Панагюрският говор е български диалект, представител на балканските говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 112 Говори се предимно в Панагюрище, както и в някои от околните му села.
Характеристики Ерова гласна под ударение се изговаря като ъ, а в неударена позиция като ạ (полуредуцирано а): мъш—мạжъ̀ Наличие на твърди съгласни вместо меки: мòлъ (моля), чỳдъ сạ (чудя се). Специфичен гърлен изговор на еровата гласна в някои думи (ъ̥) – лъжъ̥̀, лозъ̥̀тъ Застъпник на стб. и е винаги ерова гласна: гъ̀ба, бъ̀чва. Групите ър/ръ и ъл/лъ се изговарят винаги с ерова гласна пред съгласната: къ̀рчма (кръчма), кạрфтà (кръвта), съ̀лнце (слънце), сạлзлѝф (сълзлив) Изговор на стб. като и: лѝде (люде), клич (ключ). Членна форма за мъжки род единствено число само ерова гласна: стàрецạ (старецът), брегъ̀ (брегът).
Източници
Категория:Балкански говори говор