Коба̀лища, още Куба̀лища или Кобалица (, Кокиногия, до 1927 година Κουμπάλιστα, Кубалиста), е село в Гърция, в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия.
География Селото е разположено в Драмското поле на 23 километра северозападно от Драма. През селото минава суходолицата Сушица (Куручай), която идва откъм Руждене.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името вероятно е патронимично име от личното име *Кобил, от *ковил, от *копил(е). Но може да се предполага и от кобила (заради облика Кобилица, сравним с местното име Кобилица в Шар) с а вместо и поради кръстосване с гръцкото καβάλλης, работен кон от латинското caballus.
В Османската империя В XIX век Кобалища е българско село в Драмска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангели“ в центъра на селото е от първата половина на века.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 50 български къщи и 90 турски.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кобалища има 350 жители българи християни, 360 турци и 20 цигани.
След Илинденското въстание в 1904 година почти цялата християнска част на селото минава под върховенството на Българската екзархия.В Кобалища и Волак остават общо около 25 патриаршистки къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Кобалища (Kobalichta) се състои от 440 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученици.
През 1910 година по инициатива на драмския мютесариф Тахсин Узер в селото е построена сграда на турско девическо училище, с осем класни стаи и два салона. Разрушена е и старата джамия и е построена нова. През 1912 година въпреки съпротивата на мюсюлманския Селски съвет по образование е разрешено на християнски деца да посещават мюсюлманското училище.Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 293, 305.
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Кобалища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Кобалища е възстановено.Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
В 1920 година четирите махали на Кобалища са записани като отделни селища - Дервен (Δερβέν) с 277 жители, турци, Калко (Кали) със 186 жители турци Патилям със 153 жители и Таксиархе с 239 жители, последните две са българските.
Към 1918 година според Йордан Н. Иванов селото има 150 семейства – половината българи, половината турци, но има и две гагаузки семейства, дошли от съседните гагаузки села. Турците са изселени в 20-те години и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Кобалища е смесено местно-бежанско село с 219 семейства и 879 души бежанци. Част от българите напускат след Първата световна война, част – в 1925 година и се настаняват в Неврокопско, Станимака, Пазарджик, а последните семейства – в 1944 година след изтеглянето на българските войски от района. След Втората световна война населението намалява вследствие на изселване към големите градове.
Населението се занимава с отглеждане на тютюн и жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Кобалища на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Яс тепе Γιὰς Τεπὲν Дросерон Δροσερόν връх в Щудер ЮИ от Калапот Буджак махала Μπουτσάκ Μαχαλᾶν Ерипия Ερείπια бивше село СЗ от Кобалища Чатал бунар Τσατάλ Μπουνάρ Дикео Δίκαιο връх в Щудер С от Кобалища Мешелики Μεσελίκω Веланидиес Βελανιδιές местност СЗ от Кобалища Бошнакия Μποσνάκια Халасмата Χαλάσματα местност СЗ от Кобалища Кузлукия Κουζλούκια Ксекурасма Ξεκούρασμα местност ЮЗ от Кобалища Гирчан Γκιρτσάν Психотопос Ψυχότοπος местност в Щудер С от Кобалища Куш тепе Κοὺς Τεπὲν Спургитис Σπουργίτης връх в Щудер (1087 m) С от Кобалища Юслук Γιουσλούκ Метопо Μέτωπο връх в Щудер СИ от Кобалища Джами махала Τζαμὶ Μαχαλά Каливия Καλύβια бивше село С от Кобалища Кара орман Καρὰ Ὀρμάν Мавродасос Μαυρόδασος гора и връх в Щудер СЗ от Кобалища
Личности Родени в Кобалища
Алексо Димитров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал Георги Титянов (1884 - 1913), български революционер от ВМОРО Иван Янев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилов, четата на Стоян Филипов, 1 рота рота на 14 воденска дружина Илия Димитров (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Костадин Титянов (1892 – 1975), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина, деец на ВМРО (обединена) Кочо Павлов, български революционер от ВМОРО Кочо Димитров Балтаджиев (? – 1964), македоно-одрински деец от четата на Михаил Даев, емигрирал в България със семейството си през 1913 г., като първоначално се установява в Неврокоп, след това се мести в Хасково, а накрая се заселва в пазарджишкото село Мокрище, където умира
Свързани с Кобалища Благой Костадинов Титянов (1927 – 2017), български лекар, по произход от Кобалища Екатерина Благоева Титянова (1958 – 2022), българска лекарка, по произход от Кобалища Константин Ангелов Титянов (р. 1962), български полицай, по произход от Кобалища Род Котрабакови, по произход от Кобалища
Литература
Митринов Георги. Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско. Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Кн. 36, София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023, ISSN:0323-9934, DOI:10.47810/PIBL.XXXVI.23.10, 290-314.
Бележки
Категория:Села в дем Просечен