета № 49 на Стоян Мълчанков първи дават сражение в Неврокопско на турската армия при село Марчево.Интервю с Иван Марков на Радио Фокус През 1913 година Стоян Филипов служи в нестроевата рота на Тринадесета кукушка дружина.
Чета № 48 на МОО с командир Стоян Филипов Номер Име Години Околия Селище Бележка Алекс[андър] Костадинов 34 Неврокопско Елес Ангел Апостолов 26 Неврокопско Куманич Ангел Димитров 24 Неврокопско Бутим Ангел Ив. Жопов 28 Неврокопско Зърново Ангел Костадинов 24 Неврокопско Бутим Ангел Тозев 28 Неврокопско Бутим Ангел Янчев 20 Неврокопско Бутим Атанас Ангелов 32 Неврокопско Зърнево Атанас Ангелов 40 (43) Неврокопско Куманич Атанас Великов 25 Неврокопско Бутим Атанас Костадинов 24 Неврокопско Елес Атанас Тодоров 28 Неврокопско Бутим Божил Алексов Божков 28 Неврокопско Бутим Богдан Кузмов Неврокопско Търлис убит на Голак на 8 октомври 1912 година Велик Аврамов 30 Неврокопско Зърнево Герман Аризанов 30 Неврокопско Зърнево Георги Ангелов 28 Неврокопско Бутим Георги Ангелов 20 Неврокопско Старчища Георги Газоев 20 Неврокопско Старчища Георги Кръстев 26 Драмско Височен Георги Месов 29 Неврокопско Старчища Георги Николов 19 (20) Неврокопско Елес Георги Попгеоргиев 42 Неврокопско Възем убит на 17 юни 1913 Димитър Георгиев 18 Неврокопско Бутим Димитър Георгиев 42 Неврокопско Елес Димитър Г. Шопов 28 Неврокопско Бутим Димитър Илиев Гърбижанов 35 Неврокопско Бутим Димитър Кочиев 28 Неврокопско Зърново Димитър Моралиев 17/18 Неврокопско Зърнево Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев) 32 Неврокопско Бутим Ив. Арнаутчето (Арнаудчето) Прилепско Прилеп Иван Василев 20 Неврокопско Елес кръст „За храброст“ Иван Захариев Петков 35 Неврокопско Бутим Иван Иванов 22 Неврокопско Елес кръст „За храброст“ ІV Иван Ключков 23 Неврокопско Ловча Иван Николов Пагунев 29 Неврокопско Елес Иван Попилиев 25 (27) Неврокопско Елес Иван Стоев 37 Неврокопско Елес Иван Янев 30 Драмско Кобалища Константин Ангелов 34 (35) Неврокопско Куманич Коста Д. Жонов 52 Неврокопско Зърново Коста (Костадин) А. Джонов (Жонов) 35 (30) Неврокопско Зърново Коста Амижев (Амижов) 40 Неврокопско Куманич Костадин Дамянов 25 Неврокопско Бутим Костадин Кръстев 42 Неврокопско Бутим Мавроди Трифонов Маджаров 20 Неврокопско Бутим Никола Ангелов 30 Неврокопско Долно Сингартия Никола Атанасов 20 Неврокопско Елес Никола Ангелов Бабриев (Бабушев, Бабушов) 40 Неврокопско Зърнево бронзов медал Павле Николов 24 Неврокопско Бутим Панайот Ив. Спирков (Спиртов) 42 Драмско Руждене убит на 8 октомври 1912 при Голак Параско Атанасов 45 (48) Неврокопско Възем Петко Иванов 25 (26) Неврокопско Възем Петър Ангелов 23 Неврокопско Бутим Петър Ангелов 31 (32) Неврокопско Куманич Петър Кръстев 27 Неврокопско Бутим Сотир Георгиев Маджаров 32 Неврокопско Бутим Стоян Кочиев 30 Неврокопско Зърново Тодор Ангелов 45 Костурско Куманичево Тодор Зърналията Неврокопско Зърнево убит на Голак на 8 октомври 1912 година Тодор Берковски Берковско Берковица Яни (Янчо) Стоев 18 (19) Неврокопско Възем
След Междусъюзническата война се установява в Неврокопско, където е пунктов началник на ВМРО.Тюлеков, Димитър. „ВМРО в българския югозапад 1919 – 1934 г.“
През 1915 година Стоян Филипов е в основата на убийството на Яне Сандански, на когото е издадена смъртна присъда от ВМОРО. След убийството, извършено на 10 (23) април, Филипов е арестуван заедно с още седем души и обвинен в подстрекателство на убийството. На 20 август е изправен пред военен съд в Горна Джумая. Тримата, обвинени като физически убийци, заявяват, че се били в района с „патриотическа мисия“, поверена им от Филипов, който им дава пушки и патрони. Филипов заявява, че тази мисия му е била възложена от Тодор Александров, член на Централния комитет на ВМОРО, на когото Филипов е представител в Неврокопско. Според Филипов той имал пълномощно от Александър Протогеров да изпраща разузнавателни мисии в Гърция. Пред съда Филипов заявява, че той лично, както и населението мрази Сандански, който е „турски шпионин“. На 22 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.
През септември 1915 година старши подофицер Филипов завежда разузнавателен пункт №4 в Неврокоп на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 349. ISBN 954-8187-32-9 Филипов участва в Първата световна война с 11 дивизия. Той е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
През 1924 година Стоян Филипов, като пунктов началник на ВМРО в Неврокоп,Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г. предупреждава Тодор Александров за готвения план за неговото убийство от Алеко Василев.Баждаров, Георги. „Моите спомени“, София, 2001, стр.145 След убийството на Тодор Александров и разцеплението във ВМРО се определя към крилото на Иван Михайлов. През 1925 година е делегат на Шестия конгрес, а през 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО.
След убийството на Александър Протогеров от 1928 година застава на страната на михайловистите. Участва в убийството на Дерменджиев и на Касапов от Горна Сингарлия заедно със Стоян Попов.
Стоян Филипов прави политическа кариера и става народен представител в XXIII обикновено народно събрание. На 25 ноември 1932 година срещу него и неговия телохранител Анчо Соколов е извършено покушение от страна на Георги Дерменджиев. Стоян Филипов е ранен на 13 места, но оживява, докато неговият спътник е убит. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е интерниран в град Лом и е арестуван в продължение на една година.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Стоян Филипов е арестуван и заедно с група дейци на ВМРО е разстрелян без съд и присъда в околностите на Неврокоп.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
Външни препратки „Жертви на комунистите – Стоян Филипов“, статия във в-к „Македонска Трибуна“, брой 1276, Indianapolis, USA, 16 август 1951 година
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български политици от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени в Старчища Категория:Михайловисти Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Починали в Гоце Делчев Категория:Български подофицери от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Възпитаници на Лозанския университет Категория:Български имигранти от Македония в Гоце Делчев Категория:Носители на орден Pour le Mérite