Ото III, понякога и Отон III (; * 980, † 1002), e германски крал и император на Свещената Римска империя от 983 до 1002 г.

Произход Ото е роден в Клеве, Северен Рейн-Вестфалия. Син е на император Ото II и на византийската принцеса Теофано, племенница на византийския император Йоан Цимисхи.

Император Регентство (983 – 994) На 25 декември 983 г. тригодишният Ото е коронован за император на Свещената Римска империя, след като баща му умира няколко дни преди това. Поради малолетието на Ото III управлението е съсредоточено в ръцете на майка му, която остава на регентския престол до смъртта си през 991, след което попечителството му е поето от баба му Света Аделхайд.

През 984 г. малкият император е отвлечен от баварския херцог Хайнрих II, който се обявява за негов регент. Скоро обаче Хайнрих Баварски е принуден да върне Ото на майка му. Благодарение на майка си Ото III получава блестящо за времето си образование, което му спечелва прозвището Mirabilia MundiЛьо Гоф, Ж. Цивилизация на средновековния Запад. С.:AGATA, 1999. 545 с. (Чудото на света).

Самостоятелно управление (994 – 1002) През 994 г. навършилият пълнолетие Ото III поема властта в свои ръце. През 996 г. предприема поход в Италия, където е повикан на помощ от папа Йоан XV срещу римския нобел Кресценций. Ото III обаче пристига в Рим едва след смъртта на папата. Ото се намесва в избора на нов папа и осигурява папския престол на братовчед си Бруно от Каринтия, който става папа под името Григорий V. През 998 г. Отон повтаря похода си срещу Кресценций и издигнатия от него антипапа Йоан XVI. Кресценций е заловен и екзекутиран през същата година, а Григорий V е възстановен на папския престол.

Обзет от идеята да възстанови някогашното величие на Римската империя, нейните институции и традиции от времето на Юстиниан Велики, през 998 г. Ото III превръща Рим в административна столица на империята си и въвежда в дворцовия живот много порядки от византийския церемониалПо майчина линия Ото е праплеменник на Василевса Йоан Цимисхий.. Същата година императорът издава була, с която обявява възстановяването на Римската империяЛьо Гоф. Цит. съч. 71 с.. След мистериозната смърт на папа Григорий V, Ото III издига на папския престол своя учител Херберт – папа Силвестър II.

Ото III води изключително активна и гъвкава политика спрямо славяните, които се намират по източните граници на империята. През хилядната година императорът признава независимостта на Полша, чиито владетел Болеслав Храбри е удостоен с титлата Съюзник на Империята, а столицата му Гниежно става седалище на архиепископска катедра. Ото III признава независимостта и на Унгария, чийто вожд се покръства под името Стефан I и със съдействието на императора получава кралска титла.

С наближаването на хилядната година императорът е обзет от изключително силен мистицизъм. Усилените пости, молитвите и посещенията на гробовете на различни мъченици задържат Ото III дълго в Италия. Връщайки се в Германия, императорът отваря гроба на Карл Велики, за да се поклони на останките муЛьо Гоф, Цит. съч. 545 с..

Малко преди смъртта си Ото III потушава един бунт на жителите на Рим и успява да разтрогне едно съглашение между византийците и арабите в Сицилия.

Ото III умира на 23 януари 1002 г. в своя италиански замък Патерно в Чивита Кастелана и е погребан в Аахен. От различните версии за смъртта му най-популярна е тази, че императорът умира от малария, но според друга мълва Стефания, съпругата на Кресценций, прелъстила императора и го отровила.

Източници

Ото III Категория:Лиудолфинги Категория:Саксонска династия Категория:Починали от малария