Падежи (Skloni) Съществителното име може да служи за подлог или допълнение в изречението. В словенския език синтактичните отношения се изразяват чрез падежите. Има шест падежа: Именителен падеж (imenovalnik (nominativ)) Родителен падеж (rodilnik (genitiv)) Дателен падеж (dajalnik (dativ)) Винителен падеж (tožilnik (akuzativ)) Местен падеж (mestnik (lokativ)) Творителен падеж (orodnik (instrumental))
Именителният падеж определя подлога на изречението; всички други падежи определят допълнение (пряко или косвено) или обстоятелствено пояснение.
Падежите се откриват със следните въпроси: Kdo или kaj? (кой или какво?) Koga или česa? Komu или čemu? Koga или kaj? Pri kom или pri čem? (или друг предлог, свързан с местния падеж) S kom или s čim? (или друг предлог, свързан с творителния падеж) В някои случаи се използват и други въпроси, например при глаголи за движение, изискващи обикновено винителен или дателен падеж се използва въпрос kam? (накъде?), напр.:
Janez gre k prijatelju na obisk. (Янез отива при приятел на гости) Kam gre Janez? Na obisk (винителен падеж), K prijatelju (дателен падеж).
За откриване на местен падеж (за откриване на място – оттук и името на падежа) се използва въпрос kje? (къде?), напр.:
Prijatelj je bil v delavnici. (Приятелят беше в работилницата) Kje je bil prijatelj? V delavnici (местен падеж).
Примерни изречения за основните падежи: Именителен: Moj stol je v sobi. (Моят стол е в стаята.) Родителен: Mojega stola ni v sobi. (Моят стол не е в стаята.) Košček papirja mi je ostal v dlani. (Късче хартия остана в дланта ми.) (родителен за част от цяло; подлогът на изречението обаче е в именителен падеж 'Košček papirja') Tipkovnica računalnika je vhodna enota. (Клавиатурата на компютъра е входно устройство.) (родителен за притежание; подлогът на изречението обаче е в именителен падеж 'Tipkovnica računalnika') Дателен: Beraču je dal denar. (Той даде пари на просяка.) Винителен: Vidim zvezde. (Виждам звездите.) Местен: Mnogo je rečenega o novem sodniku. (Много е казано за новия съдия.) Творителен: Na sprehod grem s svojim psom. (Разхождам се с кучето си.)
Родът на съществителните в словенския език може да се различава от рода им в други езици. Например: miza (маса) – ж.р. (стол – м.р.) (der Tisch – м.р.), stol (стол) – м.р. (стул – м.р.) (der Stuhl – м.р.), vrata (врата) (мн.ч.) – ср.р. (дверь – ж.р. ед.ч., двери – ж.р. мн.ч.) (die Tür – ж.р.), neurje (буря, лошо време) – ср.р. (der Windsturm – м.р.).
В словенския език има десет склонения. По-долу се дават примери – по едно съществително от всяко склонение. Съществуват редица изключения, много от които не се посочват.
В таблиците по-долу окончанията са с удебелен шрифт.
Склонение на имена от женски род (Ženske sklanjatve) Първо (Prva) Моделът за това склонение е lipa (липа).
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 lipa lipi lipe 2 lipe lip lip 3 lipi lipama lipam 4 lipo lipi lipe 5 (pri/o) lipi lipah lipah 6 (z) lipo lipama lipami
Изключение от този модел представляват съществителните, които в именителен падеж единствено число имат окончание -ev вместо -a (breskev (праскова), lestev (стълба), žetev (жътва)).
Съществителните gospa (госпожа), hči (дъщеря) и mati (майка) имат особено склонение:
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 gospa gospe gospe 2 gospe gospa gospa 3 gospe gospema gospem 4 gospo gospe gospe 5 (pri/o) gospe gospeh gospeh 6 (z) gospo gospema gospemi
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 hči hčeri hčere 2 hčere hčer(a) hčer(a) 3 hčeri hčerama hčeram 4 hčer hčeri hčere 5 (pri/o) hčeri hčerah hčerah 6 (z) hčerjo hčerama hčerami
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 mati materi matere 2 matere mater mater 3 materi materama materam 4 mater materi matere 5 (pri/o) materi materah materah 6 (z) materjo materama materami
Някои съществителни, освен тези с окончание -ev, променят корена си в родителен падеж двойствено и множествено число, като се вмъква ъ (отбелязвано в словенски с -e-) (или -i- пред -j-). Например: vožnja (каране, возене) – voženj, igra (игра) – iger, ladja (кораб) – ladij.
Основната разлика между склонението на имената от женски род в словенски и руски например, е че в родителен и дателен падеж окончанията им са разменени: в словенски: „Ni bilo“ mame, в руски: „Не было“ мамы; в словенски: „Dal sem“ mami, в руски: „Я дал“ маме.
Второ (Druga) Моделът за това склонение е perut, (крило на птица).
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 perut peruti peruti 2 peruti peruti peruti 3 peruti perutma perutim 4 perut peruti peruti 5 (pri/o) peruti perutih perutih 6 (s) perutjo perutma perutmi
Някои съществителни от второ склонение на имената от женски род имат специални окончание в творителен падеж единствено число и в дателен падеж двойствено и множествено число, например: pesem (песен) (s pesmijo; pesmima; pesmim).
Някои едносрични съществителни от това склонение имат специални окончания в дателен и местен падеж двойствено и множествено число, например: stvar (нещо) (дателен падеж: stvarema, stvarem; местен падеж: pri stvareh, pri stvareh).
При някои съществителни от това склонение има особеност в основата, която се изразява в изпадане на ъ (e): bolezen (болест, именителен падеж, ед.ч.) – bolezni (родителен падеж, ед. ч.).
Съществителното kri (кръв) има във всички падежи, с изключение на именителен и дателен падеж ед.ч., различен корен (krv-): kri – krvi – krvi – kri – pri krvi – s krvjo.
Трето (Tretja) Моделът за това склонение е mami (мама).
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 mami mami mami 2 mami mami mami 3 mami mami mami 4 mami mami mami 5 (pri/o) mami mami mami 6 (z) mami mami mami
Четвърто (Četrta) Моделът за това склонение е dežurna (дежурно лице). Това е субстантивирано прилагателно (posamostaljeni pridevnik), което същевременно служи за модел на склонение на прилагателните имена в женски род.
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 dežurna dežurni dežurne 2 dežurne dežurnih dežurnih 3 dežurni dežurnima dežurnim 4 dežurno dežurni dežurne 5 (pri/o) dežurni dežurnih dežurnih 6 (z) dežurno dežurnima dežurnimi
Формите, дадени тук, се използват в склонението на прилагателните имена, намиращи се непосредствено до съществителни от женски род (от което и да било склонение), както и на всички прилагателни, използвани като съществителни имена. Имената на географски области също спадат към това склонение.
Примери: lepa pisava (красив почерк) dolga nit (дълъг конец) gobčna Ines (приказливата Инес) Kranjska (=kranjska dežela, областта Крань — Карниола) ženska (жена; замества ženska oseba, лице от женски пол)
Склонение на имена от мъжки род (Moške sklanjatve) Първо (Prva) Моделът за това склонение е korak (стъпка, крачка).
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 korak koraka koraki 2 koraka korakov korakov 3 koraku korakoma korakom 4 korak koraka korake 5 (pri/o) koraku korakih korakih 6 (s) korakom korakoma koraki
Одушевените съществителни (съществителните, означаващи живи същества), имат различно окончание във винителен падеж единствено число (-a: fant (момче) – fanta). Някои други, неодушевени съществителни, също се променят по това правило, а прилагането му към всички съществителни от първо спрежение на имената от мъжки род е характерно за езика на малките деца.
При съществителните, окончаващи на c, č, ž, š, j се наблюдава т.нар. преглас. Звукът -o- в окончанията се променя в -e-. Например: stric (чичо) – s stricem, а не s stricom.
Някои едносрични съществителни може да имат окончание -u вместо -a в родителен падеж единствено число (grad (замък) – gradu).
Съществителни, заети от чужди езици, могат да имат окончание гласна: -o, -e, -i или -u в именителен падеж единствено число. Например: avto (кола), finale (финал), taksi (таксѝ), tabu (табу). Едни от тези съществителни се скланят без промяна на основата (avto, auta, autu и т.н.), а други – с удължаване на основата с j (taksi, taksija, taksiju, taksijem...; taksiji, taksijev и т.н.).
Съществителните mož (съпруг; мъж), zob (зъб) и las (коса) имат окончание -je в именителен падеж множествено число, вместо -i: možje, zobje, lasje. При някои други съществителни може да се използва оили едното или другото окончание: fant (момче), gost (гост), škof (епископ).
В склонението на някои съществителните от първо склонение на имената от мъжки род, ъ от основата изпада: vrelec ((горещ) извор) – vrelca.
При някои съществителни, към основата се добавя -j- (ако окончава на -r), -t- (имена, окончаващи на -e) или -n- (ако окончават на -lj), като се започне от родителен падеж единствено число нататък. Например: redar (пазител на реда) – redarja; Zvone – Zvoneta; nagelj (карамфил) – nageljna.
Едносричните съществителни обикновено получават разширение на основата -ov- в двойствено и множествено число: zid (стена) – zidova – zidovi.
При съществителното otrok (дете) се наблюдава особеност. В именителен падеж множествено число и местен падеж двойствено и множествено число -k се заменя с -c. (otroci, otrocih).
Съществителното človek (човек) има различен корен в множествено число и в родителен и местен падеж двойствено число: ljud-: ljudje – ljudi – ljudem – ljudi – pri ljudeh – z ljudmi (множествено число); človeka – ljudi – človekoma – človeka – pri ljudeh – s človekoma (двойствено число).
Второ (Druga) Моделът на това склонение е vojvoda (херцог).
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 vojvoda vojvodi vojvode 2 vojvode vojvod vojvod 3 vojvodi vojvodama vojvodam 4 vojvodo vojvodi vojvode 5 (pri/o) vojvodi vojvodah vojvodah 6 (z) vojvodo vojvodama vojvodami
Второ склонение на имената от мъжки род има окончания като тези на първо склонение на имената от женски род. Всички съществителни то това склонение обаче могат да се скланят и като първо склонение на имената от мъжки род.
Например името Luka (Лука) се скланя по този начин: Luka Luke или Luka Luki или Luku Luko или Luka pri Luki или pri Luku z Luko или z Lukom
Трето (Tretja) Моделът за това склонение е H2O, или всеки друг акроним:
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 H2O H2O H2O 2 H2O H2O H2O 3 H2O H2O H2O 4 H2O H2O H2O 5 (pri/o) H2O H2O H2O 6 (s) H2O H2O H2O
Всички акроними могат обаче да се скланят и по първо склонение на имената от мъжки род, като при писане задължително се поставя тиренце преди окончанието.
Например, съществителното ATP (аденозин трифосфат) се скланя по следния начин: ATP ATP или ATP-ja ATP или ATP-ju ATP или ATP pri ATP или pri ATP-ju z ATP или z ATP-jem
Четвърто (Četrta) Моделът за това склонение е dežurni (дежурен), което е субстантивирано съществително, но може да служи като модел и за склонението на прилагателните имена от мъжки род.
ПАДЕЖ Ед.ч. Дв.ч. Мн.ч. 1 dežurni dežurna dežurni 2 dežurnega dežurnih dežurnih 3 dežurnemu dežurnima dežurnim 4 dežurnega dežurna dežurne 5 (pri/o) dežurnem dežurnih dežurnih 6 (z) dežurnim dežurnima dežurnimi
Формите, дадени тук, се използват при склонението на всички прилагателни имена намиращи се непосредствено до съществителни от мъжки род (от което и да било склонение), както и на всички прилагателни, изпълняващи функция на съществителни. Обаче, във винителен падеж единствено число само прилагателните имат окончание -ega, ако съществителното е одушевено или се подразбира такова съществително; в противен случай приемат окончание -i или изобщо нямат.
Вижте също в раздела за прилагателните за използване на определени и неопределени прилагателни.
Например: koristen napotek (полезно напътствие, полезен съвет) vladajoči vojvoda (управляващ херцог) čist O2 (чист кислород) moški (мъж; от moški človek)
Склонение на имена от среден род (Srednje sklanjatve) Първо (Prva) Моделът за това склонение е mesto (град).
{| border="1" cellpadding="1" cellspacing="1" bordercolor="#000000" |- bgcolor="#a0e0a0" ! ПАДЕЖ ! Ед.ч. ! Дв.ч. ! Мн.ч.
| 1 | mesto | mesti | mesta
| 2 | mesta | mest | mest
| 3 | mestu | mestoma | mestom
| 4 | mesto | mesti | mesta
| 5 (pri/o) | mestu | mestih| mestih
| 6 (z) | mestom | mestoma | mesti