Виргинската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие. Грамотата е издадена през втората половина на XIII век и включва съдържанието на по-стари български грамоти. Съхранява се в Хилендарския манастир. Виргинската грамота е най-голямата от известните грамоти на български царе.

С Виргинската грамота цар Константин Асен потвърждава стари и прави нови дарения на манастира „Свети Георги Бързи“. Документът няма дата, но се приема, че българският цар дава грамотата по време на пребиваването си в града. Манастирът очевидно е старо и важно средище на християнската духовност, тъй като е даряван с имоти, села и тяхното население от множество ромейски, български и сръбски владетели. Според Виргинската грамота във втората половина на ХІІІ век той притежава над 30 села, към които цар Константин Тих Асен прибавя пет нови. В нея се съдържа богата информация за състоянието и организацията на селското производство, разкриваща различните специализирани поземлени терени и статута на селското население. Конкретното посочване на чиновниците, на които се забранява изобщо да влизат в манастирските села, очертава схемата на локалната и централна администрация и общата система на управление във Втората българска държава.

Особености на ръкописа Грамотата е написана на лист бомбицина с размер 93х33 cm, залепен на платно. Изписана е с бързопис. Пред царския подпис, написан с едър устав и киновар, е нарисувана ръка, държаща скиптър. Златният печат липсва. Като цяло състоянието на грамотата е лошо – липсва началото, а отделни букви и думи са изтрити. Грамотата е издадена най-добре от Г. А. Ильинский – „Грамоты болгарских царей“, с. 7.8, както и от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“.

Език За езика на грамотата е характерна последователната замяна на и с , както и употребата на глаголи в 3 лице единствено число без характерното старо окончание - Григорий Илински определя замените на и с като сръбско влияние. Съгласявайки се с него и изтъквайки, че българският цар Константин Асен не е владял Македония, българският историк Георги Баласчев смята, че Виргинската грамота е по-късен фалшификат от края на XIV век и началото на XV век. Кирил Мирчев е категоричен, че въпросните заменки на ятовата гласна и на малката носовка с са характерни западнобългаризми. Йордан Иванов също изтъква, че прегласът на и в е отразен и в други български писмени паметници от периода и е характерен за всички днешни български говори, и отнася грамотата към XIII век. Освен това той посочва, че в грамотата си за същия манастир от 1300 година крал Стефан Милутин изрично изтъква, че преди него българският цар Асен е бил ктитор на манастира. Йордан Иванов посочва, че единствен сигурен сърбизъм в грамотата е думата , която е изписана с у вместо с .

Характерна особеност на писмото на грамотата е последователното отбелязване на гласната ери с гръцкия дифтонг οι, вместо с кирилската буква .Мирчев, 1978: с. 35 Явлението се среща и в други паметници от XIII век, както и в по-ранни, но за писмото на Виргинската грамота то е най-последователно. Кирил Мирчев допуска, че зад това явление може да се крие гръцко влияние, но припомня, че замяната на буквата с οι в паметниците от по-късния период на среднобългарския език отразява промяната в гласежа на гласната , която по това време вече е загубила старото си произношение и се е сляла фонетично с обикновеното и. Поради това буквата започва да се заменя с гръцкия дифтонг οι, който по това време също се е произнасял като и.

Текст

Издания

Бележки

Категория:Извори за българската история Категория:Втора българска държава Категория:Среднобългарски език Категория:История на Скопие Категория:Хилендарски архив Категория:Основани в Европа през 13 век