У̀го Рафаел Ча̀вес Фрѝас ( 28 юли 1954 – 5 март 2013) е венецуелски политик и президент на Венецуела от 1999 до 2013 г.
Биография Детство Уго Чавес е роден на 28 юли 1954 г. в скромна тристайна къща, намираща се в град Сабанета, щата Баринас. Чавес е син на Уго де лос Райес Чавес (бивш регионален директор на образованието и бивш член на консервативната социалхристиянска партия, който при управлението на Уго Чавес е управител на щата Баринас) и Елена Фриас де Чавес. Beaumont 2006. Уго е второто от общо седем деца в семейство Чавес. Семейството живее в бедност, което кара родителите да изпратят две от децата си – Уго и Адан (най-възрастният син), да живеят при баба си. Уго Чавес завършва начално училище „Хулиан Пино“. Хобитата му са рисуване, живопис, бейзбол и история. Особено заинтригуван е от генерал Езекиел Замора, в чиято армия е служил неговият прапрадядо. В средата на 60-те години на 20.век двете момчета и баба им се местят в града, за да могат Уго и брат му да учат в единствената гимназия в провинцията.
Военната академия Чавес започва обучението си във Венецуелската академия по военна наука в Каракас през 1971, на 17-годишна възраст. Той е част от първия випуск, който учи по нова програма, целяща да насърчи студентите да се научат не само на военни действия и тактики, а и на голямо разнообразие от други науки, за целта се привличат цивилни професори от други университети, за да изнасят лекции на военните кадети.
Докато живее в Каракас, Уго Чавес вижда бедността, с която се сблъсква работническата класа във Венецуела. Той се включва в местни дейности извън военното училище, играе бейзбол и софтбол с екипа на Criollitos de Venezuela. Развива и други свои хобита – пише множество стихотворения, разкази и театрални пиеси, живопис и изследва живота и политическата мисъл на революционера от 19 век в Южна Америка – Симон Боливар. Проявява интерес и към марксисткия революционер Че Гевара (1928 – 1967), след като е прочел мемоарите му „Дневникът на Че Гевара“.
Чавес завършва военната академия на 5 юли 1975 след защита на магистърска степен по военна наука и техника. Той е оценен като един от най-добрите възпитаници на годината – завършва осми от седемдесет и пет кадети.
Продължава своето образование в магистърската програма по политически науки в университета „Симон Боливар“, който не успява да завърши.
Операция „Замора“ През 1989 г. Карлос Андрес Перес (1922 – 2010), кандидат на центристката Демократическа партия за действие, е избран за президент, след като обещава да се противопостави на правителството на САЩ и финансовата политика, препоръчана от Международния валутен фонд (МВФ). Той не изпълнява обещанията си. Политиката на Перез, разгневява част от обществото. В опит да спре разпространението на протести и грабежи, Перес нарежда да се използва насилие, което води до избиване на 276 протестиращи, известно като „El Caracazo“. Чавес не участва в репресиите, защото по това време той е в болница с варицела, а по-късно определя събитието като „геноцид“.
Смутен от „El Caracazo“, ширещата се корупция на правителството, венецуелската олигархия, и това, което той нарича „диктатура на МВФ“, Чавес започва подготовката за военен преврат, известен като „Операция Замора“. Първоначално планиран за декември, Чавес забавя преврата до ранните часове на 4 февруари 1992 г. На тази дата, армия под командването на Чавес блокира ключови военни и комуникационни съоръжения в Каракас, включително президентския дворец, министерството на отбраната, военното летище Ла Карлота и Военния музей. Целта е да се плени Перес, който се връщал в двореца след посещение в чужбина, и да се поеме управлението на страната. Въпреки години на планиране, превратът бързо среща проблеми. По време на държавния преврат, Чавес е подкрепян от по-малко от 10% от военните сили на Венецуела и поради многобройните предателства, дезертьорство, грешки и други непредвидени обстоятелства, Чавес и една малка група от бунтовници, се крият във Военния музей, без връзка с останалите сътрудници разпределени из цяла Венецуела. Съюзници на Чавес не успяват да излъчат предварително записани съобщения по националния ефир, представляващи покана за масово гражданско въстание срещу правителството на Перес. И накрая, силите на Чавес не успяват да уловят Перес. Четиринайсет войници са убити, а петдесет войници и около осемдесет цивилни са ранени по време на последвалото насилие.
Чавес се предава на правителството. Той призовава останалите активни членове на преврата да прекратят военните действия, позволено му е да се появи по националната телевизия, нещо, което той настоява да направи във военната си униформа. По време на това изявление, той се позовава на националния герой Симон Боливар и заявява: „Другари, за съжаление, за сега, целите които си бяхме поставили, не бяха постигнати в столицата. Това означава, че ние, които сме тук в Каракас, не завзехме властта. Къде сте вие, представихте се много добре, но сега е време за размисъл. Нови възможности ще се появят и страната трябва да постигне окончателно едно по-добро бъдеще“. Много венецуелци, особено тези от по-бедните слоеве на обществото, го виждат като фигура, която се изправя срещу корупцията в правителството.
Чавес е арестуван и хвърлен във военния затвор „Сан Карлос“, където е разтърсван от чувство за вина, че е отговорен за неуспеха на преврата. Междувременно правителството предприема строги мерки срещу медиите, които подкрепят Чавес и преврата.
Една година по-късно се стига до импийчмънт на президента Перес, заради злоупотреби, присвояване на средства и незаконни дейности.
След като прекарва две години в затвора, Чавес е амнистиран от бившия президент Рафаел Калдера и започва политическа кариера като създава нова политическа партия, наречена Движението на Петата република. Президентът Чавес обича публичните изяви и контакта си с обикновените хора и заради това има и свое телевизионно предаване „Alo presidente“ по националната венецуелска телевизии.
Политически възгледи Самият Чавес се определя като социалист и социалдемократ.
Вътрешната политика на Чавес се характеризира с незачитане на неолибералното разбиране за правото на неприкосновена частна собственост като често срещано явление е национализацията на предприятия и природни ресурси, които не се експлоатират или са изоставени от бившите си собственици. Има закони, затрудняващи неексплоатирането на ресурсите, вследствие на които стотици хиляди акри земя са подарени на местните общности от крупни капиталисти. Демокрация на участието стои в основата на политикономическата визия на правителството на Чавес за развитието на Венецуела. По различни начини подобщностите биват стимулирани да вземат участие в управлението на държавата и на икономическите субекти, в които участват.
Външната политика е насочена основно срещу империализма и в посока на увеличаване на сътрудничеството с останалите развиващи се страни за сметка на работата с транснационалните корпорации от САЩ и Западна Европа. Твърде близки са отношенията с Боливия на Ево Моралес, Екуадор на Рафаел Кореа и Куба. През 2008 г. президентът Чавес посещава редица страни като Русия, Китай и Виетнам, но също така и Испания, Аржентина и Бразилия. Руският президент Дмитрий Медведев посещава официално Венецуела през същата година и двете страни подписват редица договори в областта на газо-нефтената промишленост, отбраната и ядрената енергетика на стойност милиарди долари. По същото време се провежда и съвместно военно учение между военноморските сили на Венецуела и Русия. Венецуела има и отлични дипломатически отношения с Иран и арабските страни от Персийския залив. В последните свои политически изявления и речи Уго Чавес заявява, че неговата държавна политика във външнополитически план се стреми към създаването на един многополюсен свят, а не на еднополюсен с център САЩ, както това е днес.
Първи президентски мандат 1998 – 2001
Чавес печели президентските избори на 6 декември 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2 %), с платформа, насочена срещу корупцията и бедността и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.
С избирането на Чавес започват стремителни социални и икономически промени във Венецуела. Традиционно белокожите групи са държали икономическата и политическата власт над този богат на нефт регион. Всичките пет телевизионни мрежи и повечето главни вестници са срещу него, но за едно малцинство от медиите се счита, че го поддържат. Чавес обвинява опозиционната медия, че се подчинява на интереси, които са срещу него, докато медиите го винят, че заплашва журналистите с изказванията си и праща банди да прилагат физическо насилие срещу тях. Венецуелското бизнес общество, представено от Венецуелската федерция на търговски камари (Fedecámaras) застава срещу Чавес и неговата политика и най-голямата работническа федерация се присъединява към тях.
Чавес стартира бързи поземлени и образователни реформи като път за промяна на границите между елита на страната и масите, от които 80 % от населението живее в бедност. Скоро след поемането на управлението например президентът обръща част от своя президентски дворец в гимназия за бездомни деца – ход, за който неговите критици казват, че е съгласие с неговия дневен ред. Той също така създава широки програми за имунизиране и хранително обезпечаване на децата, каквито на практика не са съществували при предишните президенти. Тези програми биват критикувани като неефикасни и непълни от опозиционни фигури, но са широко приветствани и одобрявани сред неговите поддръжници – потърпевшите от програмите. „Големият бизнес“, който не е плащал данъци дотогава, сега е принуден да го прави. По време на този процес страната става дълбоко поляризирана в политическо отношение, тъй като Чавес – описващ сам себе си като „Робин Худ“ – се опитва да създаде идеалния икономически баланс като преразглежда имотното състояние и по-конкретно като взема от богатите и разпределя между бедните.
Скоро след като идва на власт на 2 февруари 1999 Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми – първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно събрание различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.
През август 1999 събранието установява „извънредна комисия по съдилищата“ с правото да премахва съдии без да се консултира с други части от правителството. В същия месец събранието обявява „извънредно положение в съдилищата“. Създадена е седемчленна комисия, която да изпълнява конгресни функции, включително и законодателни. Конституционното събрание разпуска Конгреса. В обръщение по националното радио, цитирано в „Ню Йорк Таймс“, Чавес предупреждава венецуелците да не се подвеждат по призивите на опозиционните говорители, отбелязвайки, че „ако трябва ще се намесим във всеки полицейски участък във всяка община, защото няма да позволим метежи и хаос. Вече има ред във Венецуела.“
Новата констутиция преименува страната на „Боливарска Репубилка Венецуела“ по името на южноамериканския борец за независимост Симон Боливар. Увеличава президентския мандат на шест години докато за сметка на това променя процедурата за преизбиране и ограничава президентстките мандати до два. Тя е одобрена на народен референдум през декември 1999. Изборите за нов еднокамарен законодателен орган са през юли 2000. По време на тези избори Чавес подлежи на преизбиране. Неговите поддръжници печелят около 60 % от местата в новия еднокамарен парламент и самият Чавес е преизбран.
През декември 2000 има други избори – за местна власт. Заедно с тях Чавес провежда референдум за разпускане на венецуелските работнически организации. Той се опитва да обедини всички венецуелски работнически синдикати в създадените от държавата Боливарски работнически отряди.