Карлѝкьой или Лески (, Хионохори, катаревуса Χιονοχώριον, Хионохорион, до 1928 Καρλή Κιόι, Карли Кьой) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес).
География Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 515 m надморска височина, на 10 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на един час пеша югоизточно от Серския манастир.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от турското karlıköy, снежно село. През летните месеци жителите на селото снабдявали Сяр със сняг и лед, които се задържали само там. Жителското име е карлѝкьо̀йченин, карлѝкьо̀йченка, карлѝкьо̀йчене.
Средновековие На около километър югозападно от Карликьой, над пътя за Дервешен (Инуса) са останките от ранносредновековната крепост Кули.
В Османската империя Според Йордан Иванов старото село се е намирало на североизток в местността Веселе и е било разрушено при османското нашествие.
Старото, изчезнало село се е казвало Кераница (Κεράνιτσα, Κεράνιτζα). В началото на XIX век в Карликьой се заселват власи от Авдела, бягащи от золумите на Али паша Янински.
В XIX век Карликьой е смесено българо-влашко село в Сярската каза на Османската империя. Селото има алтернативно българско име Лески, което е живо до изселването на българското му население. Карликьойци се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство. Църквата „Свети Безсребреници“ е от началото на XIX век. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Карле Кьой (Karlé-Keui) има 58 домакинства и 208 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Карли-Кіой като село с 68 български къщи.
Спас Прокопов през 1891 година отбелязва, че селото е „съвсем безводно“, но под него, в местността Карлица, се намира вода, която карликьойци използват за пране и други нужди. Няколко години в селото учителства ученикът на Прокопов Никола Божиев от Карлъково.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Карли Кьой има 480 жители българи християни и 120 власи.
В първото десетилетие на XX век населението на Карликьой е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карликьой (Karli-Keuy) има 768 българи патриаршисти гъркомани.
На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от селото, съставена от власи и българи патриаршисти напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Злодеянието е организирано от местния гръкомански свещеник Георги Харищев, който наскоро след това заявява, че
Постепенно обаче българските жители на селото се отказват от Патриаршията и приемат върховенството на Екзархията. В 1913 година селото има 100 български къщи, от които само три гъркомански, живеещи в махалите Кукуль и Вароша и 30 власи, обитаващи Краенската махала.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карликьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Карликьой попада в Гърция. Гръцките власти започват терор над хората с изявено българско съзнание, така например след началото на Междусъюзническата война, българският свещеник в селото е ослепен. През Първата световна война в 1916 година 20 български семейства емигрират в България, а 80 се преселват в съседното село Дервешен и заедно с дервешенци емигрират в България в 1944 година. Бежанци и потомци на бежанци от Карликьой живеят в Сандански, Гоце Делчев, Пловдив и Пазарджик.
В 1913 година селото е присъединено административно към община Везник. В 1923 година става самостоятелна община. От 1927 година започва преселение в съседното Дервешен (Инуса), което към 1967 година е почти пълно.
В 1928 година името на селото е сменено на Хионохорион, в превод снежно село.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Карликьой на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Маслина Μάσλινα Гимни Корифи Γυμνή Κορυφήвъзвишение в Шарлия на ЮЮЗ от Карликьой и на С от Субашкьой (434 m) Хумища Χούμιστα Кокинокорфи Κοκκινοκορφήместност, от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ Кизил Чай Κιζίλ Τσάϊ Кокинорема Κοκκινόρεμα Бродската река на З от Карликьой Гумища Γκούμιστα Стронгилон Στρογγυλόνвъзвишение в Шарлия на З от Карликьой Долен Хавуз Κάτω Χαβούζ Като Лекани Κάτω Λεκάνηместност в Шарлия на С от Карликьой Горен Хавуз Άνω Χαβούζ Ано Лекани Άνω Λεκάνηместност в Шарлия на С от Карликьой Спанакли Σπανακλή Спанакокорифи Σπανακοκορυφήвръх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1566,9 m) Скордиум Σκορδιούμ Апотомон Άπότομονвръх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1725,3 m) Кара Καρά Мавро Рема Μαύρο Ρέμα река Гарванова скала или Гарванова скърка Γκαϊβάνη Γκραίκι Коракас Κόρακαςскалист склон над Дряново Кара Мандра Καρά Μάνδρα Маври Стани Μαύρη Στάνηвръх в Шарлия на С от Карликьой (1607,3 m) Крагьоз гьол Καραγκιόζ Γκιόλ Мавромата ΜαυρομμάταНай-високият връх в Сминица на СИ от Карликьой и на З от Карлъково (1963,1 m) Боз Даг Μπόζ Ντάγ Ксеровуни Ξεροβούνιвръх в Шарлия на СИ от Карликьой и на З от Карлъково
Литература Οικονόμου, Φωτεινή, "Βλάχικη γυναικεία φορεσιά από το Χιονοχώρι Σερρών", Μακεδονικά 1973, Θεσσαλονίκη.
Личности Родени в Карликьой Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Константин Драгумов, гъркомански андартски деец Наум Митрулов, гъркомански андартски деец
Бележки
Категория:Села в дем Сяр Категория:Сминица