Михаил Нехемиевич Тал () е осмият световен шампион по шахмат и журналист. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по шахмат за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички до тогава – година и 5 дни (Василий Смислов царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през 1961 г. в мача реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.
Абсолютен световен рекордьор по броя на последователните игри без загуба – 7 турнира и 93 партии.
Шампион на СССР за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на Латвийската ССР (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на СССР, трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, Заслужил майстор на спорта на СССР (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970). Тал е първият неофициален световен шампионат по блиц (1988).
Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица).Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая, газ. „Советский спорт“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).
Биография Роден е на 9 ноември 1936 г. Рига, Латвия в еврейско семейство: известния лекар Нехемия Мозусович Тал (1896, Либàва — 1957, Рига) и братовчедка му Ида Григориевна Тал. Баща му е бил главен невролог на Латвия. Михаил е бил второ дете в семейството и се ражда с три пръста на дясната ръка. Съгласно редица биографи на Тал, истинският му баща бил приятелят на семейството Роберт Борисович Папирмейстер, впоследствие втори мъж на майка му. За това знаел и Михаил и кръг от познати.Сосонко, Г. – Мои показания, ISBN 5-7905-2212-2, 416 страницы, Издательство „Рипол Классик“, 2003, част „Мой Миша“, стр. 24 – 33.Шмачков, Л. – Партия длиною в жизнь, газ. „Советский спорт“, 30 января 2003 г., выпуск 16 (15998). Вдовицата на Тал Ангелина и дъщеря му Жана опровергават това.Интервью Ангелины Таль – Комаров Д., 20 ноября 2009 , Факты, 04-06-2010. На 6 месеца Тал преболедува много тежък вирусен менингит, след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 – умножавал наум трицифрени числа. На 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Според други източници се научава да играе шах на 10 години.Авербах, Ю. Л. – Таль, Михаил Нехемьевич , Энциклопедия Кругосвет, Проверено на 23 май 2010.. Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си.
Училище започва директно от 3-ти клас, а на 15-годишна възраст става студент в историко-филологическия факултет на Латвийския университет.
Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-ри разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.
През 1950 г. Тал покрива 1-ви разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на „мътните води“. Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.
На 16 години става национален майстор на спорта.
През 1954 г. разделя 2 – 3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел Айварс Гипслис. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор Александър Кобленц си спомня за него: „Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант.“ През 1956 г. неочаквано печели полуфинала на 23-тия шампионат на СССР в Ленинград и разделя 5 – 7 място на финала от 18 участника с 10,5/17 т. Григорий Левенфиш го нарича най-колоритната фигура в шампионата: „Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице.“
Първият му международен дебют е 1957 г. в Швеция, където играе на 3-та дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след Корчной и Полугаевски. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. Борислав Ивков, който след това публикува статия под пророчески надслов: „Тал! Запомнете това име!“ Печели златен медал на 3-та дъска – първи в колекцията му. Същата година печели 24-тия шампионат на СССР в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-рия, и 3-тия призьор (Бронщайн и Керес) – събитие, невиждано отдавна. Тал става международен гросмайстор и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.
През 1957 г. завършва история и философия в университета в Рига.
През 1958 г. за първи път шампионатът на СССР се провежда в латвийската столица Рига. Тал започва неудачно – с 4,5/9 т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9 т. отново печели златен медал с 12,5/18 т., оставяйки зад себе си Петросян, Бронщайн, Авербах, Полугаевски, Спаски. Същата есен играе в междузоналния турнир в югославския адриатически град Порторож и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Печели 1-во място и прави първа стъпка към шахматния Олимп.
През есента на 1958 г. играе на олимпиадата в Мюнхен за отбора на СССР. Той е едва 1-ва резерва и все пак е щастлив, че е попаднал в компанията на асове като Ботвиник, Смислов, Керес, Бронщайн. Именно там най-сетне се запознава с Ботвиник и след една от партиите световният шампион го попитал: „Защо вие пожертвахте пешка?“ Тал мигновено отвърнал: „Защото ми пречеше.“ С 12 победи и 3 ремита без нито една загуба заема 1-во място на своята дъска и печели златен медал.
През 1959 г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2 – 3 място със Спаски на 26-ия шампионат на СССР в Тбилиси и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в Цюрих, посветен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли Алехин, Ласкер, Еве, а сега – Тал, Глигорич, Керес, Боби Фишер. С 11,5/15 т. Тал повтаря успеха на Алехин.
Световен шампион През есента на 1959 г. в югославските градове Блед, Загреб и Белград се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти – Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в Порторож Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил Александър Кобленц, който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти – Керес и Смислов имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-ви в този турнир, а Керес – 2 пъти 2-ри. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. „Балтийският пират“, както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: „7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал – към Ботвиник!“ С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на „Дойче шахцайтунг“ бил: „Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта – като Ласкер, коварен в дебюта и мителшпила – като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли – като Алехин и по блестящата си игра – напомнящ Морфи“.
От 15 март до 5 май 1960 г. в московския театър „Пушкин“ се провежда мачът за световната титла между двата антипода – Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Главен арбитър е Щалберг. Секундант на Тал е Кобленц, секундант на Ботвиник – Голдберг. На входа на театъра Тал видял високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: „Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!“ И действително 23-годишният Тал преодолява 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинационен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал „сух от водата“ и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6, –2, =13, на 23 години Миша Тал става 8-ият световен шампион по шахмат – най-младият до тогава.
През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на олимпиадата в Лайпциг. В деня на мача СССР – САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира – от английския майстор Пенроуз. Завършва със златен медал на първа дъска при резултат +8, –1, =6.
На единствения международен турнир, на който участва в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в Стокхолм в началото на 1961 г., допуска 3 ремита и побеждава във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-вия приз.
Най-младият световен ексшампион Световни, олимпийски, европейски и всесъюзни първенства Тал не вярвал, че патриархът ще се възползва от правото си на реванш. Поканата на Ботвиник на 1 септември 1960 г. идва изненадващо за него. Още повече, че получава и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласява на мач реванш.