Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България. Подписва се и като К. А. Софийски (Колю Архитект Софийски). Народен представител и софийски общински съветник.

Биография

Семейство и образование Роден е на 1 април 1870 година в Карлово. Баща му Иван Генов Лазаров е сподвижник на Васил Левски, производител и търговец на гайтани и розово масло, има и собствена търговска кантора в Браила (Румъния); убит е от турците по време на Освободителната война.

Никола Лазаров учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. Започва работа там като чертожник в Областното инженерство, но само след няколко месеца се премества в София. Печели стипендия от Министерството на народната просвета и започва да следва архитектура във Франция. След втората година, въпреки високия си успех се завръща в България поради изчерпване на средствата, но получава препоръки от най-известните тогава архитекти и князът го включва като стипендиант в цивилната си листа. Продължава следването си и като студент участва в международни конкурси. Завършва с отличие École spéciale d'architecture в Париж през 1893 година.

Архитектурно творчество Завръща се в България и, като стипендиант, работи три години за държавата. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в Княжеството. Ръководи преустройството на лятната княжеската резиденция Евксиноград. След това е поканен от княз Фердинанд да разшири Княжеския дворец в София.

През 1896 г. открива в София първото частно архитектурно бюро. По това време в българската столица работят главно чуждестранни архитекти, особено френски и чешки, и арх. Лазаров прави забележителен пробив сред тях. При оттеглянето на арх. Антонин Колар от работата по Военния клуб, специална комисия възлага на Никола Лазаров да поеме обекта (1896). Той работи не само по екстериора – голяма част от интериора е също негово дело, поръчва мебелите за изработка във Франция, Австро-Унгария и Италия.

Преди края на XIX век проектира сградата на мини „Перник“, читалище „Искра“ в Казанлък, читалище „Виделина“ в Пазарджик. В началото на новия век е избран за преустройството на софийската съборна църква „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“).

Проектира банята в Плевен, театъра „Нова Америка“, двореца „Врана“, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата (днес Министерство на земеделието), читалището в Стара Загора, помага по изграждането на Ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичния театър. През същата година по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“.Александър Ламбов, „В Патрицианския дом се събирал елитът на града“, блог на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, 17 април 2015 г. Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

Сред неосъществените му проекти е този за огромен градски парк, който да свързва Витоша със София, спускайки се от планината и през Драгалевци да стига чак до днешния квартал Слатина. Това е една от идеите му за дългосрочното развитие на България.

Арх. Лазаров публикува в пресата поредица от статии и коментари, в които изразява вижданията си за архитектурата и благоустройството. Подписва се К. А. Софийски (съкратено от Колю Архитект Софийски). .

Обществена дейност В началото на XX век, едва 32-годишен, става народен представител в XII народно събрание (1902 – 1903).

През 1919 г. е избран за столичен общински съветник, а след края на проектантската си дейност още два пъти. През втория си мандат защитава нуждата и градоустройствените идеи на плана на проф. Мусман и подкрепя кмета инж. Иван Иванов за стриктно прилагане на плана, независимо от различни собственически интереси. Третият му мандат в общинския съвет е прекъснат от смъртта му.

Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.

Памет На архитект Никола Лазаров е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София ().

Личният му архив се съхранява във фонд 120К в Централен държавен архив. Той се състои от 204 архивни единици от периода 1884 – 1937 г.

Известни проекти Обществена баня в Плевен (1905) Централен военен клуб в София (1907) Военен клуб в Пловдив (1908) Къща на д-р Димитър Моллов, София, пл. „Народно събрание“ №11 (1909) Българска централна кооперативна банка (до 2007 централа на Ейч Ви Би Биохим) на улица „Иван Вазов“ №1 в София (1910) Къщи на Юлиан и Иван Парушеви, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ №159 и №161 (1911)Людмил Митакиев, „Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски“, в-к „Строител“, 15 декември 2012 г. Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38 (1913) Къща на Стефан Ватев, София, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 (1914) Основната сграда на двореца Врана край София (1914) Къща с казино на Христо Гендович, София, ул. „Дякон Игнатий“ №7 (1914) Къща на Рачо Димчев, София, ул. „Дунав“ №5 (1914) Къща на Коста Балабанов, София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 (1914) Къща на Киро Стефанов, София, ул. „Париж“ №1 (1921) Къщи близнаци за дъщерите на Христо Ковачев София, бул. „Дондуков“ №35 (1910) Министерство на Земеделието, София, бул. Христо Ботев №55 (1920) Къща на Георги Калинков, София, ул. "11 август"

Бележки

Външни препратки Сградите на арх. Никола Лазаров в София. БНТ, 12 май 2023 „Никола Иванов Лазаров (1870 – 1942)“, блог „Архитекти на България 1944“

Категория:Български архитекти Категория:Родени в Карлово Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив