СкопиеТъй като п е палатализиран, в миналото, а и днес се срещат и непозволените от действащите правописни правила изписвания Скопйе и Скопье. (; , Шкуп или Шкупи; ; , Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония. При преброяването от 2021 г. Скопие има население от 422 540 жители в градската си зона и 526 502 души в десет общини, които образуват отделната административно-териториална единица Град Скопие. Той е център и на Скопския статистически регион, който освен Град Скопие включва още 7 съседни по-малки общини и има население 634 251 души.Скопски статистически регион, Географска карта.
Столица е на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират най-важните учреждения на страната – Македонска академия на науките и изкуствата, Скопски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър, както и многобройни индустриални предприятия, осигуряващи половината от производството на Северна Македония.
Наименование Съвременното име на Скопие се приема, че води началото си от засвидетелстваното през Античността латинско име на града Скупи (), град-крепостWatkins, Thomas H., „Roman Legionary Fortresses and the Cities of Modern Europe“, Military Affairs, Vol. 47, No. 1 (Feb., 1983) с тракийски (пеонски или дардански) произход.N. G. L. Hammond, F. W. Walbank, A History of Macedonia: Volume III: 336 – 167 B.C., Oxford University Press, 1988, p.386John Wilkes, The Illyrians, Wiley-Blackwell, 1996. p.86Историческа география на тракийските племена до 3 век пр.н.е. Том 1; Част 1, Александър Фол, Тошо Спиридонов, Издател БАН, 1983, стр. 91.
По време на голямото преселение на народите и настаняването по тези места на славянските племена името очевидно претърпява малка промяна и по времето на българската държава запазва името си Скопие. С идването на османските турци името на града е видоизменено на Юскюп (; ), макар преобладаващото в района българско население векове наред да продължава да използва името Скопие. Сред албанците градът се ползва с името Шкупи (понякога Шкуп) . След Първата световна война и попадането на Скопие в Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) е наложена сръбската форма на името на града Скоплье () това продължава до 1941 година. След като градът става част от Царство България (1941 – 1944), върната е българската форма на името – Скопие. От 1945 година със създаването на новия македонски литературен език официално е прието името на града да се изписва Скопје, съгласно установената нова азбука.
География Местоположение Скопие е разположен в северната част на Северна Македония, по двата бряга на река Вардар. От юг градът е притиснат от склоновете на планината Водно, а от север – от ридовете на Скопската Църна гора. Нешироката в района на града долина на река Вардар е наложила неговата планировка и разрастване главно в посоките запад и най-вече изток, накъдето се разпростира Скопското поле. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност.
Скопие се намира на и 42° северна ширина и 21° 25' източна дължина. Надморската височина в централната част е 240 m. Широката градска част (с предградията) е с площ около 1818 km², като се приема, че е 9 km на ширина (планината Водно – село Радишани) и 23 km на дължина (село Драчево – кв. Гьорче Петров). Ядрото на градската част обхваща около 225 km².
Води През Скопие протича най-значимата речна артерия на Северна Македония – река Вардар, а в западната част на града, току в границите му, във Вардар се вливат още реките Лепенец (ляв приток) и Треска (десен приток). От голямо стопанско и гражданско значение за Скопие е язовирът на река Треска, наричан езеро Матка, разположен югозападно от града.
Климат Средната годишна температура за града е около 12,6 °C. Летата са дълги, сухи и горещи, а зимите – хладни, с много мъгливи дни. Климатът се характеризира като умерен, преходно-континентален със слабо средиземноморско влияние.
Административно устройство
Столицата Скопие е съставна част на отделната административно-териториална единица Град Скопие, създадена през 2004 г. от Скопската голяма община със статут на окръг. Според последното административно деление на страната от 2004 г. в състава на Град Скопие (включващ 55 населени места – столицата Скопие и още 54 села) влизат 10 общини:
Аеродрум Бутел Гази Баба Гьорче Петров Карпош Кисела вода Сарай Център Чаир Шуто Оризари
Град Скопие се състои както от изцяло градски общини, така и от смесени общини – с градски части, които са квартали на столицата Скопие и околни села, а община Сарай на запад е изцяло селска (без градски квартали).
Население Година Брой на населението Op. cit., Georges Castellan, éd. Arméline, 2003, p. 78 1913 43 331 1919 51 758 1926 69 269 1931 68 334 1935 70 716 1942 80 802 (№ 43 Доклад на областния полицейски началник в Скопие до Дирекция на полицията София с данни за уредбата на полицейските структури по райони, броя на служителите, техническото оборудване, националната принадлежност на жителите, криминалните прояви и цялостната дейност на полицейските служби в областта аз периода 32 април – 31 декември 1941. Скопие, 13 януари 1942.) 1948 102 600 1953 139 200 1961 197 300 1971 312 300 1981 408100 1994 448 200 2002 506 926 2006 510 000 2021 526 502
Населението на Скопската голяма община по данни от преброяването на населението от 2002 г. възлиза на 506 926 души.Преброяване на населението, 2002 (PDF) То се разпределя по градските общини, както следва:
Община Население Аеродрум 72 009 Бутел 36 154 Гази Баба 72 617 Гьорче Петров 41 634 Карпош 59 666 Кисела вода 57 236 Сарай 35 408 Център 45 412 Чаир 64 773 Шуто Оризари 22 017
Данните от 2002 г. показват, че в етническо отношение населението се самоопределя така: северномакедонци (по етнос) – 338 358 души или 66,75 % от населението; албанци – 103 891 (20,49 %), роми – 23 475 (4,63 %), сърби – 14 298 (2,82 %), турци – 8595 (1,70 %), бошняци – 7585 (1,50 %); власи – 2557 (0,50 %) и други – 8167 (1,61 %).
При преброяването от 2021 г. градската зона на Скопие има население от 422 540 жители. В Скопската голяма община Град Скопие има 526 502 жители, т.е. една четвърт от общото население на страната.
Грамотно е 97,5 % от населението над 10-годишна възраст.
История Ранна история Първото споменаване на Скопие е у египетския географ Клавдий Птолемей под името – Скупи. Градът е основан през III век пр.н.е. През 164 г. пр.н.е. е завладян от Римската република и става главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. През 84 или 85 година от новата ера император Домициан основава колонията Флавия Аелия Скупи, която прераства впоследствие в голям град. Селището е наричано Скопи от латинските писатели и Скупи от гръцките.
Средновековие Във Византия
Античният град е разрушен през 518 година от земетресение. Император Юстиниан I възстановява града и го включва към архиепископията Юстиниана Прима. Според Иван Микулчич именно Скопие е Юстиниана Прима. Юстиниана Прима се споменава за последен път в 602 година. Очевидно градът е опустял след славянските нашествия в края на VI век. Може би още в края на VII, а със сигурност в VIII век, Византийската империя отново има гарнизон в това изключително важно стратегическо място, както и в съседна Сердика (София) и в някои други точки до Дунава на север.
В България След завладяването на Сердика в 811 година, при експанзията на Българската държава при Борис I и след него при Симеон I към Адриатика на запад е овладян и Скопие, като ключов град на пътя през Полога към Охрид и по Вардар към Солун. Според Пламен Павлов през 978 година цар Роман резидира в Скопие, което е столица на страната до 997 година.
Във Византия Градът остава български до 1004 година, когато край Скопие Василий II разбива войската на цар Самуил и градът се предава на византийците без бой. Василий II оставя гарнизон в Скопие и го прави седалище на катепаната България – голяма област, включваща днешна Сърбия до Дунава на север и днешна Западна България до София и Видин на североизток. Титлата на управителя Давид Арианит е висока – стратег автократор. След краха на Първото българско царство в 1018 година тази тема се разширява до Охрид и Девол на югозапад и до края на Солунското поле на юг. Скопие запазва тази роля през следващите два века и половина под властта на Византия. Мохамед ал-Идриси преминава през Скопие през XI век и го споменава като голям град с непрекъснато следващи обработени полета, изобилни лозя и зърнени култури.Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973 През XI – XIII век градът е седалище на епархия на Охридската архиепископия.
През 1040/1041 година а Скопие е овладян от въстаниците на Петър Делян. През 1072 година градските първенци на Скопие, водени от Георги Войтех отново въстават срещу византийската власт. И двете въстание са бързо потушени. През 1082 година норманският отряд под водачеството на Пунтесий превзема Полога и Скопие и държи града до 1088 година. В 1093 година рашкият жупан Вукан опустошава околностите на Скопие, а в 1093 година градът отново е превзет от норманите. Император Алексий I Комнин води войната с Рашща с основна база в Скопие. През 1190 година рашкият жупан Стефан Неманя завладява Скопие за кратко време.
Между България, Епир, Никея и Византия В 1204 година Скопие е превзет от българският цар Калоян. След смъртта му в 1207 година, в Повардарието се установява местният владетел Стрез с център в Просек. Скопие вероятно е попаднало под неговата власт.
След смъртта на Стрез през 1217 година Повардарието до Скопие на север е овладяно от Теодор Комнин, деспотът на Епир. След битката при Клокотница през 1230 година, Скопие е превзет от българският царт Иван Асен II. В 1246 година градът попада отново в Епирското деспотство, а в 1252 година е завладян от никейския император Йоан III Дука Ватаци. През 1258 година Скопие е в ръцете на местния български болярин Константин Тих Асен, който от 1257 година до 1277 година е български цар. През същата година Скопие е превзет от никейците, а след тях и от сърбите. През 1259 година в Скопие отново властват никейците, начело с император Михаил VIII Палеолог, който възстановяна Византийската империя.
В Сърбия В 1282 година сръбският крал Стефан II Милутин присъединява Скопие към Сръбската държава, в чиито рамки градът остава до идването на турците през 1392 година. През 1299/1300 година в Скопие резидира византийският пратеник Теодор Метохит, който отбелязва, че освен Горния град има и Долен град, защитен със стени, и че тук се е намирала и най-красивата катедрална църква. През същата година Милутин издава грамота за манастира „Свети Георги“ на Серава, в която са отбелязани множество топоними – села, местности и други термини, сгради в Скопие и други.
В 1346 година в Скопие крал Стефан Душан е провъзгласен за цар и Скопие става столица на голямото балканско царство. През 1349 година тук е издаден и известният Душанов кодекс. След смъртта на Душан, в Скопие се възцарява Стефан Урош V. Скопие сече сребърни монети с надпис . От 1366 година Скопие е под управлението на крал Вълкашин, а от 1371 година тук властва феодалът Вук Бранкович.
Османско завоюване
На 19 януари 1392 година градът е завзет от османците, предвождани от Игит паша, който и става първият санджакбей на Скопския санджак. Градът получава турското име Юскюб (). От 1392 до 1912 година е под османска власт.
Според изследване на Христо Гандев,Хр. Гандев – „Българската народност през XV век“, част 2 от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.