Купата на Германия () (до 1943 г.: Купа Чамер ()) е футболен турнир, провеждан от 1935 г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на Германския футболен съюз и е второто по значимост футболно състезание на Германия след германското първенство.
Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от Първа и Втора Бундеслига, както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От 1985 г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на Олимпийския стадион в Берлин.
Актуалният носител на трофея Байерн Мюнхен спечелва за двадесети път турнира в 77-ото му издание след победа над Байер Леверкузен с 4:2 в отложен финал за купата поради пандемията от коронавирус на 4 юли 2020 г.Финалът за Купата на Германия е отложен за 4 юлиНенаситен за трофеи: Байерн спечели Купата на Германия за 20-и път
История Купа Чамер Сезон Носител на Купа Чамерdfb.de: DFB-Pokal der Männer: Alle Pokalsieger 1935 Нюрнберг 1936 Лайпцих 1937 Шалке 04 1938 Рапид Виена 1939 Нюрнберг 1940 Дрезденски Спортен Клуб 1941 Дрезденски Спортен Клуб 1942 Мюнхен 1860 1943 Фърст Виена
Предшественик на днешния турнир за Купата на Германия е състезанието Първенство за германската клубна купа, което придобива публичност като Купа Чамер, на името на Ханс фон Чамер унд Остен – отговорник за имперския спорт по времето на Третия райх и инициатор за създаването на турнира. Идеята за Купа Чамер идва от Англия, където ежегодно се провежда Купата на футболната асоциация, финалът на която се провежда на лондонския стадион Уембли от 1923 г.
В първото издание на турнира, започнало на 6 януари 1935 г., вземат участие повече от 4000 отбора. За отборите оттогавашните елитни Гаулиги и втородивизионни окръжни дивизии участието е задължително, а за останалите членове на местните футболни съюзи участието е по желание. Първоначално клубовете играят квалификации в три кръга за класиране в заключителния кръг с участието на 64 отбора. Гаулигистите, с малки изключения, по право започват от третия квалификационен кръг на надпреварата. Първият изненадващ отбор в турнира е отбора от окръжната група на Берлин Беролина, който елиминира елитните Виктория Хамбург и Форвертс-Разеншпорт Глайвиц и е спрян чак на осминафинала от хесенския гаулигист Ханау 93. Зрителският интерес към ранните кръгове на състезанието е умерен, но от четвъртфиналните срещи до финала всички стадиони са пълни.
На 8 декември 1935 г. се играе първият финал за Купа Чамер на препълнения от 60 000 души дюселдорфски Райнщадион. В последната среща се срещат шампиона на Германия Шалке 04 и тогавашният най-титулуван клуб на страната Нюрнберг. Нюрнбергци изненадващо надделяват с 2:0.fussballdaten.de: DFB-Pokal – Wie es begann… Шалке играят на финала и през следващите две години, но успехът ги спохожда едва на третия път. Гелзенкирхенци губят заключителната среща през 1936 г. от Лайпцих, но на следващата година побеждават Фортуна Дюселдорф. След аншлуса на Австрия към Германския райх на 12 март 1938 г. австрийските отбори се присъединяват към германските клубни състезания и още в първата съвместна година виенските футболисти, едни от най-добрите в Европа за времето си, показват на какво са способни. В последния финал за Купа Чамер преди началото на Втората световна война, игран на 8 януари 1939 г., Рапид Виена побеждава ФШФ Франкфурт на пълния берлински Олимпийски стадион с 3:1.
След като трофеят през следващата година е завоюван отново от Нюрнберг, Дрезденският спортен клуб през 1940 и 1941 г., воден от националния футболист Хелмут Шьон, става първият отбор, защитил трофея си от предходната година. Последният носител на Купа Чамер е австрийският Фърст Виена, надделял над Луфтвафен-Шпортферайн Хамбург с 3:2 на щутгартския стадион Адолф-Хитлер-Кампфбан, на мястото на който днес се намира Мерцедес-Бенц-Арена. До 1953 г. това е последният финал за общогерманска купа.
Възстановяване на Купата на Германия след края на войната След края на Втората световна война турнирът се подновява едва през 1952 г. До 80-те години името на трофея е „Клубна купа на Германия“, а след това се променя просто на „Купа на Германия“. Старата Купа Чамер продължава да се дава на победителите до 1964 г. като свастиката, която преди войната е стояла върху купата, е отстранена и заместена с емблемата на футболния съюз. През първите години Купата на Германия практически е своеобразен финален кръг за победителите в отделните регионални германски турнири – за носителите на Купата на Берлин, Северногерманската купа, Южногерманската купа, Югозападногерманската купа и Западногерманската купа. Освен това за турнира са се класирали участниците във финалната среща за първенството на Германия, както и германския аматьорски шампион.
Първият носител на Купата на Германия е Рот-Вайс Есен, където играе станалия през 1954 г. световен шампион Хелмут Ран. Есенци побеждават на финала в Дюселдорф Алемания Аахен с 2:1. През 11-те години от възстановяването на турнира до създаването на Първа Бундеслига през 1963 г. общо 9 различни отбора печелят трофея. Единствено на Карлсруе (през 1955 и 1956 г.) и на Щутгарт (през 1954 и 1958 г.) се отдава да победят на два пъти.
През 1959 г. Шварц-Вайс Есен поднася голяма изненада и печели Купата на Германия. „Черно-белите“ от Есен успяват да се класират в първодивизионната Оберлига Запад едва през сезон 1958/59. В полуфинала за купата те отстраняват Хамбург след 2:1 след продължения, а на финала, игран на 27 декември 1959 г. побеждават Борусия Нойнкирхен с 5:2.
Купата на Германия след въвеждането на Първа Бундеслига След 1963 г., когато се създава новата първа дивизия на страната, отборите от бундеслигата автоматично получават право на участие в турнира за Купата на Германия. Друга новост е, че надпреварата за купата се синхронизира с тази за първенството и финалът се състои след края на надпреварата за шампионската титла – през май или юни. Престижът на трофея също се повишава, след като дотогава стои в сянката на първенството, провежда се през есента и зимата и не буди особено голям интерес от страна на германската футболна аудитория. Пример за това е финалът за купата през 1961 г., игран в сряда вечер и посетен от едва 10 000 зрители, а едва няколко журналисти присъстват на мача.
През сезон 1965/66 новакът в Първа Бундеслига Байерн Мюнхен изненадващо печели Купата на Германия. По пътя към трофея „баварците“ отстраняват с 2:0 носителя на купата Борусия Дортмунд, който през същата година печели Купата на носителите на национални купи. Година по-късно Байерн повтарят успеха си и отново триумфират с трофея. След като през 1968 г. Кьолн побеждава на финала тогавашния втородивизионен Бохум, през 1969 г. Байерн Мюнхен празнува за четвърти път спечелването на купата. Така мюнхенският клуб излиза еднолично на първото място по най-много спечелени купи, изпреварвайки Нюрнберг, който може да се похвали с три (от които две Купи Чамер).
Година по-късно Кикерс Офенбах става първият втородивизионен клуб, който печели Купата на Германия. След като Световното първенство в Мексико през 1970 г. започва още на 31 май, ГФС решава осминафиналите за купата да се играят чак през лятната почивка, когато мондиалът е приключил. Все пак, след като офенбахският отбор получава правото да играе в Първа Бундеслига за сезон 1970/71, той на практика е член на германския елит по времето на провеждането на финалната среща (между 3. и 4. кръг на шампионата 1970/71).
Паметен е финалът за купата през 1973 г. между вечните съперници Борусия Мьонхенгладбах и Кьолн. Малко преди срещата става факт преминаването на легендарния плеймейкър на гладбахци Гюнтер Нетцер в Реал Мадрид, а наставникът им Хенес Вайсвайлер е толкава ядосан от това, че оставя Нетцер на пейката. След като редовното време завършва 1:1, Нетцер своеволно влиза в игра в началото на първото продължение и при втория си допир до топката отбелязва решаващото попадение за 2:1, избрано по-късно за „Гол на годината“ в Германия.
След въвеждането на двете подразделения на Втора Бундеслига от сезон 1974/75 квалификационната система за Купата на Германия се променя. Тъй като клубовете от Първа и Втора Бундеслига автоматично получават право на участие, на отделните местни футболни съюзи е предоставено правото да излъчват аматьорски представител в турнира от съответния регион чрез провеждането на купи на отделния футболна организация. Броят на участниците в турнира за Купата на Германия се повишава до 128. Най-успешните отбори в надпреварата през 70-те години са Айнтрахт Франкфурт, спечелили купата през 1974 и 1975 г., Хамбург – през 1976 г. и Кьолн – през 1977 и 1978 г.
Реномето на Купата на Германия се утвърждава В края на 70-те години Фортуна Дюселдорф се представя като един типичен турнирен отбор. След като губи финала за Купата на Германия през 1978 г. от шампиона Кьолн с 0:2, дюселдорфци печелят турнира на следващата година с 1:0 след продължения над Херта Берлин. Това е първа победа от шест играни финала за Фортуна след загубите през 1937, 1957, 1958, 1962 и 1978 г. Тъй като през сезон 1978/79 Кьолн участва в турнира за Купата на европейските шампиони, Фортуна Дюселдорф представя Германия за КНК и губи чак на финала с 3:4 след продължения от Барселона. Отличното представяне на червено-белите от Дюселдорф продължава и през 1980 г., когато купата отново е спечелена след 2:1 срещу старите познайници, „козлите“ от Кьолн.
Нещо уникално в историята на турнира се случва през сезон 1982/83: и двата отбора-финалисти идват от един и същи град. Това са първодивизионният Кьолн и втородивизионният Фортуна Кьолн, които се срещат помежду си на Мюнгерсдорфер-Щадион в катедралния град на Рейн. „Козлите“ печелят с 1:0 срещу по-нискодивизионния си съперник.
За първи път Купата на Германия се печели след изпълнение на дузпи през 1984 г., когато на финала на състезанието се срещат Байерн Мюнхен и Борусия Мьонхенгладбах. В антигерой за „жребчетата“ се превръща перспективният футболист Лотар Матеус, който пропуска решаващия наказателен удар като праща топката над вратата и „баварците“ триумфират след 8:7 при дузпите. Куриозен щрих представлява фактът, че по време на финала Матеус е сигурно ново попълнение на Байерн от следващия сезон и е обвързан с предварителен договор.
През следващите две години Байерн Мюнхен отново успява да достигне до финала, който от 1985 г. ежегодно се играе на берлинския Олимпийски стадион. След като изненадващо губят от аутсайдера Байер Юрдинген с 1:2 през 1985 г., „баварците“ вдигат трофея през 1986 г. след 5:2 срещу Щутгарт. На следващата година друг щутгартски отбор достига до финала – Щутгартер Кикерс губят от Хамбург с 1:3.
Обединение на Германия, успехи на нискодивизионни отбори и близко минало През сезон 1989/90 осминафиналите на надпреварата се провеждат на 9 ноември 1989 г. След като Щутгарт елиминира Байерн Мюнхен с 3:0 и останалите седем участници на четвъртфиналите са излъчени, малко по-късно вечерта пада Берлинската стена. В предпоследния финал на Купата на Германия, когато в надпреварата участват само западногермански тимове, Кайзерслаутерн изненадва фаворита Вердер Бремен след 3 гола в първите 30 минути на мача и взема трофея след победа с 3:2. През втората част на финалната среща бременци безрезултатно опитват да обърнат резултата в своя полза, но успяват да върнат само две попадения.