Ферайн фюр Лайбесюбунген Бохум 1848 () или ФФЛ Бохум () – произнася се „Фау Еф Ел Бохум“ – е германски футболен отбор от град Бохум, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Членове на спортния клуб са около 5000 души, от които около 2300 са футболисти. Футболното подразделение на клуба играе в Първа Бундеслига. Освен футбол, другите спортове, които се упражняват са: бадминтон, баскетбол, фехтовка, хандбал, хокей, лека атлетика, плуване, спортни танци, тенис, тенис на маса, гимнастика и волейбол.
История Основаване Днешният спортен клуб Бохум съществува от 15 април 1938 г. Тогава по заповед на нацисткото правителство конкурентните отбори в няколко града, включително и Бохум, се концентрират в един общ клуб – Гимнастическо обединение 1848 Бохум, ТуС 08 и Германия 1906 се сливат във Фау Еф Ел Бохум 1848.
Германия 1906 Бохум Германия 1906 Бохум е един от най-старите спортни клубове в Бохум. Основаният през 1908 г. отбор обединява през 1924 г. Еф Це 1906 Бохум и Форвертс Бохум. От основаването на лигата през 1933 г. до сливането Германия принадлежи към Гаулига Вестфалия, където през 1936 г. става вицешампион след рекордния първенец Шалке 04. Новият отбор на Бохум получава лиценза на Германия Бохум.
1848 Бохум и ТуС Бохум 08 Другите два предщественика на Фау Еф Ел имат общи корени: ТуС се отделя през 1924 г. от 1848 Бохум.
Незевисимо от числото в името Гимнастическото дружество 1848 Бохум е основано на 18 февруари 1849 г. През 1852 г. клубът е забранен, а през 1860 г. е преоснован под същото име. Едва през май 1904 г. числото 1848 е включено в наименованието на отбора. Тя произхожда от публикувана статия в бохумски вестник на 26 юли 1848 г., която инициира основаването на клуба през последвалата година.
На 31 януари 1911 г. се основава футболното подразделение на гимнастическото дружество, което от 1919 г. включва и съседния отбор СуС 08 Бохум. След конфликта между футболните и спортните дружества през 1924 г. единният клуб се разделя на Гимнастическо обединение 1848 Бохум и ТуС 08 Бохум.
Последните се класират в Гаулига Вестфалия през 1935 г., но изпадат отново след две години като предпоследни.
Фау Еф Ел наследява числото 1848 от гимнастическото дружество, но клубът фактически започва съществуването си от 1938 г.
1938 – 1945: Гаулига След създаването на „супер отбора“ Бохум става отново вицешампион на Вестфалия през сезон 1938/39, а през 1939/40 и 1941/42 завършва трети. През 1943 г., заедно с Пройсен 07 Бохум, е формиран общ военен отбор, който обаче провежда само две срещи до 1944/45.
1945 – 1965: Следвоенни години За разлика от другите принудително създадени отбори през 1938 г., Бохум не се разделя след Втората световна война. През първите следвоенни години клубът играе незначителна роля във футболния живот. Едва след осем години в Провинциална лига Вестфалия, Аматьорска лига Вестфалия и Втора дивизия Запад, Бохум успява да се класира в елитната Оберлига Запад. Конкуренцията на класическите миньорски отбори е силна и бохумци не успяват да се наложат – в повечето случаи завършват в долната половина на таблицата, а през 1955 и 1961 г. изпадат като последни. През 1956 г. те незабавно се връщат в елита, но след второто си изпадане следва ново пропадане в третодивизионната Аматьорска лига Вестфалия.
През 1965 г. Бохум се класира с помощта на късмета във второразредната Регионална лига Запад. В баражите за класиране между победителите от двете аматьорски дивизии между Бохум и Еркеншвик отборите си разменят по една победа (4:1 и 2:3). След третата среща, завършила 1:1 след продължения, жребият е в полза на Фау Еф Ел.
1965 – 1971: От Регионалната лига до Западен първенец Статистика Регионална лига Запад 1965 – 1971 Сезон Дивизия Място 1965/66 РЛ Запад 12 1966/67 РЛ Запад 4 1967/68 РЛ Запад 5 1968/69 РЛ Запад 2 1969/70 РЛ Запад 1 1970/71 РЛ Запад 1 РЛ Запад: Регионална лига Запад Зелен фон: Класиране
След като през първото си участие в лигата Бохум завършва едва на 12 място, от 1966 г. отборът принадлежи към най-добрите в регионалната група. През 1971 г. под ръководството на треньора Херман Епенхоф тимът успява да се класира на място, даващо право на класиране в Първа Бундеслига след седем победи от осем срещи. Освен това бохумци печелят второ първенство на Запада подред през същата година. През 1968 г. Бохум губят финала за Купата на Германия на Зюдвест-Щадион в Лудвихсхафен с 1:4 от Кьолн.
1971 – 1993: „Неизпадащите“ Статистика Бундеслига 1971 – 1993 Сезон Дивизия Място 1971/72 1. БЛ 9 1972/73 1. БЛ 12 1973/74 1. БЛ 14 1974/75 1. БЛ 11 1975/76 1. БЛ 14 1976/77 1. БЛ 15 1977/78 1. БЛ 14 1978/79 1. БЛ 8 1979/80 1. БЛ 10 1980/81 1. БЛ 9 1981/82 1. БЛ 10 1982/83 1. БЛ 13 1983/84 1. БЛ 15 1984/85 1. БЛ 9 1985/86 1. БЛ 9 1986/87 1. БЛ 11 1987/88 1. БЛ 12 1988/89 1. БЛ 15 1989/90 1. БЛ 16 1990/91 1. БЛ 14 1991/92 1. БЛ 15 1992/93 1. БЛ 16 Червен фон: Изпадане
През следващите 20 години отборът се задържа в елита, без да успее да финишира на по-предно място от осмото (сезон 1978/79). Поради това рурският отбор е наречен „сивата мишка“ на Първа Бундеслига. Отборът предимно заема класирания в средата на таблицата, нерядко и в зоната на изпадащите, а след края на всеки сезон често се разделя с най-добрите си играчи поради финансови причини. Клубът се превръща в истински специалист по оцеляването в Първа Бундеслига, като води дълга и безмилостна борба за оставане, което им носи прозвището „неизпадащите“. През 1990 г. Бохум завършва 16-и, но въпреки това остава в първа лига след два баража за оставане срещу Саарбрюкен: първата среща в Саар е спечелена от Бохум с 1:0 след гол от дузпа на Торстен Легат, а в реванша домакините от Рур треперят до последно след като изостават в резултата, но Уве Лайфелд носи изравняването 1:1.
1993 – 1996: Изпадане и класиране номер 1 и 2 Статистика Бундеслига 1993 – 1996 Сезон Дивизия Място 1993/94 2. БЛ 1 1994/95 1. БЛ 16 1995/96 2. БЛ 1 Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане
През лятото на 1993 г. Бохум за първи път изпада от Първа Бундеслига след 22 сезона в елита. След като клубът се спасява след бараж през 1990 г., сега бохумци остават само на една точка след Динамо Дрезден в класирането, които на свой ред се спасяват. След само 8 точки през есенния полусезон (за победа все още се дават 2 точки), борбата за оцеляване през пролетта под ръководството на наставника Юрген Гелсдорф се оказва напразна. Последната възможност за спасение, макар и по служебен път, е отказана от ръководството на Германския футболен съюз, който наказва отбора от Дрезден с отнемане на точки поради проблеми с лиценза от следващия сезон.
Така започват години на постоянно криволичене на представянията на Бохум между първа и втора лига. През първия си сезон във Втора Бундеслига Бохум безапелационно печели първото място и се връща в елита, като води в класирането от втория кръг до края. Въпреки това през 1995 г. следва ново изпадане във втора дивизия. Юрген Гелсдорф се оттегля от поста си в течение на созона и е заменен от Клаус Топмьолер. Три кръга преди края Бохум губят решаваща среща в Юрдинген с 1:2. При Топмьолер клубът отново завършва първи във втора лига с преднина от 17 точки от място, не даващо право на квалификация и 12 точки пред втория Арминия Билефелд.
1997 – 1998: Купа на УЕФА и запазване на елитния статут Статистика Бундеслига 1997 – 1998 Сезон Дивизия Място 1996/97 1. БЛ 5 1997/98 1. БЛ 12 Заградено с червено: Класиране за Купата на УЕФА
Стабилизирането на Бохум в елита се отдава на Топмьолер, а през сезон 1996/97 треньорът води футболистите си към значим успех: новакът в Първа Бундеслига получава правото да играе в турнира за Купата на УЕФА след като завършва пети в първенството за първи път в историята си. При участието си в европейския турнир бохумци преодоляват Трабзонспор и Брюж, макар и след загуби в първите срещи, а след това сините срещат гранда Аякс Амстердам. Макар че в първата среща повеждат с 2:0 като гост, германците губят срещата с 2:4 и в крайна сметка отпадат от турнира.
1999 – 2002: Изпадане и класиране номер 3 и 4 Статистика Бундеслига 1999 – 2002 Сезон Дивизия Място 1998/99 1. БЛ 17 1999/00 2. БЛ 2 2000/01 1. БЛ 18 2001/02 2. БЛ 3 Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане
След европейското участие следват нови прояви на непостоянство – Бохум отново изпадат през 1999 г. и 2001 г., но и в двата случая прекарва само една година във второто ниво на германския футбол, като се завръща в елита. Последното класиране в Първа Бундеслига през 2002 г. е подсигурено след победа с 3:1 в Аахен срещу домакините от Алемания.
2003 – 2005: Оставане в Бундеслигата, ново участие за Купата на УЕФА и ново изпадане Статистика Бундеслига 2003 – 2005 Сезон Дивизия Място 2002/03 1. БЛ 8 2003/04 1. БЛ 5 2004/05 1. БЛ 16 Червен фон: Изпадане Заградено с червено: Класиране за Купата на УЕФА
Под ръководството на специалиста Петър Нойрурер Бохум играе много успешно през сезон 2002/03 и дори за няколко кръга води класирането. В края на сезона тимът завършва девети.
Последвалата година е най-успешната в историята на клуба, като рурският отбор завършва сезона на престижното пето място пред реномираните си съседи от Борусия Дортмунд и Шалке 04. Петото място отново дава шанс за изява на европейската сцена, а активът от 56 точки никога преди това не е бил постиган от предшествениците на Фау Еф Ел. За отбелязване също е и постижението, че в 13 от всичките си домакински срещи отборът не допуска гол, а вратарят Рейн ван Дуйнховен изиграва 911 минути без попадение на Рурщадион – рекорд и до днес.
Характерното за клуба непостоянство на изявите се проявява и през сезона 2004/05, когато сините отпадат рано от Купата на УЕФА, а в края на сезона отново изпадат. Нойрурер подава оставка след последния кръг, въпреки победата с 1:0 над Хамбург.
2006−днес: Класиране и борба за оставане Статистика Бундеслига 2006 – 2010 Сезон Дивизия Място 2005/06 2. БЛ 1 2006/07 1. БЛ 8 2007/08 1. БЛ 12 2008/09 1. БЛ 14 Зелен фон: Класиране
За новия сезон във Втора Бундеслига 2005/06 за треньор е привлечен щвейцареца Марсел Колер, а от 1 април 2006 г. за мениджър е назначен Щефан Кунц. Равносметката в края на кампанията е, че Бохум отново е шампион на втора лига и се класира за Първа Бундеслига. Петте директни класирания за елита правят от Фау Еф Ел специалист във връщането в първа лига.
Новите попълнения за новата година са десния защитник Бенямин Лензе (Нюрнберг), Кристоф Дабровски (Хановер 96), Оливер Шрьодер (Херта Берлин), Иво Иличевич (Дармщат 08), вратаря Александер Баде (Кьолн) и нападателя Бенямин Ауер (Майнц 05). Малко след началото на сезона за заместник на Еду под наем е привлечен гръцкият национал Теофанис Гекас с опция за закупуването му в случай на оставане на отбора в елита. През зимната пауза в Бохум пристигат и чешкият вратар Ярослав Дробни, алжирският защитник Антар Яхия и камерунският нападател Жоел Епале.
Целта на отбора е постигната и сините запазват мястото си в Първа Бундеслига след изиграването на последния кръг. Това става на 5 май 2007 г. след победа с 3:0 като гости на Хамбург – пета победа от шест мача. Бохум завършва сезона на осмо място с победа над Борусия Мьонхенгладбах, Теофанис Гекас става голмайстор на Първа Бундеслига с 20 попадения, а четирите поредни победи като гост, постигнати през кампанията, са нов рекорд на клуба. През лятото Гекас и Звездан Мишимович напускат Рурщадион и са продадени на Байер Леверкузен и Нюрнберг.
През следващите два сезона, както обикновено, Бохум се борят до последно срещу изпадането. Това е постигнато успешно с 12-о място през 2008 г. и 14-о място през 2009 г.
Успехи Бохум никога не успява да спечели национално отличие, а може да се гордее само с участие в Първа Бундеслига за около 30 години, две участия в турнира за Купата на УЕФА и финал за Купата на Германия. Три пъти голмайсторът на бундеслигата е от състава на Бохум – Щефан Кунц (1985/86 - 22 гола), Томас Кристиансен (2002/03 - 21 гола) и Теофанис Гекас (2006/07 – 20 гола).
Бундеслига, Купа на Германия