Виена

Виена ( ; на австро-баварски: Wean, ) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции. Тя е главен град на Австрия с население от 1,9 милиона жители (2,6 милиона с предградията). Днес той е шестият по големина град по население в границите на Европейския съюз и вторият по големина немскоезичен град след Берлин.

Виена е домакин на много големи международни организации, включително ООН, ОПЕК и ОССЕ. Разположен е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен че е известен като „Градът на музиката“ поради музикалното си наследство, Виена се нарича също и „Град на мечтите“, защото е дом на първия в света психоаналитик Зигмунд Фройд. Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Известен е с това, че е играл основна роля на водещ европейски музикален център, от ерата на виенския класицизъм до началото на 20 век. Историческият център на Виена е богат на архитектурни ансамбли, барокови дворци и градини, паметници и паркове.

Виена е известна с високото си качество на живот. Класирана е на първо място за 2018 и 2019 г. по този показател. Тя редовно е домакин на конференции за градско планиране. Между 2005 и 2010 г. е номер едно в света за международни конгреси и конвенции. Привлича над 6,8 милиона туристи годишно.

История

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на неолита, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (VI хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на бронзовата епоха и завършва буквално две поколения преди идването на римляните.

Историята на самата Виена като населено място започва в средата на I век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на XV римски легион. Той получава името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. Археологическите разкопки не потвърждават версията за наличие на територията на днешния стар град на каквото и да било доримско селище.

В началото на V век Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места.

Фактът, че в днешно време топографията на центъра на Виена включва в себе си на практика цялата топография на военния лагер Виндобона, говори за това, че непосредствено след изтеглянето на римляните на това място живеят хора, които вероятно намират убежище край запазените тогава стени и използват останалите след римляните материали за построяването на жилища.

Разкопките показват, че през VI век животът между стените на бившия римски лагер е концентриран в североизточната му част. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища. Имената на някои от славянските и до днес са запазени в имената на някои от съвременните райони на Виена като Веринг (18) и Дьоблинг (19).

През IX век дошлите от запад Каролинги построяват в североизточната част на бившия римски лагер неголям замък и съхранилата се и до днешно време църква „Свети Рупрехт“. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на Виена: в старите „Залцбургски анали“, с дата 881 г., е запазен запис за това, че край Вения е имало сражение с унгарците – „… bellum cum ungaris ad Uueniam…“. Все пак няма яснота, дали се има предвид река или град на име Вения. Също така остава неизяснен и изходът на сражението.

Към средата на XII век Виена става седалище на австрийската херцогска династия Бабенберг. През 1155 г. херцог Хайнрих II построява сграда на площад Ам-Хоф. В периода 1137 – 1147 г. е построена църква на мястото на днешната катедрала „Свети Стефан“ (съвременната катедрала е построена през XIII – XV век). От 1278 г. Виена е твърдина на династията Хабсбург и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. През 1469 г. император Фридрих III се сдобива от папа Павел II с правото да учреди във Виена епископство (до 1469 г. Австрия духовно е подчинена на епископа на Пасау). Кралство Унгария окупира града между 1485 и 1490 г.

През 1529 г. Виена безуспешно е обсадена от турците. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителна победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната експанзия на Османската империя в Европа. Век и половина по-късно, през 1683 г., съюзените войски на католическите страни нанасят на турците под стените на Виена още по-съкрушително поражение, след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателни походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.

През 1679 г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 г. е издигната Чумната колона. През 1713 г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите под катедралата „Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание „Карлскирхе“.

От XVI век Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. От XVII и особено през XVIII век е център на многобройната придворна бюрокрация. От XVIII век във Виена започва да се развива манифактурна промишленост (текстилно производство и производство на луксозни стоки). Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.

През 1805 и 1809 г. Виена на два пъти е завзета от войските на Наполеон. През 1805 г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно на заместилата я Австро-унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световна политика – през 1814 г. в града се провежда Виенският конгрес, изменил из основи политическата карта на Европа.

През първата половина на XIX век, с появата на стила Бидермайер, основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила бидермайера завършва с революцията от 1848 г., в която жителите на града взимат активно участие. В края на XIX век културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават Виенският университет и Академията на науките. През 1897 г. представители на виенската бохема създават групата Виенски сецесион, в която влизат Коломан Мозер, Густав Климт и Ото Вагнер.

Към началото на XX век Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През 1918 г., след Първата световна война, градът става столица на Първата австрийска република. От Аншлуса (1938) от Нацистка Германия до края на Втората световна война губи статуса си на столица в полза на Берлин.

През 1945 г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на 4 зони от Съюзниците-победители. Поради неутралитета на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.

През втората половина на 1950-те години във Виена се разгръща масово строителство, а през 1970—1980-те години е проведена сериозна реконструкция на центъра на града, в резултат на която Виена избягва опасността от брюкселизация. В съвременна Виена се намират седалищата на МАГАТЕ, ЮНИДО и много други международни организации.

География Площта на Виена е 415 km². По този начин столицата е най-малкият федерален окръг в Австрия.

Площта на града е разпределена по следния начин: Застроена земя 11,3 % Автомобилни пътища 11,1 % Жп пътища 2,2 % Паркове 28,4 % Водни площи 4,6 % Лозя 1,7 % Горски участъци 16,6 % Селскостопански площи 15,8 % Други 8,3 %

Разположение Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, на 60 km от границите със Словакия и Унгария. През Виена преминава Дунав със своя ръкав – Донауканал. Река Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Най-високата точка на града е в района Херманскогел (542 m), а най-ниската – в Лобау (151 m). Градът е заобиколен от Виенската гора.Все столицы мира /Сост. О. В. Зыкина, Л. А. Бурлацкая, Г. А. Гальперина, Н. В. Иванова. – М.: Вече, 2005. С. 72.

Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена се намира само на 60 km от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото разстояние между две столици в Европа (с изключение на Ватикан и Рим).

По формата си, Виена прилича на кръг, пресечен по хордата от река Дунав. Централната му част, така наречения Стар град, почти съвпада с административните граници на първи район (Вътрешния град). Рингщрасе (или просто Ринг) е поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе започва през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил историзъм, които в днешно време се считат за част от значимите забележителности на града. Улица Гюртел, образуваща втори полуръг около Виена, също възниква през втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 век. След Гюртел се намират бившите предградия, официално станали част от столицата през 1892 г.

Климат Виена е слънчев град, където достатъчно ясно са отделени и четирите годишни времена. През зимата средната температура на въздуха е +1 °C, рядко има студове от −12 до −18 °C, често падат снегове. Пролетта настъпва в края на февруари и продължава до средата на май. Времето е неустойчиво и силно променливо. Може да има както студове, така и горещини. Слани може да има доста продължително време: макар че изчезват през март, през отделни години могат да бъдат наблюдавани до края на май. През лятото средната температура на въздуха е около +20 °C. Често лятото във Виена е сухо и горещо – до 38 градуса над нулата. Есента започва през последните десет дни на септември. За началото и средата ѝ е характерно честото завръщане на топло и сухо време. Дълбоката есен настъпва в средата и края на ноември и плавно преминава в мека зима. Валежите са 600−700 mm годишно.

Административно деление

Виена е разделена на 23 окръга (Gemeindebezirke):

Инерещат (Innere Stadt) Леополдщат (Leopoldstadt) Ландщрасе (Landstraße) Виден (Wieden) Маргаретен (Margareten) Мариахилф (Mariahilf) Нойбау (Neubau) Йозефщат (Josefstadt) Алзергрунд (Alsergrund) Фаворитен (Favoriten) Зимеринг (Simmering) Майдлинг (Meidling) Хитцинг (Hietzing) Пенцинг (Penzing) Рудолфсхайм-Фюнфхаус (Rudolfsheim-Fünfhaus) Отакринг (Ottakring) Херналс (Hernals) Веринг (Währing) Дьоблинг (Döbling) Бригитенау (Brigittenau) Флоридсдорф (Floridsdorf) Донаущат (Donaustadt) Лизинг (Liesing)