Георги (Гоце) Николов Делчев () е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 286 – 287. Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот, Георги, Канаглъ Шейтан.
Биография Ранни години
Гоце Делчев е роден на 23 януари стар стил (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра Руша и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата.
В 1874 година в града е учредена Втората кукушка уния. Това става поради създаваните от властите административни пречки за присъединяване към Българската екзархия и нежеланието на кукушани да останат към Цариградската патриаршия. По това време голяма част от населението, включително Делчеви,Светлозар Елдъров (1994) Униатството в съдбата на България: очерци из историята на българската католическа църква от източен обред, "Абагар", стр. 14, . са привърженици на унията. Поради това първоначално Делчев учи в униатското начално училище.Гоце Делчев. Писма и други материали, Дино Кьосев, Биографичен очерк, стр. 15. След това обаче допитването е проведено и гласуването е масово за Екзархията. Гоце Делчев продължава учението си в българската екзархийска прогимназия (трикласна) в родния си град. След като я завършва през учебната 1886/1887 година, той иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и затова не го пуска, а го праща първо чирак в чужд дюкян и го взима по-късно при себе си. Все пак желанието на Гоце Делчев надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас. Там се формира група от Кукуш: Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и Христо Тенчов – негов неразделен другар. Сприятелява се също с Йордан Николов от Прилеп, който си поръчва книги от чужбина, които Гоце Делчев чете. По-късно Гоце Делчев и Христо Тенчов започват също да си поръчват книги от чужбина. Силно повлиян е от Христо Ботев, чрез своя учител по литература Константин Величков. Благодарение на учителя му по математика Благой Димитров тя става негов любим предмет. Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
На 11 юли 1891 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в СофияПриказ № 92 от 11 юли 1891 г., на 23 септември 1892 г. е приведен в средния класЗаповед № 206 от 23 септември 1892 г., а на 23 септември 1893 г. е приведен в старшия класЗаповед № 147 от 23 септември 1893 г.. На 24 септември 1894 г. заедно с още 5 юнкера е изключен от училището „загдето писали анонимно писмо до господина военний министър“ и зачислен в запаса на армията като редови.Заповед № 107 § 5 от 24 септември 1894 г.ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 47, л. 46 Дадено му е право за повторно постъпване на военна служба и представяне за производство в офицерски чин.ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 65 (Военно училище – свидетелство № 2722, 4 октомври 1894 г.)
Взима решение да се бори за свободата на Македония, използвайки наличната образователна мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.
Революционна дейност Гоце Делчев се среща в Щип повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. В Щип двамата организират революционен комитет. Делчев организира пограничните пунктове на организацията – Кочериновския, Рилския, Кюстендилския, Дупнишкия и други, както и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.
От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.Тасев, Христо. Учителите в Македония и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 128. ISBN 954-8187-10-8 След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, изигравайки основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
Във функцията на главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев – учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.
През зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. По това време той предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март 1901 година Гоце Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки се в Бургас в средата на април.Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 192 – 193
През 1902 година участва заедно с Гьорче Петров в изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“, както и извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е „Тайна македоно-одринска революционна организация“. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес през 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони, предимно с участие на сформираните за тази цел въоръжени чети.
Убийството на Гоце Делчев
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско. Според телеграма на солунския валия до Главния инспекторат на Румелийския вилает, четата е съставена от 21 души, към които са се присъединили „безсрамници от българското население“.Архив Гоце Делчев. Съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, София, 2020, с. 778. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Тленни останки
Тефиков забранява потерята да се гаври с труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, останките са изпратени в Сяр и са разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.Чаков, Михаил, „Дневник на революционния ми живот“, стр. 190 – 191 По време на Междусъюзническата война през 1913 година родният град на Гоце Делчев Кукуш, както и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от „Илинденската организация“.По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.в. „Стандарт“, 2003.05.06. „И брястът е изсъхнал край гроба на Гоце, Владимир Симеонов – наш пратеник в Серес.“ На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце Делчев – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на ФНР Югославия и директно на СССР, БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие на 7 октомври 1946 година по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните борби“,Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944 – 1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91. костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата Свети Спас, където са и днес.Dismembering the state: the death of Yugoslavia and why it matters, P. H. Liotta, Lexington Books, 2001, ISBN 0-7391-0212-5, p. 292.
След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи,The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0-691-04356-6, p. 68. но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой,The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949, Oxford Historical Monographs, Dimitris Livanios, Oxford University Press US, 2008, ISBN 0-19-923768-9 p. 202. като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България.Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 117.
Предаване на костите на Гоце Делчев на Югославия