Ѝзвор (, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 200 m надморска височина, на около 6 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи).
История В Османската империя В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.
В 1899 година турчинът Ибраим от Маядаг убива българския учител в Извор Тома Христов. Властите обвиняват Христо Колев, който е осъден на 15 години и заточен на Родос, където е и Иван Гарванов. Христо Колев лежи 8 години. През юни 1903 година синът му Димитър Колев убива с брадва Ибраим и става нелегален в четата на Иванчо Карасулията.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.
По данни на Екзархията в 1910 година Изворъ е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Извор има 22 къщи славяни християни. По-голямата част от населението му се изселва в България, предимно в Пловдив. Няколко семейства се установяват в Гевгели и в Моин, Кралството на сърби, хървати и словенци. Според Тодор Симовски в селото остават само 3 български семейства. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Понт и Кавказ. Други данни показват, че всички 28 български семейства към 1912 година се изселват в България до 1928 година. В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци. В 1940 година селото има 291 жители, от които само 20 местни, а останалите бежанци. През Втората световна война селото е изгорено от милиции на ПАО. По време на Гражданската война, през зимата на 1947 година населението е принудено от властите да се изсели в в Боймица и Неа Кавала. След войната в него се връщат по-малко от половината жители. Две семейства с български произход бягат в Югославия, а бежанците се установяват в Солун и Боймица. В Извор се заселват три влашки селейства от Голема Ливада.
Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“ (1957). В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.
Населението традиционно произвежда тютюн и се занимава и със скотовъдство.
Личности
Родени в Извор Апостол Симовски (1922 - 21 юни 1947, Кастанула, Евритания) , участник в Гръцката гражданска война Атанас Христов Николов (Тано Ичев, 1872 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО Лазар Делев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39 Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО Стоян Димитров (? - 1925), български революционер от ВМОРО Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в дем Пеония Категория:Паяк