Блаже Петров Ристовски (), роден като Благойе Ристич, e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Биография Роден е през 1931 година в тиквешкото село Гърниково, което тогава е в Кралство Югославия. Всичките му приятели са с българско народностно самосъзнание и първоначално носи името Блажо Ристов. Учи в местната гимназия, а през 1948 година е арестуван и осъден на 6 месеца затвор заедно с Киро Мишков и Ристо Чулев, заради създадената от тях младежка група на ВМРО, чиито най-голям успех е кражба на букви от местната печатница, и отпечатване на противоюгославски позив създаден от Ристов, зовящ за отделяне на Македония от Югославия в съгласие с идеалите на Гоце Делчев, приемника му Ванчо Михайлов и поддръжниците му, и разпространяван във влака за Скопие. Обаче именно той става и предателят, заради което присъдата му е намалена от първоначалните 18 месеца. За сравнение присъдата на един от съратниците му Христо Чулев е увеличена отново на 18 месеца, и защото остава верен на убежденията си през 1957 УДБА започва отново да го следи, а в досието му е определен като „македонец“, въпреки че е признат произхода му от „великобългарско“ семейство, чувствало се такова и в Кралство Югославия, а през 76 – та семейството му е наречено „ванчомихайловистко“, със съкращението „ВМ“.Блажо или Блаже-метаморфозите на еден доцен македонист През 1955 година завършва Философския факултет в Скопие, група история на литературата на югославските народи под новото си име Блаже Ристовски. Заради различието между кавадарския и скопския говори до края на живота си не успява да усвои стандартната северномакедонска писменоговорна норма. Между 1961 и 1966 г. е лектор по македонски език и литература в Люблянския университет и в Педагогическата академия в Марибор. През 1965 година в същия факултет защитава докторат на тема „Кръсте П. Мисирков - животът и делото“ („Крсте П. Мисирков - животот и делото“). Директор на Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие. През 1988 година става член на МАНИ, а от 1999 до 2003 година е неин научен секретар. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония. В книгата си от 2001 година „Столетия на македонската съвест“ признава, че във временната управа на Крушевската република не е имало единствено македонци по националност. В първия том на започналата да излиза през 2011 година негова книга „Македонскиот Преродобенски 19-ти век“ фалшифицира на няколко места писмо на митрополит Методи Кусев, публикувано във вестник „Македония“ на 18 февруари 1867 година, премахвайки от много места определението „български“ и негови производни.11. МАКЕДОНИСТКИЯТ АКАДЕМИК БЛАЖЕ РИСТЕВСКИ ФАЛШИФИЦИРА И МАНИПУЛИРА ПИСМО НА МЕТОДИЙ КУСЕВ ОТ ПРИЛЕП
Библиография Крсте П. Мисирков (1874 – 1926) (1966) Вардар, научно-литературно и општествено-политичко списание на К. П. Мисирков (1966) Лозарите во развитокот на македонската национална мисла (1968) Македонскиот народ и македонската национална свест (1968) Крсте Мисирков (1968) Наце Д. Димов (1876 – 1916) (1973) Ѓорѓија М. Пулевски и неговите книшки „Самовила Македонска“ и „Македонска песнарка“ (1973) Македонски народноослободителни песни (1974) Димитрија Чуповски (1878 – 1940) и Македонското научно литературно другарство во Петроград Прилози кон проучувањето на македонско-руските врски и развитокот на македонската национална мисла, во две книги (1978) Македонскиот стих 1900 – 1944, две книги (1980) Пројави и профили од македонската литературна историја, две книги (1982) Македонскиот народ и македонската нација, две книги (1983) Кочо Рацин. Историско-литературни истражувања (1983) Васил Икономов (1848 – 1934) (1985) Крсте Мисирков (1874 – 1926) (1986) Македонскиот фолклор и националната свест, две книги (1987) Портрети и процеси од македонската литература и национална историја, три книги (1989 – 1990) Беседа за делото на Вапцаров (1990) Крсте П. Мисирков, Одбрани страници (1991) Рациновите македонски народноослободителни песни (1993) Македонски летопис, две книги (1993) Македонија и македонската нација (1995) Ѓоргија М. Пулевски, меѓник во нашата културно-национална историја (1996) Цеко Стефанов Попиванов: Земјата, драма во три чина (1996) Димитрија Чуповски и македонската национална свест (1996) Националната мисла на Мисирков (1997) Раните ракописи на Крсте П. Мисирков на македонски јазик (1998) Димитар В. Македонски (1999) Историја на македонската нација (1999)
Бележки
Категория:Вицепремиери на Северна Македония Категория:Преподаватели в Люблянския университет Категория:Северномакедонски литературни историци Категория:Северномакедонски псевдоисторици Категория:Северномакедонски фолклористи Категория:Югославски историци Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония Категория:Възпитаници на Скопския университет Категория:Академици на МАНИ Категория:Хора от община Кавадарци Категория:Починали в Скопие