Подбалканският говор, наричан още сливенски говор, е български диалект, представител на балканските говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 117 Говори се в обширен ареал на територията на Република България: Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско, единични селища в Североизточна България, както и извън границата на България - в областта Бесарабия. Диалектът се използва общо от над един милион души.Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание На юг говорът граничи с рупските говори.
Характеристики Застъпване на в края на думите: ’а под ударение – дубр’à (добре), къд’à (къде), умр’à (умря) ъ без ударение – зѝм’ъ (зиме), лèт’ъ (лете), гòр’ъ (горе) е в окончания от старото двойствено число – крилè, раменè Гласна а като застъпник на под ударение в глаголните окончания за 1 л. ед. ч. сег. време: читà (чета), измур’à (изморя) Намаляване на неударената гласна и в ’ъ: пред твърди срички: ѝст’ъна (изстина) в следударено положение в суфиксите -ин, -ина, -ино и -ик: българ’ън (българин), бàб’ън (бабин), пундèлнък (понеделник). Изговор а при ударените -а-окончания за женски род: мъглà, гурà. Преглас дн⇒нн: пàнна (падна), сèнна (седна), дзàнницъ (задница) Член за мъжки род: под ударение -ъ, без ударение -ạ. Член за множествено число -ти: жинѝти (жените) Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време. Употреба на гъ вместо книжовното я в по-западните краища: дуведѝ гъ (доведи я) Редукция на гласни: сига вместо сега, ина вместо една, вечи вместо вече.
Речник Клич вместо ключ; Мойше вместо можеше; Използване на остарелите форми (по близки до старобългарските) излазям и влазям вместо излизам и влизам.
Източници
Категория:Балкански говори Категория:Култура в Сливен