„Св. св. Константин и Елена“ е православна църква в град Пловдив, България. Построена е през 1832 година на мястото на по-стара църква от майстор Петко БозБербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 44. и е богато украсена от Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула.

История Църквата е разположена в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, редом с източната порта на ранновизантийския акропол (Хисар капия). Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение (вероятно крипта),Джамбов, Х. Проучвания до крепостния вход Хисаркапия в Пловдив. – Годишник на Народния археологически музей, Пловдив, 3, 1959, 165 – 172. а в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.Морева, Р. Разкопки на ул. „Максим Горки" в Пловдив. – Археологически открития и разкопки, 1982, 66 – 69.

По време на предприетите от император Диоклециан (284 – 305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон.Delehaye, H. Saints de Thrace et de Mésie. – Analecta Bollandiana, 31, 1912, 192 – 194. Една арменска енциклопедия от 1769 г. твърди, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата „Св. св. Константин и Елена“.Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 386 – 387. Козма Апостолидис дори предполага, че тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон“ и едва по-късно получила сегашното си име. Всъщност мъчениците са намерили смъртта си на съвсем друго място, до старата Източна порта на Филипопол.Станев, К. Филипопол от началото на VII до началото на IX век. – Минало, 2011, кн. 1, 27 – 28.

Стефан Герлах споменава храм „Св. Константин“ във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 г.Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод . В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795 – 1801 г. От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 7, –

Към 1810 г. Тодор Петков Моравенов (родственик на Константин Моравенов) заварва постройката полусрутена: „Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина...“ В течение на двадесет години Моравенов събира сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена" и на съседната църква „Св. Неделя".Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 153 – 155.

Храмът е изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари, начело с Петко Боз, и осветен на 30 октомври 1832 г.Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 31; текст на гръцкия надпис над северната врата: Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 63 Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработва иконостаса му по образец на този в православната църква „Света Троица" във Виена.Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 62 (разписка от 17 март 1836 г.); Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена“. – Проблеми на изкуството, 32, 1999, кн. 3, 28 – 31 Повечето иконостасни икони са рисувани от Захарий Зограф,Захариев, В. Захари Зограф: художник-възрожденец. С., 1957, 25; Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979, 70 – 71, 73, 76 – 79, 81 – 82 тази на свети Петър и Павел (1848) е от Никола Одринчанин, а тази на св. Никола се приписва на светогорския майстор Никифор от Карпениси.А. Куюмджиев, Пътища за проникване на произведения на светогорски зографи в България. В: Молитвени пътувания на българите през XVIII–XIX век и изкуство (ред. И. Гергова и др.). София, 2022, 149, 152. През 1865 – 1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсяват храма и със стенописи. Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в.Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII – XX век). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 587

От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена" е паметник на културата. През 1978 – 1989 г. тя е цялостно реставрирана.Пижев, А. Църковното строителство в Пловдив (XVIII – XX век). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII – XX век. Солун, 2000, 592

Галерия

Бележки

Изследвания свещ. М. П. Каравелов, Храм-паметник „Св. Констанин и Елена" – гр. Пловдив. Пловдив, 1957 Пандурски, В., Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни храмове. – Духовна култура, 38, 1958, кн. 9 – 10, 30 – 33 Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 300 – 301 Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 126, фиг. 59 – 62 Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV – XVII век. Пловдив, 2005, 204 – 208

Константин и Елена (Пловдив) Константин и Елена (Пловдив) Константин и Елена (Пловдив) Категория:Старинен Пловдив Категория:Основани в Османската империя през 1832 година Категория:Храмове, посветени на Константин и Елена