ЧернозѐмитеЧерноземни почвиЧерноземите in Bulgaria – проблеми, оценка, използване и опазване, Българско почвоведско дружество, Научни трудове, София 2015 са най-плодородните, хумусни и ценни за земеделието почви на планетата. Те се отличават с изключително дебел тъмен повърхностен слой, богат на органично вещество, отлична зърнесто-комкова структура и висок капацитет за задържане на влага.

В България те са разпространени в Северна България, граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.

Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места — върху широколистни горски видове). Черноземни почви се намират и в Югоизточна България, по поречието на река Тунджа и цялата Ямболска област.

Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности — карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи.

Глобално разпространение и лидерството на Украйна В световен мащаб черноземите (класифицирани в международната система на ФАО като *Chernozems*, а в американската таксономия като *Mollisols*) са дефицитен и силно локализиран ресурс. Те заемат едва около 7% от свободната от лед суша на Земята и са разпределени основно в два големи „черноземни пояса“: Евразийски пояс: Огромна непрекъснат ивица, която започва от Североизточна Хърватия, преминава през Унгария, Румъния, България, Украйна, Централна Русия и достига до Сибир и Северен Казахстан. Северноамерикански пояс: Обхваща територии от Големите равнини в Канада (провинциите Албърта, Саскачеван, Манитоба) и САЩ (от Северна Дакота до Тексас).

По-малки изолирани петна от подобни почви се срещат в Южна Америка (пампасите на Аржентина) и Североизточен Китай.

Къде има най-много чернозем? Украйна е държавата, която притежава най-големия и дълбок масив от черноземни почви в света в рамките на една национална територия. Близо **60% до 68% от цялата суша на Украйна** е покрита с различни разновидности на чернозема. Това представлява около 25 – 28% от общите световни запаси от тази високоплодородна земя. Уникалното съчетание от умереноконтинентален климат, специфични прахови наноси (льос) като геоложка основа и вековното гниене на дълбококоренна степна растителност е позволило на украинския чернозем да достигне на места феноменална дебелина на хумусния слой — между 1,5 и 2 метра. Именно това природно богатство отрежда на Украйна историческата роля на „житницата на Европа“.

Историческият мит: Извозването на украинския чернозем от нацистите В историческата литература, медиите и устното народно творчество в Източна Европа съществува популярен и дълбоко вкоренен разказ от епохата на Втората световна война. Според него, по време на германската окупация на СССР, нацистка Германия е организирала мащабно изгребване на повърхностния плодороден слой на украинския чернозем, който е бил товарен на железопътни ешелони (влакове) и транспортиран обратно в Третия райх за подобряване на немските песъчливи почви.

Какво казват историческите архиви? Съвременните историци, изследвали икономическата политика на Нацистка Германия в окупираните източни територии (плана „Ост“ и дейността на Райхскомисариат Украйна под ръководството на Ерих Кох), определят масовото извозване на почва с влакове като **исторически мит и легенда**, макар и почиваща на реални изолирани събития.

Основните доводи на научната общност срещу масовото транспортиране са чисто логистични и икономически: Криза с транспорта: Германската армия (Вермахтът) на Източния фронт страда от катастрофален недостиг на локомотиви и вагони за снабдяване на армията с боеприпаси, гориво, техника и за транспортиране на ранени войници. Използването на хиляди влакови композиции за пренос на милиони тонове тежка, сурова земя би било логистично самоубийство. Икономическа логика: Германските агрономи са разбирали, че е много по-изгодно интензивно да експлоатират земята на място в Украйна, превръщайки я в гигантска суровинна база за износ на зърно, месо и масло към Германия, вместо да пренасят самата почва.

Произход на мита Въпреки това, легендата има своите реални първоизточници. Документирано е, че германски войници и офицери понякога са пълнили сандъци и малки вагони с чернозем за личните си градини в Германия. Също така, при изграждането на бункери, железопътни линии и заводи в Германия, нацистите са внасяли малки количества специализирана почва за оранжерии или научноизследователски цели. Друг източник на мита е фактът, че германците масово са изнасяли украинско зърно, селскостопанска продукция и добитък под строг отчет, което в съзнанието на местното население се е сляло с идеята, че „изземват самата земя“. Пропагандата на СССР след войната също активно поддържа този мит, за да илюстрира крайната хищническа природа на фашизма.

Почвообразуване и морфология Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, характеризиращ се със сухо и горещо лято и студена зима с умерени валежи. Основният фактор за формирането им е дълготрайното развитие на гъста, многогодишна тревиста степна и лесостепна растителност. Всяка година голямо количество растителна маса (особено кореновата система) отмира и се разлага в условия на дефицит на кислород през сухите летни месеци. Това забавя пълното минерализиране на органичното вещество и води до натрупването на стабилни хумусни съединения (главно хуминови киселини, свързани с калций).

Основната почвообразуваща скала почти навсякъде е льос или льосовидни наноси, които са богати на калциев карбонат. Калцият играе ролята на „цимент“, който свързва хумуса и минералните частици в характерната за чернозема стабилна водоустойчива зърнеста структура.

Един типичен чернозем има три основни генетични хоризонта: Хумусно-акумулативен хоризонт (А): Интензивно черен или тъмносив цвят, рохкав, с мощност от 40 до над 120 см. Преходен хоризонт (В): По-светло оцветен (кафеникаво-сив), в който количеството на хумуса постепенно намалява в дълбочина. Почвообразуваща скала (С): Обикновено светложълт льос, в който често се наблюдават натрупвания на калциев карбонат под формата на „бялоочици“ или конкреции.

Излужени черноземи Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа. Имат мощен (80 – 100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40 – 50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60 – 80 см. Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3 – 4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий. Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури.

Тежки глинести черноземи Разпространени са на площ от 1 млн. дка в Северозападна България и в Югоизточна Добруджа. Имат мощен хумусен хоризонт (60 – 70 см) и са разположени на места с високи подпочвени води. Съдържанието на хумус е високо (3 – 5 %), а на основните макроелементи – добро. Поради тежкия си механичен състав тези почви имат неблагоприятни водно-физични свойства — висока плътност, ниска порьозност, силно набъбват и се свиват, преовлажняват се и трудно изсъхват, което предполага закъсняване с пролетните практики. Имат високо естествено плодородие, което може да даде високи резултати, ако се спазват всички изисквания за работа върху тези почви.

Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие Всички черноземни почви се отличават с високо естествено плодородие, за поддържането и повишаването на което следва да се прилагат следните мероприятия: правилно редуване на културите и оптимално азотно-фосфорно торене; обработката на почвата да става във физическа зрялост; прилагане на противоерозионни обработки на откритите равнинни и на наклонените терени; варуване на деградираните терени при вкисляване; дълбоко разрохкване, торене с органични торове и дрениране на тежките глинести черноземи.

Източници

Вижте също Почва Хумус Льос Сеитбообращение Referatite, Черноземни почви

Категория:Почви Категория:Геоморфология Категория:Селско стопанство