Николай Тодоров Тодоров е български академик, учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат. Държавен глава на България от 17 юли до 1 август 1990 г.

Приема се за основоположник на балканистиката като самостоятелно направление в българската историческата наука. Автор е на над 400 научни публикации. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца.Николай Тодоров. Дневници (1966 – 1998). Том 1 – 2. Съст., редакция, предговор и показалец: Върбан Тодоров. Изд. „Изток-Запад“, С., 2007, 2864 стр. ISBN 978-954-321-329-0

Биография Ранни години Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Варненската класическа гимназия през 1940 г. и СУ „Св. Климент Охридски“ – по медицина (1947) и история (1950). Участвал е в антифашистката съпротива (1941 – 1944) – политзатворник със смъртна присъда, заменена поради малолетност на доживотен затвор.

Научна дейност преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957) ръководител на секция „История на балканските народи“ на Института по история (1962) основател и директор на Института по балканистика при БАН (1964 – 1989) основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969 – 1974) директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972 – 1978) председател на Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“ (1974 – 1978) заместник-председател на БАН (1983 – 1988) Автор на над 400 доклади, статии, студии, изследвания, монографии, публикувани в България и в чужбина. Съставител и главен редактор на множество научни сборници, както и основател и главен редактор на редица периодични списания и поредици като „Балканистика“, „Балкани“, „Etudes balkaniques“, „Studia Balcanica“ и др. Един от главните редактори на Многотомната история на България; отговорен редактор, съставител и автор на том 5.

Научни степени и звания научен сътрудник по история (1950) кандидат на историческите науки (1957) старши научен сътрудник (1960) доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ (1962) професор в СУ „Св. Климент Охридски“ (1966) доктор на историческите науки (1971) член-кореспондент на БАН (1974) академик на БАН (1979)

Международна дейност член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (1972 – 1976) председател на 23-та генерална конференция на ЮНЕСКО главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985) кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987) заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (1974 – 1979) генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976) член на Френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете

Политическа дейност посланик на България в Гърция (1978 – 1983)

Като учен с позиции в йерархията на Българската комунистическа партия, Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не подкрепя активно нейната позиция за Възродителния процес. Участва в комисия, начело с Александър Лилов, която през 1982 г. не препоръчва масовото принудително преименуване на българските турци като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.

председател на VII велико народно събрание (1990 – 1991)

Подбрана библиография Положението на българския народ под турско робство. Документи и материали. С., 1953. Зараждане на капиталистическите отношения в текстилното производство в България през първата половина на XIX в. М., 1957. За демографското състояние на Балканския полуостров през XV – XVI в. С., 1960. Българо-гръцките отношения през XVIII в., отразени в Паисиевата история. С., 1962. Филики Етерия и българите. София, 1965. Турски извори за българската история. Серия XV – XVI в. Т. 2. С., 1966 (в съавт. с Б. Недков). Миналото на България. С., 1969 (в съавт. с В. Мутафчиева), трудът е издаден на руски, английски, немски и френски език. Българи – участници в борбите за освобождението на Гърция 1821 – 1828. С., 1971 (в съавт. с В. Трайков). Балканският град XV – XIX век. Социално-икономическо и демографско изследване. С., 1972 (трудът е преведен на руски, френски, английски, гръцки и турски език). Кратка история на България. С., 1973 (трудът е издаден на руски, английски, немски, френски, гръцки, турски, арабски език). Турски извори за българската история. Т. 6. Наследствени описи и протоколи от кадийските регистри на София XVII – XIX в. С., 1977 (в съавт. с М. Калицин). La ville balkanique sous les Ottomans (XV – XIX s.). London, 1977. Балканските измерения на гръцкото въстание от 1821 г. Приносът на българите. С., 1984 (трудът е издаден първо на гръцки език в Атина през 1982 г.). Situation demographique de la Peninsule Balkanique (fin du XV-e s. – debut du XVI-e s.). Sofia, 1988 (в съавт. с А. Велков). Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Документи и становища. С., 1988. Седмото велико народно събрание зад кадър. С., 1993. Посланикът – историк. Свидетелство за българо-гръцките отношения през 80-те години. С., 1996 (трудът е издаден и на английски език в Ню Йорк, САЩ, през 1999 г.). Society, the City and Industry in the Balkans, XV – XIX centuries. Variorum, London, 1998. Дневник (1966 – 1998). т. І и ІІ., изд. „Изток-Запад“, София, 2007.archive.org

Отличия Лауреат на Димитровска награда за наука (1977) Академична палма на Франция, офицер и командор – 2 пъти (1978 и 1985) Член на Академията на науките на СССР (1982) Член на Гръцката академия на науките (1983) Златен медал на ЮНЕСКО (1987) Почетен доктор на Атинския университет (1987) Президентска награда на Италия в областта на културата (1992) Член на Руската академия на науките (1994) Орден Стара планина, I степен (2002)

Източници

Категория:Президенти на България Категория:Председатели на Народното събрание на България Категория:Български политици след 1989 година Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП Категория:Посланици на България в Гърция Категория:Официални лица в ЮНЕСКО Категория:Българи в ЮНЕСКО Категория:Академици на БАН Категория:Академици на РАН Категория:Български историци Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Родени във Варна Категория:Починали в София