В обектно ориентираното програмиране конструкторът е блок от инструкции, който се изпълнява за инициализация на един обект при неговото създаване. Практически конструкторът може да извършва всякакъв вид действия, но ако не друго, то е поне признак за много лош стил на програмиране да се използва за действия, които не засягат пряко създавания обект, тъй като това може да доведе до неочаквани грешки, особено в големи програми. В езика за програмиране C++ конструкторът се представя като член-функция на един обект, носеща същото име като него.
Тя и деструкторът са единствените типове дефиниции на функции, за които не се дефинира тип на връщания резултат. В тази статия примерите са дадени на този език.
Елементарна дефиниция на обект с конструктор #include <iostream> using namespace std; class x { int id; public: x(); //Прототип на конструктора void hey(); } y;
x::x() //Дефиниция на конструктора { id = 1; }
void x::hey() { cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl; }
int main() { y.hey(); }
Това ще изпише:
This is object 1 speaking!
При инициализацията на обект y на id се задава стойност 1. При извикването на функцията y.hey() на екрана се изписва съдържанието на id оградено от низовете "This is object " и " speaking!".
Конструктори с аргументи Функцията-конструктор може да приеме аргументи, като така всеки обект може да бъде инициализиран с индивидуални стойности:
#include <iostream> using namespace std; class x { int id; public: x(int ident); void hey(); } y(1), z(2);
x::x(int ident) { id = ident; }
void x::hey() { cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl; }
int main() { y.hey(); z.hey(); } Това ще изпише:
This is object 1 speaking!
This is object 2 speaking!
Тази програма съдържа два обекта от клас x – y и z. Конструкторът приема стойност 1 при първия, и стойност 2 при втория, което записва в променливата id на y стойност 1, а в променливата id на z – 2.
Деструктор Деструкторът на практика е точно обратното на конструктора. Това е блок от конструкции, който се изпълнява при унищожаването на един обект (това най-често се случва, когато един обект напусне областта си на видимост – например ако е локален за някоя функция, той ще напусне областта си на видимост, когато тя приключи своето изпълнение).
В C++ той се дефинира по същия начин като конструктора, но бива предхождан от оператора за инвертиране – ~.
#include <iostream> using namespace std; class x { int id; public: x(); ~x(); //Прототип на деструктора } y;
x::x() { cout << "Constructing y." << endl; }
x::~x() { cout << "Destructing y." << endl; }
int main() { cout << "This is the main() function speaking!" << endl; } Това изписва:
Constructing y.
This is the main() function speaking!
Destructing y.
Потенциални грешки при използването на конструктори и деструктори Често приложение на конструкторите и деструкторите е да се използват за съответно динамично заделяне и освобождаване на памет. Трябва да се внимава, тъй като може да се получат случаи, в които всеки обект от един клас да се опита да освободи едно и също пространство в паметта и респективно после да я освободи. Друг пример е при връщането на обект като резултат от функция: създава се едно междинно копие на връщания обект, което не изпълнява конструктора на класа си, защото той вече е изпълнен за обекта, който се копира – т.е. копието е от настоящия момент. След връщането на този обект обаче ще се задейства деструкторът не само на самия обект, който се връща, но и на междинния. Тогава двата обекта ще се опитат да освободят една и съща заделена памет.
Inline-декларации Почти винаги конструкторите и деструкторите са малки на размер и почти винаги се дефинират inline. (Това е декларация, при която инструкциите на функцията директно се заместват на всяко място, на което се използва, наподобявайки предпроцесорна директива). Когато вместо прототип директно се дефинира конструкторът/деструкторът, компилаторът (ако изобщо поддържа inline) предполага, че това е inline декларация.
Например първият пример е по-удачно да се напише така (резултатът почти не се различава като обем на програмата или бързодействие, но самото писане и четене на кода е по-лесно):
#include <iostream> using namespace std; class x { int id; public: x() { id = 1; } //inline декларация на конструктора void hey(); } y;
void x::hey() { cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl; }
int main() { y.hey(); }
Синтаксис в други езици за програмиране PHP Във версиите по-стари от PHP 5 името на конструктора съвпада с името на класа както в C++. От версия 5 се използва името __constructor.
class Person { private $name;
function __construct($name)
$this->name = $name;
function getName()
return $this->name;
Категория:Обектно ориентирано програмиране Източници