Горно Кърчища ( или Epër) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.
География Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.
История В Османската империя Църквата в селото „Свети Спас“ датира от първата половина на XVI век. Тя заедно с гробищната „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата. Параклисът „Свети Никола“ е също от първата половина на XVI век. В селото има също така църкви „Света Петка“ и „Свети Влас“.
Според османско преброяване от 1467 година в Курна Кърчища има 19 домакинства.
В XIX век Горно Кърчища е смесено българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горно Кърчища (Gorno Kartchichta) е посочено като село с 30 домакинства и 104 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Корчища (Кърчища) живеят 240 души българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Кърчища е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 41 къщи.
По данни на Българската екзархия в края на XIX век в Кърчища (Горно и Долно) има 45 православни къщи с 245 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърчища (Kirtchichta) има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
В началото на XX век селото страда силно от зулумите на албанската фамилия Демовци, начело с Шакир Дема. Демовци се заселват в Кърчища около 1870 година, като със сила завземат имота на Закир ефенди, който бяга в Скопие, и на черковно място в центъра на селото построяват кула, като започват да тероризират местното население.Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2, 4; брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кърчища има 34 български екзархийски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Албания
След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Горно Кърчища е село с 45 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на трима бежанци от селото.s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Кърчища е център на Кърчищката община на българската Дебърска околия.
Изцяло българският характер на селото се потвърждава и от Анастас Иширков и Жеко Радев, които посещават селото през август 1916 година в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието.Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916). София, 1993. с. 113.
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Горно Кърчища е регистрирано като село с 23 албанци, 14 българи и 197 други, а религиозният състав е 37 мюсюлмани и 197 православни християни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни, но отбелязват, че идентичността на православното население е променлива. Към края на 20-те години православно славяноговорещо население има само в Ърбеле и Горно Кърчища, като през 30-те години намаляването му продължава.
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Горно Кърчища е отбелязано като село с 42 къщи, половината от които на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
В 1939 година Алексо Камбуров от името на 24 български къщи в Кърчища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.Елдъров, Св. Българите в Албания 1913 – 1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324 – 326.
В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани. Горно Кърчища има 200 жители и 45 домакивнства, от които 6 са православни семейства с общо 17 души. При падането на комунистическия режим в 1991 година в Горно Кърчища има 110 домакинства, от които 27 са православни. Използването на „македонския“ език в Горно Кърчища е ограничено и заплашено от изчезване, тъй като е затворено единствено в семейството. В семейството се използва и албански, особено от по-младото поколение, което има ограничено познание на „македонски“, благодарение на влиянието на албанското училище и демографския упадък на славяноговорещото население в селото.
До 2015 година селото е част от община Макелари.
Личности Родени в Кърчища
Аврам Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, деец на Дебърското благотворително братство Алекса Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ Ангел Петков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, починал от болест на 10 август 1913 година Андон (Доне) Василев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина Андрея Алексов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Арсо Мерджанов, български общественик, деец на Дебърското благотворително братство Арсо Тасев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Атанас Вълчев (Танче, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Вельо Мерджанов (1892 – 30 януари 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Георги К. Хаджиевски (Гьорче Хаджиовски, Хаджиов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Георги Милошев (Георче Милошов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Григор Йосифов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал Григор Ф. Попов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Димитър Георгиев (Митре, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Евтим Спасов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен Зафир Илиев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Иван Исаков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Иван Калев (Калчев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Илия Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 5 рота на 1 дебърска дружина Кирил Цветков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина Кочо Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина Кръсте Филипов (Кърсте, Кръсто, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 3 рота на 1 дебърска дружина Кузман П. Хаджиовски (Хаджиевски, 1868 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина Лазар Божинов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, дюлгер, грамотен, 1 дебърска дружина Михаил Велев (Михал Велов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен Нестор Лазаров Блажев (1888 – 1955), македоно-одрински опълченец, предприемач, 5 рота на 1 дебърска дружина, Инженерно-техническа част, починал в София Пандил Кръстев (Пандо Кръстов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен Петко Мерджанов (1891 – 1959), български общественик, касиер на Дебърското благотворително братство. Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина Симеон Кузманов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 1 дебърска дружина Слави А. Марков (Славе, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, суваджия, 1 рота на 10 прилепска дружина Спиро Йосифов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Спиро Карамфилов (Каранфилов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина Спиро Михайлов Македонски (1855 – 1944), български иконописец, баща на Стефан Македонски Стоян Давидов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина Стоян Мирчев, македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен Страшимир Филипов (Страше, 1888 – 1962), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен, починал в София Таси Хаджийски (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 3 рота на 7 кумановска дружина Теофил Зафиров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Тодор Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина Търпе Ив. Радевски (Ирадевски, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, 3 рота на 1 дебърска дружина, Интендантска рота Христо Вълчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина Щерьо Михайлов Цигудески (1856 – 1911), български революционер, опълченец, роден в Горно или Долно Кърчища
Други Стефан Македонски, основоположник на българската опера, по произход от Кърчища
Външни препратки Академик Веселин Хаджиниколов. Българското население в Албания в миналото
Бележки
Категория:Села в община Дебър (Албания) Категория:Български селища в Албания