Прилепско-мариовски говор е български диалект от централната група югозападни говори.
Говори се в рамките на Северна Македония – в областта Тиквеш, Прилеп и Мариово.
Македонската диалектология разглежда наречията като диалекти на т. нар. македонски език. Поради наличието на някои граматични сходства между прилепкото и битолското наречие македонската диалектология класифицира прилепското наречие към прилепско-битолския диалект, а тиквешките и мариовските наречия – към тиквешко-мариовския.
Характерни особености Праславянските *tj и *dj застъпени като к’ и г’ – плèки (плещи), вèг’а (вежда) Застъпник на стб. – a: гàба (гъба), зàби (зъби). Застъпник на стб. – е: èзик (език), èдро (едро) Застъпник на стб. – о: бòчва (бъчва), рèкол (рекъл) Групата ъл/лъ се замества с: (тиквешки и мариовски подговори) с ъ – вък (вълк), йабъ̀ка (ябълка) (прилепски подговор) с ол – волк (вълк), дòлга (дълга) Наличие на сричкотворно р: др̥̀во (дърво), четвр̥̀ток (четвъртък) Старобългарската сричка се предава като ца: цал (цял), цàдам (цедя). Членуване: единично (-от) в тиквешкото и мариовското наречие: грàдот тройно (-от, -ов, -он) в прилепското: грàдот, грàдоф, грàдон Употреба на окончание -м за 1 л. ед. ч. cer. време на глаголите от I и II спрежение: йàдам (ям), òдам (ходя). Употреба на окончание -т в прилепския подговор при глаголите в 3 л. ед. ч. сег. време: кòлит (коли), бèрит (бере) Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще) Предлози у, уф (сравни книжовните в, във). Преобладаващо ударение на предпоследната сричка.
Вижте също Битолски говор Велешки говор Тиквеш
Източници Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори Категория:Култура в Прилеп