Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.

Биография Роден е в Елена в 1856 година и е потомък на стар възрожденски род – син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865 – 1868), а в 1872 година завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където по това време учи и Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български учител в Дойран, а през 1875 година заминава за Франция, за да следва право в университета в Екс ан Прованс.

След 1878 година Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878 – 1879), главен редактор (1880) на близкия до Народната партия вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия и началник на отделение в българското Министерство на външните работи (1880).

Отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование и в 1883 година завършва право и става главен секретар на Министерството на правосъдието (1883 – 1884).

В 1886 година е избран за депутат в Третото велико народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следната 1887 година.

През същата 1887 година Стоян Михайловски става член на Русенския апелативен съд. Учител е по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889 – 1892).

Преподава в Класическата гимназия в София.

Става извънреден преподавател по френски език в Юридическия (1892 – 1894) и в Историко-филологическия факултет (1897 – 1899) и доцент по всеобща литературна история (1895 – 1899) във Висшето училище в София. От 1892 година е дописен член, а от 1898 година действителен член на Българското книжовно дружество. От 1894 до 1896 година отново е депутат в Осмото народно събрание.

Начело на Върховния комитет

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. На Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година защитава еволюционистката стратегия, поддържана и от привържениците на ВМОРО, срещу революционерите сарафисти. На 7 април близкият до монарха Фердинанд I Михайловски е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет като балансираща фигура между цончевистите, сарафистите и привържениците на ВМОРО. След конгреса обаче във възгледите му настъпва сериозна преориентация. През юни 1901 година по време на голяма обиколка в страната на митинг във Варна произнася реч, изпълнена с остри нападки срещу Фердинанд и опитите му за намеса в македоно-одринското дело. Михайловски обявява, че Македоно-одринската организация е напът да попадне в ръцете на анархо-терористичната стихия, в която поставя както социалистите, така и сарафистите като Симеон Радев.

На Деветия македоно-одрински конгрес през юли – август 1901 година Михайловски изнася в десет точки вижданията си за положението в Македоно-одринската организация. Консервативният по своите убеждения и характер Михайловски определя като язва и проказа за делото анархистите и терористите, които като стихия се надигали и подкопавали устоите на организацията и на цялото общество. Конгресът отново избира Михайловски за председател, но действителното ръководство е в ръцете на генерал Иван Цончев и функциите на председателя са сведени до чисто представителни. Михайловски обаче се опитва да играе по-голяма от отдредената му роля по време на последвалия голям разкол в организацията, довел до появата на два комитета – цончевистки и опозиционен на сарафистково и вморовското крило. На 23 ноември 1901 година урежда в дома си тайна среща с представители на опозицията в МОО и привържениците на ВМОРО Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Христо Станишев, Тома Карайовов и Евтим Спространов, за да обсъдят подготовката на извънреден конгрес, който да отстрани офицерите от ръководството. Подобни действия на Михайловски карат офицерите да обмислят отстраняване на Михайловски. В писмо до Александър Протогеров от 4 януари 1902 година Цончев пише „тоя човек колкото по-скоро се отстрани от организацията, толкова по-добре“. На 6 февруари Михайловски си подава оставката, но другите членове и най-вече Цончев успяват да го убедят да я оттегли, за да не се внася допълнително напрежение в организацията.

В 1903 година е избран за депутат в Тринадесетото Народно събрание. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ във вестник „Ден“ от 1904 година, насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.

През 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на „Църковен вестник“. В последните години от живота си декларира симпатии към фашизма, описвайки го като „доктрина на разумно и логично градене“, която „укрепява, ободрява, оживотворява“.

Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Умира на 3 август 1927 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 326 – 327.

Памет На Стоян Михайловски е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (). Също така и улица във Велико Търново в квартал “Картала”.

Творчество

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ (Цариград). Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“. Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сцени от парламентарния живот в България. 1884 Бог. Библейски стихотворения. 1889 Поема на злото. 1889 /1939, 1943/ Novissima verba. Стихотворения. Т. 1. 1889 Железни струни. Стихотворения. 1890 Currente calamo. Краевековни стихотворения. 1890 Книга без заглавие. Стихотворения. Ч. 1. 1892 Сатири. Нашите писачи и газетари. 1893 Философически и сатирически сонети. 1895 Книга за българския народ. 1897 / 1931, 1938, 1946, 1991/ По прекия друм. Бележки и размишления. 1901 Пробуда и възход. 1902 Книга за оскърбените и онеправданите. 1903 Източни легенди. 1904 Днес чук, утре наковалня. 1905 От развала към провала. Диалогизирани очерки. 1905 Словоборците станаха богоборци. Поема. 1908 Позив към българския народ и българската интелигенция. Ч. 1. 1911 Съчинения. Т. 1. 1918 Избрани творения. 1931 /1938/ Съчинения. Т. 1 – 3. Избр. творения. Книга за българския народ. Поема на злото. 1938 – 39 Събрани басни. 1939 Неиздадени съчинения. Т. 1 – 2. Увод, бел. и уредба от Ив. Богданов. 1940 – 41 Божествен размирник. Под. ред. на Ив. Богданов. 1943 Избрани съчинения. Т. 1. 1947. Т. 5. 1948 Избрани стихотворения. Антология. 1948 Избрани съчинения. В 2 т. 1960 Басни. Епиграми. Сатири. Лирика. 1967 Стихотворения. 1967 Епиграми. 1969 Избрани творби. 1974 Избрани творби. 1987 /1986/ Божествен размирник. Философска поезия и проза. Съст. и предг. Атанас Натев. 1987.

Бележки

Външни препратки От и за Стоян Михайловски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Васил Пундев, „Стоян Михайловски“, LiterNet, 22.11.2003 (ориг. "Библиотека „Български писатели“. Под ред. на М. Арнаудов. Т. IV, София: Факел, 1929) Борислав Гърдев, „Стоян Михайловски оценява Петко Каравелов посмъртно“, електронно списание LiterNet, 18.10.2002, № 10 (35) Лора Шумкова, „Невидимият град на Михайловски“, електронно списание LiterNet, 01.08.2007, № 8 (93) Владимир Янев, „За апофтегмите на Стоян Михайловски“, електронно списание LiterNet, 05.07.2007, № 7 (92)

Категория:Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Възпитаници на Галатасарайския лицей Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Писатели след Освобождението Категория:Български общественици Категория:Български публицисти Категория:Български баснописци Категория:Български афористи Категория:Български учители Категория:Академици на БАН Категория:Български съдии Категория:Български поети Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“