Крикор Степан Азарян () е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, професор.„Почина Крикор Азарян“, Vesti.bg, 14 декември 2009 г.

Биография Роден е на 15 март 1934 г. в Пловдив. Баща му Степан Азарян, с малко железарско дюкянче в „Капана“, е известен актьор самодеец (определян по-късно като „доайенът на арменските самодейци в Пловдив“); член е на арменската антикомунистическа организация „Наташнаги“, в която повечето хора са социалдемократи.

Като юноша Крикор работи на различни места: в магазинчета, тухларна, по строежи, като обущар и др. В гимназията е съученик с Христо Явашев, там е инициатор на литературни сбирки, но е изключван неведнъж от училище: заради стачка в подкрепа на изгонен любим учител, заради лозунги с антикомунистически стихове, за неспазване на вечерния час, за пушене на цигари (с Георги Божилов – Слона). Завършва Арменското училище в Пловдив.„Арменското училище в Пловдив - на 175 години“ , PlovdivGuide.com, 27 ноември 2009 г. Изпратен е да отбива военната си служба в Трудовите войски, където при комунистическия режим са изпращани децата от „неблагонадеждни семейства“. Крикор Азарян описва двете си години там като „на дъното“.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, след което продължава образованието си в Москва и Ленинград.

Като театрален режисьор работи най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.

Между 1966 и 1969 г. е на щат в Държавния театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. От 1969 до 1978 г. е в Театъра на народната армия. От 1978 до 1983 г. – в Народния театър „Иван Вазов“. От 1984 до 1987 – в Сатиричния театъ, от 1987 до 1990 г. – в Театър „София", а от 1990 г. – отново в Театъра на Българската армия.„Крикор Азарян“, в-к „Култура“, бр. 24 (2349), 18 юни 1999 г.

Като гостуващ режисьор поставя в Пазарджишкия драматичен театър (1965 – 1975) и в много други български театри. Поставял е в Полша, Югославия, Македония и Русия.

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов.

От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.

Педагогическата си дейност започва през 1970 г. като асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 г. води клас по актьорско майсторство и режисура. От 1988 г. е професор.

Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев, Иван Добчев, Елена Баева и Атанас Атанасов.

Признание и награди Получавал е всички български театрални награди.

Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).

Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).Награди „Икар“ 2008, сайт на Съюза на артистите в България.Анелия Янева, „Крикор Азарян на крилете на „Икар“, в-к „Капитал“, 28 март 2008 г.„Крикор Азарян взе два „Икар“-а, в-к „Дума“, 29 март 2008 г.

Почетен професор е на Нов български университет от 2006 г.Профил на Крикор Азарян като почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.„Снощи режисьорът Крикор Азарян бе удостоен със званието почетен професор на НБУ“, bTV Новините, 8 декември 2006 г.

Носител е на орден „Стара планина“ (2005).Указ № 192 от 19.05.2005 г. за награждаване на Крикор Степан Азарян с орден „Стара планина“ I степен, Държавен вестник, брой 45 от 31 май 2005 г.

Памет Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.„Крикор Азарян“ – за театъра , ndk.bg.

На професор Крикор Азарян е наречена улица в кварталите „Студентски град“ и „Малинова долина“ и жилищен комплекс „Малинова долина“ в София ().

За него са документалните филми „45 градуса по Азарян“ (2008), режисьор и сценарист Лилия Абаджиева, и „Любовта цав“ (2024), режисьор Росен Елезов, сценарист Хелия Чавдарова.

Филмография Като режисьор „Всички и никой“ (1978)

Като актьор „Дрямка“ (премиера: 27 юли 1965 г.) „Птици и хрътки“ (премиера: 11 април 1969 г.) – затворникът комарджия „Опашката на дявола“ (2001 г.) – човекът в черно „Камера! Завеса!“ (6-сер. тв, 2002 – 2003) – сеньор Санчес в 1-ва серия

Библиография Стайков, Д. Човешкият цирк и Крикор Азарян. София: Intense, 2008. Радинска, В. Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо. София: Ентусиаст, 2011. Радинска, В. Крикор Азарян – алхимия на играта. София: Захарий Стоянов, 2014.

Източници

Външни препратки

Хамлет е говорителят на интелигентните хора... (Интервю с Крикор Азарян) , в. „Култура“, бр. 24, 18 юни 1999 г. Анелия Янева, Крикор Азарян на крилете на „Икар“ , в. „Капитал“, 28 март 2008 Страданията и възторзите на Крикор Азарян (мемоар, записан от Димитър Стайков) , Институт за изследване на близкото минало (мъртъв линк)

, филм на Лилия Абаджиева, публикуван на 15 февруари 2016 г. БНТ представя: „Любовта цав“ - филм за Крикор Азарян

Категория:Български режисьори Категория:Български театрални режисьори Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Преподаватели в НАТФИЗ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Носители на Икар Категория:Носители на Аскеер Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Почетни професори на НБУ Категория:Българи от арменски произход Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София