Олимпийските игри (; Френският и английският са официалните езици на Олимпийските игри) или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което спортисти от над 200 страниwww.britannica.com и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Медал, спечелен на Олимпийските игри, се счита за едно от най-високите постижения в спорта. Олимпиадите се провеждат в различни градове и държави под ръководството на Международния олимпийски комитет (МОК).

Традицията на Олимпийските игри, съществувала в Древна Гърция, е възникнала като част от религиозен култ. Древните Олимпийски игри са се провеждали в Олимпия, смятана за свещено място от гърците. Олимпия е дала и името на Игрите. Между 776 г. пр.н.е. и 393 г. сл.н.е. са проведени 292 Олимпиади. 293-тата Олимпиада е отменена от римския император Теодосий I, а Олимпийските игри са забранени като езически.

Съвременните Олимпийски игри са възродени в края на XIX век от френския общественик Пиер дьо Кубертен. Олимпийските игри, известни още като Летни олимпийски игри, се провеждат на всеки четири години от 1896 г. насам, с изключение на Първата и Втората световни войни. През 2020 г. за пръв път игрите биват отложени в мирно време. Летните олимпийски игри в Токио се провеждат през 2021 г. поради разразилата се пандемия от коронавирус. Зимните олимпийски игри са създадени през 1924 г. и първоначално са проведени в същата година като Летните игри. От 1994 г. обаче Зимните олимпийски игри се провеждат с две години разлика от Летните игри.

Идеите на олимпизма определят правилото за участие в игрите само на любители спортисти. През 1973 г. МОК взема решение да се допускат и професионалисти. Участието на професионални спортисти започва през 80-те години на XX век.

Символи на Олимпийските игри са бялото олимпийско знаме с пет цветни окръжности и олимпийският огън. Всяка Олимпиада има емблема и талисман.

Няколко дни след Олимпийските игри на същите спортни съоръжения се провеждат Параолимпийски игри за хора с увреждания.

Древни олимпийски игри

Древните олимпийски игри са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес).

Към края на VI век пр. н. е. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от Късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.

През класическата епоха игрите траели пет дни. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от религиозния култ. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини спортистите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

С идването на римляните олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма съгласие кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени.

Възраждане на олимпийската идея

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в Англия през XVIII век нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания, носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859 – 1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос. Първите игри са финансирани от филантропа Евангелос Запас.

През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

По мнението на Кубертен именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите Гърция. С цел да организира игрите е основан Международен олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на Първите летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.

Съвременни олимпийски игри Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Участие в тях вземат общо 241 спортисти (от 14 страни) и игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в Гърция. Но МОК въвежда принципа на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

След първия успех олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, са проведени съвместно със Световни изложения. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж за първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в онези години не е лесно.

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в игрите участват цветнокожи състезатели.[Das Spiel der Spiele hat begonnen], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.

На извънредната олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.

В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г. Джим Торп губи медалите си, защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Бръндидж заявява: „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“.На английски: „We can only rely on the support of those who believe in the principles of fair play and sportsmanship embodied in the amateur code in our efforts to prevent the Games from being used by individuals, organizations or nations for ulterior motives.“

След поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис, Конгресът на МОК във Варна през 1973 г. взема решение да се допускат и професионалисти. От 80-те години на ХХ век за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати спортисти. Аргумент в полза на допускането на професионални спортисти е и подозрението, че спортистите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 80-те години на XX век професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА.

На игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена.

Спонсорите на олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.

Символи Олимпийското движение използва няколко символа, защитени в световен мащаб, които се определят от Олимпийската харта. Най-известният е олимпийският флаг с петте различно оцветени, пресичащи се пръстена на бяло поле. Шестте цвята бяло, зелено, червено, синьо, жълто и черно са избрани, защото знамето на всяка страна в света има поне един от тези цветове. Знамето е проектирано през 1914 г. и е издигнато в Антверпен на Летните игри през 1920 г.

През 1957 г. МОК одобрява първата модификация на олимпийските кръгове – двата пръстена са свалени малко по-надолу. През 1986 г. МОК актуализира своите графични стандарти, за да включи описание на официалната версия на олимпийските кръгове, заедно с това колко разстояние трябва да има между кръговете. През 2010 г. Изпълнителният съвет на МОК решава, че олимпийските кръгове трябва да се върнат към оригиналната версия на Кубертен – с безпроблемно преплетени кръгове.Светлана Ваташка – Символиката на олимпийските кръгове, 27.06.2024.

Петте свързани пръстена са разположени в два реда и символизират връзката между спортистите от петте континента (метод за класическо броене): горен ред: син – Европа, черен – Африка, червен – Америка; долен ред: жълт – Азия, зелен – Австралия и Океания.Олимпийските кръгове, Олимпийските игри.