Майкъл Балинт (; , Михай Балинт) е унгарски психоаналитик и поддръжник на школата на обектните отношения.
Биография Роден е на 3 декември 1896 година в Будапеща, Унгария, като Михай Морис Бергман, син на практикуващ лекар. Против волята на баща си сменя името си на Михай Балинт. Той сменя и религията си от юдаизъм на унитарно християнство.
По време на Първата световна война Балинт е на фронта, първо в Русия, след това в Доломитите. Завършва медицинското си образование в Будапеща през 1918 г. По препоръка на бъдещата си съпруга, Алис Секей-Ковач, Балинт чете книгите на Зигмунд Фройд „Три есета за сексуалността“ (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, 1905) и „Тотем и табу“. Започва също да посещава лекции при Шандор Ференци, който през 1919 става първият университетски професор по психоанализа. Балинт се жени за Алис Секей-Ковач и заедно се преместват в Берлин през 1920 г., където той работи в биохимичната лаборатория на Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970), по-късно носител на Нобелова награда. Жена му работи във фолклорен музей. Там Балинт работи върху доктората си по биохимия и в същото време за Берлинския психоаналитичен институт. Той и съпругата му се обучават на психоанализа.
Балинт дължи известността си преди всичко на организираните от него семинари за обучение на социалните работници и практикуващите лекари. „Балинтовите групи“ включват малък брой участници и работят без предварително установена тема. Всеки може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите. Теоретичните работи на Балинт са насочени към проблемите на регресията и върху това, което той нарича „първична любов“, много ранна фаза в процеса на междуличностните отношения, върху „фундаменталния дефект“, причинен елемент на психичните разстройства.
Умира на 31 декември 1970 година в Бристъл, Англия, на 74-годишна възраст.
Библиография На български език Лекарят, неговият пациент и болестта, Фондация „Невронауки и поведение“, НЦКИЧ, 1997 На други езици Individual Differences of Behaviour in Early Infancy. Dissertation for Master of Science in Psychology. London, 1945. Primary Love and Psycho-Analytic Technique. 1956. The Doctor, His Patient and the Illness. London: Churchill Livingstone, 1957. German translation: Der Arzt, sein Patient und die Krankheit. Stuttgart, Klett, 1966. Thrills and Regressions. 1959. German translation: Angslust und Regression. Stuttgart: Klett-Cotta, 1991. Basic Fault. 1967. The Clinical Diary of Sándor Ferenczi. Edited by Judith Dupont. Translated by Michael Balint and Nicola Zarday Jackson. First cloth edition, 1988. Franz Sedlak und Gisela Gerber: Beziehung als Therapie Therapie als Beziehung. Michael Balints Beitrag zur heilenden Begegnung. München: Ernst Reinhardt Verlag, 1992, ISBN 3-497-01257-2. Harold Stewart et al: Michael Balint: Object Relations Pure and Replied. London: Routledge, 1996.
Източници Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com , използван с разрешение.
Външни препратки International Balint Federation Balint Society
Категория:Унгарски психоаналитици Категория:Анализанти на Шандор Ференци Категория:Анализанти на Ханс Закс Категория:Австро-унгарски военни дейци от Първата световна война Категория:Евреи в Унгария Категория:Евреи в Англия Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали в Бристъл