Людмила Антонова Исаева е българска поетеса, втора съпруга на поета и деец на БКП Младен Исаев.
Биография Родена е на 1 март 1926 г. в Провадия. Завършва Педагогическия институт в Шумен през 1948 г. Участва в бригардирското движение.
От 1949 г. работи като сътрудник на Радио София. През 1964 г. става редактор в издателство „Български писател“. Членува в Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.
През 1970 г. при преглед в Париж откриват, че е болна от левкопения.
На 15 септември 1991 г. изпива голямо количество рудотел и други лекарства, разбъркани в чаша коняк. Намират я вече изпаднала в кома. Умира в болница „Пирогов“ в София два дни по-късно.Росен Тахов, „Рядка болест погуби красивата поетеса Людмила Исаева“, в. „24 часа“, 30 януари 2017
Библиография Автор е на стихосбирките: 1957 – „Сърцето говори“ 1963 – „Лирична биография“ 1967 – „Истина“ 1970 – „Не позволявайте света да остарява“ 1975 – „Сърцевина“ 1976 – „Изповед“ 1979 – „Съдба“ 1984 – „Писма от бялата къща“ 1986 – „Чувства“
Източници
Литература Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982
Външни препратки Стихове на Людмила Исаева: „Елегия“, „Обяснение в любов“, „Размисъл“, „Урок по плуване“ Пенчо Ковачев, „Людмила Исаева избира тавана за край на живота си“, в. „24 часа“, 17 март 2012 Пенчо Ковачев, „Повече от 20 години Людмила Исаева живее с тежка болест“, в. „24 часа“, 4 април 2012
Категория:Български поетеси Категория:Възпитаници на Шуменския университет Категория:Български самоубийци Категория:Поети-самоубийци Категория:Родени в Провадия Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив