Коста Георгиев Кукьов, известен като Кукето, Кукото, Куко или Куку войвода, е български хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
Биография Коста Георгиев е роден през 1849 година в сярското село Лакос, тогава в Османската империя. По време на Руско-турската война (1877 - 1878) действа с четата на Стоян Карастоилов в Кресненския пролом, в Мелнишко и Сярско. По-късно е войвода на самостоятелна чета в родното му Сярско. Четник на Кукето е бъдещият войвода Стойо Костов. Четници на Кукето от Горно Броди са Георги Зимбилев, Кръстьо Дабижуров, Димитър Радев, Атанас Павлов, Петко Смиленов, Петър Перухов и Гюрата. Четата на Кукето участва в сборния отряд от 400 въстаници, които под ръководството на Стоян Карастоилов на 5 октомври 1878 година атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. На 8 октомври същата година е определен за член на въстаническия щаб, като втори войвода.
След погрома на въстанието Кукето продължава да действа между Сярско, Валовищко и Мелнишко, необезпокояван от властите.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.588. На 19 декември 1879 година заедно с други 101 видни българи подписва (като Коста Kукiовъ) Мемоара на българи от Македония до Великите сили, с който се иска създаване на един вилает от всички епархии, населени с българи. На 12 февруари 1880 година четата на Кукето и Мильо от Карлъково влиза в град Сяр с цел да залови Димитриос Марулис. След като не успява, четниците започват демонстративно да играят хоро на сред махалата Катаконос. Известен за това мютесарифът събира около 2000 души и започва преследване. Кукето взима десет заложници и без жертви успява да изведе четата. След този случай градът изпада в голямо безпокойство.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.593-594. На 26 февруари 1880 година съвместно с други чети напада градчето Зиляхово (днес Неа Зихни), разбива гарнизона и изгаря околийското управление като освобождава всички затворници.Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 90.
В сражението е ранен и се укрива в Боздаг, но е заловен и заточен на остров Лесбос, където умира в 1896 година. За залавянето и заточаването на войводата, Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Хора от дем Сяр Категория:Български хайдути от Македония