Унгария

Унгария (Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.

Унгария е член на редица международни организации, сред които: НАТО от 12 март 1999 г.20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow, ЕС от 1 май 2004 г.EU member countries in brief и Шенгенското споразумение от 21 декември 2007 г. Унгария е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

Наименование Наименованието „Унгария“ идва от средногръцкото име Οὔγγροι, което изглежда е заето през старобългарски от огурското оногур („десет огури“). Оногури е общото име на група народи, включени в племенния съюз на прабългарите, които се установяват в източните части на днешна Унгария след разгрома на Аварския хаганат. Изглежда унгарците са част от групата на оногурите, като може би дори съставляват мнозинството от тях.

Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век. Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).

География

В днешните си граници Унгария заема основната част от Среднодунавската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

Поради централното си разположение тя се смята за мост между Изтока и Запада.

Цялата територия на страната попада във физикогеографската област на панонските смесени гори, характеризираща се с лесостепи в ниските средни области, а по периферията с гори – дъбови, дъбово-габрови и букови.Pannonian Mixed Forests

История

Официално име на Унгария: 895 – 1000 г.: Княжество Унгария 1000 – 1918 г.: Кралство Унгария 1918 – 1919 г.: Унгарска народна република 21 март – 6 август 1919 г.: Унгарска съветска република 1919 – 1920 г.: Унгарска република 1920 – 1946 г.: Кралство Унгария 1946 – 1949 г.: Унгарска република 1949 – 1989 г.: Унгарска народна република 1989 – 2012 г.: Унгарска република 2012 – понастоящем: Унгария.

На 12 март 1999 г. Унгария, заедно с Чехия и Полша, е приета в състава на НАТО. Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на Русия, но руският президент Борис Елцин в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.

Население

Населението на Унгария е .

По данни от преброяването от 2012 г., когато населението е 9 942 000 души, етническият състав е:

9 416 045 – унгарци, 190 046 – цигани, 32 233 – германци, 17 693 – словаци, 15 620 – хървати, 7995 – румънци, 5070 украинци, 3816 – сърби, 3040 – словенци, 2962 – поляци, 2509 – гърци, 1358 – българи, 1098 – рутени, 620 – арменци, 16 081 – други националности, и 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521 – римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871– евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333 – неотговорили на въпроса за религиозната принадлежност.

Държавно устройство

Законодателна власт Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори се провеждат на всеки 4 години.

Изпълнителна власт Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председател и министри. Заместник министър-председатели няма, като при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри. Въоръжените сили на Унгария в лицето на унгарската армия са подчинени на изпълнителната власт и по-конкретно на Министерството на отбраната, а чрез него – на министър-председателя.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента за 5 години.

Съдебна власт Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България Досегашните дипломатически мисии в България: Текла Харангозо, посланик (2016 – ) Андраш Клейн, посланик (2012 – 2016) Юдит Ланг, посланик (2008 – 2012) Йеньо Фалер, посланик (2005 – 2008)

Административно деление

Унгария административно е разделена на 20 медье (области), като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 г.

Стопанство

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението, 65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Сред най-големите унгарски компании са MOL Group, OTP Bank, Gedeon Richter Plc., Magyar Telekom, CIG Pannonia, FHB Bank, Zwack Unicum и др.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическият сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

След идването на власт на Виктор Орбан и партията Фидес, Унгария води самостоятелна външна политика от тази на Европейския съюз, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.

Унгария е в процес на приемане на единната европейска валута – еврото.

Инфраструктура

Култура

Празници в Унгария Национални празници <TR><TH style=background:#efefef;>Дата<TH style=background:#efefef;>Българско име<TH style=background:#efefef;>Унгарско име<TH style=background:#efefef;>Забележки <TR><TD>15 март<TD>Ден на революцията и борбата за свободата от 1848 – 1849 г.<TD>Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja<TD>Годишнина на 15 март 1848 г. <TR><TD>20 август<TD>Ден на основаването на държавата<TD>Az államalapítás napja<TD>Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи. <TR><TD>23 октомври<TD>Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г.<TD>Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja<TD>Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.

Официални празници, неработни дни <TR><TH style=background:#efefef;>Дата<TH style=background:#efefef;>Българско име<TH style=background:#efefef;>Унгарско име<TH style=background:#efefef;>Забележки <TR><TD>1 януари<TD>Нова Година<TD>Újév<TD>Първият ден на годината. <TR><TD>март/април<TD>Великден<TD>Húsvét<TD>Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар. <TR><TD>1 май<TD>Празник на труда<TD>A munka ünnepe<TD>Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г. <TR><TD>7 седмици след Великден<TD>Свети Дух<TD>Pünkösd<TD>Празнува се два дни: неделя и понеделник. <TR><TD>1 ноември<TD>Ден на мъртвите<TD>Halottak napja<TD>Голяма задушница. <TR><TD>25 декември, 26 декември<TD>Коледа<TD>Karácsony<TD>Коледа се празнува два дни.

Официални празници, полуработни дни <TR><TH style=background:#efefef;>Дата<TH style=background:#efefef;>Българско име<TH style=background:#efefef;>Унгарско име<TH style=background:#efefef;>Забележки <TR><TD>24 декември<TD>Бъдни вечер<TD>Szenteste<TD>Денят преди Коледа. <TR><TD>31 декември<TD>Денят на Силвестър<TD>Szilveszter<TD>Последният ден на годината.

Официални празници, работни дни <TR><TH style=background:#efefef;>Дата<TH style=background:#efefef;>Българско име<TH style=background:#efefef;>Унгарско име<TH style=background:#efefef;>Забележки <TR><TD>25 февруари<TD>Ден на жертвите на комунизма<TD>A kommunizmus áldozatainak napja<TD> <TR><TD>16 април<TD>Ден на холокоста<TD>A holokauszt áldozatainak napja<TD> <TR><TD>4 юли<TD>Ден на Трианонския мирен договор<TD>Trianoni emléknap<TD>Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г. <TR><TD>6 октомври<TD>Ден на героите от Арад<TD>Aradi vértanúk napja<TD>Ден на екзекутирания първия унгарски министър-председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.

Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението <TR><TH style=background:#efefef;>Дата<TH style=background:#efefef;>Българско име<TH style=background:#efefef;>Унгарско име<TH style=background:#efefef;>Забележки <TR><TD>14 февруари<TD>Ден на св. Валентин<TD>Valentin-nap<TD>Празнува се от част от населението, главно от по-младите <TR><TD>8 март<TD>Международен ден на жената<TD>Nemzetközi nőnap<TD>Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България <TR><TD>първа неделя на май<TD>Ден на майките<TD>Anyák napja<TD>Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства. <TR><TD>последна неделя на май<TD>Ден на детето<TD>Gyereknap<TD>Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция. <TR><TD>6 декември<TD>Ден на св. Николай<TD>Mikulás<TD>Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

Други Комуникации в Унгария Транспорт в Унгария Въоръжени сили на Унгария Външна политика на Унгария

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Официална страница на правителството на Унгария Официална страница на министър-председателя на Унгария Официална страница на парламента на Унгария Лошонц, М. 15 години Унгария в ЕС