Кнежевският конгрес е конгрес на Скопския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 до 7 януари 1905 година в Осоговската планина над село Кнежево, Кратовско.

Предистория Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи общия конгрес, предвиден за заздравяване на организацията след Илинденско-Преображенското въстание и за изготвяне на мерки срещу появилите се сръбска и гръцка пропаганда в Македония. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.

Делегати

На конгреса делегати са 20 нелегални и легални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници. Делегати по право са околийските воводи – скопският Ефрем Чучков, щипският – Мише Развигоров, велешкият – Стефан Димитров, кочанският – Кръстьо Българията, кратовският – Атанас Бабата, паланечкият – Петър Ангелов, кумановските – Константин Нунков и Панайот Байчев.

Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце. Секретар на конгреса е Тодор Александров, наскоро излежал присъда в Куршумли хан, който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя Стоян Мишев.

Решения Съставен е дневен ред в седем точки: дейността на организацията до конргреса и за в бъдеще, разглеждане на проектоуставите, правилниците за четите, директивата на Серския и Струмишкия революционни окръзи и „Основите на организацията“ от Христо Матов, избиране на задграничен представител, отношенията спрямо чуждите влияния и въоръжените пропаганди, и последно въпроси от икономически характер.

На конгреса се приемат принципите на Христо Матов за автономията, на вътрешността, на революционната борба, на политико-икономическа почва и на самостойността. Категорично се взема съгласие за активна борба със сръбската пропаганда в Македония и сърбоманите. Избрано е окръжно ръководно тяло, с председател Даме Груев, задграничен представител Иван Гарванов, посочва районните войводи и разрешава някой временни и вътрешни въпроси.

Избрани са нови районни войводи: Стефан Димитров във Велешко, Мише Развигоров в Щипско, поручик Спасов в Кратовско, Петър Ангелов в Паланечко, Панайот Байчев в Кумановско, а в Скопско и Кочанско се предвижда окръжното тяло да назначи войводи.Протокол от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 437-441.

По въпросите с икономически характер е решено: да се осигури продаваната земя да се купува само от селяните, които я обработват; надниците на селскостопанските работници и годишните заплати на ратаите (момците), които работят по чифлиците да се увеличат; да се отворят повече и по-удобни училища в селата и да се въведе задължително основно образование с помощта на Организацията; да се опазват горите, да се възпитава населението в опазване на чистотата.

През октомври 1905 година Хюсеин Хилми паша се сдобива с автентичен протокол от заседанията на Първия скопски окръжен конгрес.

Външни препратки „Първият редовен окръжен конгрес на Скопския революционен окръг (в 1905 г.)“, спомени от Тодор Александров публикувани в "Сборник Илинден 1903 – 1925. В памет на голeмото македонско възстание", София, 1925 година

Галерия

Бележки

Категория:Конгреси на ВМОРО и ВМРО Категория:История на Скопие Категория:1905 година в Османската империя