Франк Лойд Райт () е прочут американски архитект, интериорен дизайнер, теоретик и основоположник на т.нар. органична архитектура (разкриваща свойствата на естествените материали и органично вписваща се в околния ландшафт).
Автор е на повече от 1100 проекта – къщи, офиси, църкви, училища, мостове, музеи и други – 532 от които са реализирани в рамките на 70-годишната му кариера и 409 съществуват и до днес. Райт често проектира много от интериорните елементи на своите сгради, като например обзавеждането с мебели и различни витражи. Творчеството му включва освен това проектиране на десени, изкуство от стъкло, лампи, сребърни предмети и графично изкуство.
В допълнение той е плодовит писател, лектор и философ. Автор е на 20 книги и безчет статии, изнася лекции из САЩ и Европа и създава забележителен план за децентрализация на градска Америка (Broadacre City), който продължава да е обект на дискусии и до днес, десетилетия след появата му.
Франк Лойд Райт е считан за най-великия архитект на 20 век. Американският институт на архитектите го нарича „най-великият американски архитект на всички времена.“ Според „Architectural Record“ – официалното списание на института – сградите на Райт изпъкват сред най-значителните архитектурни творби в света за последните 100 години.Фондация „Франк Лойд Райт“ , посетен на 25.11.2010
Биография Франк Линкълн Райт е роден на 8 юни 1867 година във фермерското градче Ричленд Сентър, Уисконсин, САЩ, в семейството на Уилям Кари Райт, учител по музика и църковен деятел и Ана Лойд Джоунс Райт, учителка от известното в щата семейство Лойд с уелски корени. Възпитаван е според каноните на унитарианската църква. Като дете много си играел с кубчета (конструктор „Киндергартен“, разработен от Фридрих Фрьобел). След като родителите на Райт се развеждат през 1885 г., той поема отговорността за издръжката на майка си и двете си сестри. Успоредно с това приема и майчината си фамилия Лойд.
През 1885 г. Франк постъпва в инженерния факултет на Университета на Уисконсин в Медисън. Паралелно със следването работи като помощник на Алън Коновър, местен инженер-строител. През 1887 г. напуска университета без да завърши и се мести в Чикаго, където постъпва първоначално в архитектурното бюро на Джоузеф Лайман Силзби, а след година в архитектурната фирма „Адлър и Съливан“, оглавявана от известния архитект Луис Съливан. През 1899 г. създава семейство с Катрин (Кити) Лий Тобин и проектира дома си в Оук Парк, Илинойс. През 1890 г. се ражда синът му Франк Лойд Райт младши. През същата година Райт вече е натоварен с проектирането на всички поръчки за частни къщи при „Адлър и Съливан“. Не след дълго обаче напуска фирмата и от 1893 година започва самостоятелна архитектурна практика в Чикаго. Първият му клиент е Уилям Уинслоу от Ривър Форест, Илинойс, за когото той проектира къща в „прериен“ стил, станал по-късно негова запазена марка. Към 1901 г. вече е автор на около 50 проекта, а към 1909 техният брой вече надхвърля 100.
Райт започва да се прочува и извън границите на САЩ. За популярността му в Европа допринася издаването на 100 негови проекта от 1893 – 1909 г. във вид на двутомен албум – т.нар. Васмут портфолио (The Wasmuth portfolio) (1910, Берлин), придружен от монографията Studies and executed buildings. Тъй като не е публикувал в САЩ преди това, на практика това е първото издание на негови проекти, придружено от собствения му коментар. Дело е на германския издател Ернст Васмут и отчасти по повод на публикуването, отчасти по лични причини, Райт прави пътуване до Европа, което трае една година (октомври 1909 – октомври 1910).
През 1905 г. Райт заминава на първото си пътешествие до Япония, придружен от съпругата си и своите клиенти – семейство Уилиц. Започва да колекционира и да търгува с традиционна японска графика. Интересът му към Далечния изток не секва и през 1913 г. отново пътува до Япония, където получава поръчката за хотел „Империал“. През 1918 г. Райт пътува и до Китай и Корея. Прекарва около 6 години (1915 – 22) в Токио, където през 1916 дори отваря свой офис. Хотел „Империал“ е забележителен с особената структура на основите си, предвидена да запази сградата в случай на земетресение. И наистина, хотелът устоява на страшното земетресение Канто от 1923 г., разрушило голяма част от града. По-късно обаче градоустройствените планове налагат неговото разрушаване през 1968 г. Все пак известна част от него е запазена – входното фоайе е изложено в архитектурен парк близо до Нагоя. В Япония Франк Лойд Райт проектира също училището „Джию Гакуен“ и няколко фамилни къщи.
През 1928 г. Райт се жени за Олга Ивановна Хинценбург (наричана съкратено „Олгиванна“). Поради настъпващата икономическа криза броят на поръчките спада и архитектът започва да пътува и изнася лекции, което го прави известен в международен план. През 1932 г. публикува своята „Автобиография“ и „Изчезващият град“ – две книги, които оказват силно влияние върху няколко поколения млади архитекти. По време на Голямата депресия Франк Лойд Райт и жена му Олгиванна основават архитектурна школа (стипендиански център) в Талийсин. Тя става известна като „Задругата Талийсин“ (Taliesin Fellowship). Целта на обучението била да осигури пълни условия за учене, като интегрира всички аспекти на студентския живот и ги възпита като отговорни, творчески и културни човешки същества. Студентите се обучавали не само на занаята, но получавали знание по строителство, фермерство, градинарство и готварство и изучавали природата, музика, изкуство и танци.
През 1927 г. получава поръчка в Аризона и през следващите години Райт и неговите чертожници често живеят на палатки в пустинята. Една такава пустинна „резиденция“ е Окатильо близо до Чандлър. Това е първият от серията му експерименти с платно като строителен материал.
През 30-те години той работи по модела на Broadacre City и се счита за добър архитект, но общо взето навлязъл в залеза си. Но през 1936 г. започва неговото завръщане на сцената с поредица важни поръчки: административната сграда на Джонсън Уакс, Къщата над водопада (проектирана през 1935, но построена през 1936) и първите Юсоновски къщи. Тези му работи стават много известни и водят до поток от нови поръчки, прекъснат едва от Втората световна война. Избликът му на творческа енергия след две десетилетия затишие се счита за забележително явление в американската история на изкуството, още повече че през 1937 г. той навършва 70 години.
Прерийна къща
Прерийната къща се превръща в определен тип дизайн на градска къща, който Райт развива между 1900 и 1911 година. Според самия архитект „Прерията притежава своя собствена красота, която трябва да се научим да разпознаваме и да ценим нейната хубост и равнинен простор. И оттам идват покривите с плавен наклон, ниските пропорции, спокойните хоризонти, скъсените широки комини, навесите, ниските тераси с изнесени напред стени, ограждащи уединени градини“.
Много от къщите имат кръстовидно сечение, а разположеното в центъра огнище-камина обединява откритото пространство. Райт отделя особено внимание на интериорите, като сам проектира мебелите и настоява всеки елемент да бъде осмислен и органично да се вписва в създаваната от него среда. С включването на вградени библиотеки, канапета, бюфети, шкафове, архитектът успява да свърже неразривно мебелировката с общия дизайн на сградата, макар че често оставал неразбран от клиентите, които настоявали да се нанасят с мебелите от предишното си жилище. Най-известни проекти в този стил са къщите на Уилиц, на Мартин и на Роби.
Своя собствен дом, наречен Талийсин (Taliesin), Райт също строи в прериен стил през 1911 г. в Спринг Грийн, Уисконсин. Името е уелска дума и означава „пламтящо било“. Талийсин на два пъти – през 1914 и 1925 г. – е разрушаван от пожари и напълно преустрояван, като се преименува съответно в Талийсин II и Талийсин III.
Стил „Юсон“, 30-те години
Вторият значителен период в творчеството на Райт е през 30-те години. Тогава Райт започва да използва готови строителни елементи и железобетонни конструкции Фремптон К. Современная архитектура: Критический взгляд на историю развития. М., Стройиздат, 1990, стр.274, но продължавайки да противопоставя романтическите идеи за единение с природата на по-технически ориентирания функционализъм.
За клиентите си от средната класа през този период Райт разработва нескъпи проекти, които нарича „юсоновски“ или „северноамерикански“, от съкращението U.S.O.N.A (Unites States of Nothern America). Това са фамилни къщи, в които не е предвидено да има прислуга. Практични, компактни, икономични и технологични, „юсоновските“ къщи развиват принципите, заложени в „Прерийната къща“. Широкият покрив като че плува над стените. Къщите са предимно едноетажни и със сечение във форма на буквата L, което им позволява да се вписват в парцели с неправилна форма. Кухните често били малки, долепени до трапезариите. Трапезариите на свой ред плавно преминавали в дневната, която била централното помещение за общуване, с фокус върху камината. Спалните са изолирани и неголеми, насърчавайки семейството да се събира в дневната. Концепцията за пространства вместо стаи е развитие на идеята на Прерийната къща, а вградените мебели са свързани с принципите на движението „Изкуства и занаяти“. Типичен пример за къща от този период е къщата на Пол и Джийн Хана в Станфорд, Калифорния, наричана също „Honeycomb House (Къщата-пчелна пита)“, защото е проектирана като серия долепени шестоъгълници.
„Юсоновските“ къщи е трябвало да станат градивни елементи на градоустройствената концепция на Райт – „Градът на широките хоризонти“. Концентрираният и пренаселен град трябвало по естествен начин да се „деурбанизира“, като се разпредели по предградията, а основно превозно средство в него трябвало да стане автомобилът. Тази концепция е оказала съществено влияние на характера на застрояване на американските нискоетажни предградия.
През 1935 – 1939 г. Райт построява за Едгар Дж. Кауфман известната „Къща над водопада“ („Fallingwater“) в Мил Рън, щат Пенсилвания. Къщата е композиция от свободно висящи тераси и вертикални варовикови повърхности, кацнали върху стоманени подпори над водата. Част от скалата е оставена вътре в зданието и е използвана в оформлението на интериора. С този проект Райк успява да постави обитателите на дома в особено близък контакт с природата наоколо. Строителството възлиза на 155 000 долара, от които хонорарът на архитекта е 8000 долара. Къщата на два пъти е реконструирана, тъй като се наложило добавянето на допълнителни стоманени подпори.
В този период Райт строи и нежилищни здания, сред които най-известна е административната сграда на компанията „Джонсън Уакс“ (1936 – 1939) в Расин, Уисконсин. В центъра на конструкцията е голяма работна зала с дървовидна колонада, в която всяка колона се разширява към върха. Дървовидната структура се повтаря и в сградата с лабораториите, построена по-късно. Това е сграда на четиринадесет етажа, чиито помещения се групират около централно ядро – „ствол“, в който са асансьорните шахти, а етажите се разтварят от централния пилон като клоните на дърво и се редуват – квадратните етажни плочи образуват скелета на сградата, а между тях са вписани кръгли плочи. Отвън цялата сграда е облицована със стъклен кожух с прикрепени и отвътре стъклени плочи за по-добра изолация.
Градоустройствени проекти Още от началото на кариерата си Франк Лойд Райт се интересува от градоустройство. Неговите първи поръчки и теории в тази област датират още от 1900 г. и той продължава да се занимава с градско планиране до смъртта си, макар и много от проектите му да остават нереализирани. Получил е общо 41 градоустройствени поръчки.Wrightscapes: Frank Lloyd Wright's Landscape Designs, Charles E. and Berdeana Aguar, McGraw-Hill, 2002, p.344