Терминът павликянски говор описва български диалект от групата на родопските рупски говори.
Павликянски говорят приблизително 40 000 души, предимно от района на Раковски (Пловдивско) и Свищов. Езикът на банатските българи има редица общи черти с павликянския говор. Предполага се, че компактна маса павликяни (последователи на специфично християнско течение, част от които приемат впоследствие католицизма) е живяла в Родопите, след което се е разселила в Южна България, Северна България и е стигнала до Банат. Сравнително затвореният начин на живот на павликяните е способствало за запазването на някои архаични черти в техния говор.
Характеристики Преход х⇒в, когато х е в началото на думата пред гласна: вѝтро (хитро). Преход х⇒й, когато х е пред съгласна или в края на думата: тèйно, стрàй (страх), умѝрай (умирах) Като застъпник на стб. , , , под ударение се изговаря ъ, a без ударение – ạ: ръ̀ка—рạчѝца, дъш—дạждъ̀т. Застъпник на е е (изговаряно с почти същата широчина като обикновено е): бèл, бèх, врèме. Когато са ударени е преминава в и, а o⇒у: тѝбе (тебе), нѝго, нѝма (няма); гул (гол), муй (мой). Наличие на преходи и⇒ы и и⇒ъ, когато и е ударено: вы̀но, еды̀н, ры̀за; ọбъ̀чай, гọдъ̀на, жъ̀тọ. Редукция на неударено и⇒ъ: шърòкọ, бọгàтъ (богати). По-твърди съгласни, в сравнение с останалите родопски говори. В това число -я/-ятокончанията за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. се втвърдяват и придобиват вида: кòсъ (кося), вървъ̀ (вървя), мòлът (молят), платъ̀т (платят). Форма за лично местоимение 3 л. ср. род и вместо го: йà унỳạ мòмчê – дуведы̀ и тỳк. Една членна форма (-ът, -та, -то, -те): мòмъкът, момàта, мòмчето, момцѝте.
Вижте също Павликяни Павликянски правопис Банатски българи Чепински говор Хвойненски говор Широколъшки говор
Литература Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
говор Категория:Рупски говори Категория:Култура в Свищов Категория:История на Свищов Категория:Култура в Раковски Категория:История на Раковски