Гай Юлий Цезар (Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“. Също в надписи, Gaius Iulius Gaii Filius Gaii Nepos Caesar, на български: „Гай Юлий Цезар, син на Гай и внук на Гай“.) е римски пълководец, политически лидер и писател. Една от най-влиятелните личности в световната история, Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.
Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.
След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.
Източници Голяма част от живота на Цезар е известна от неговите собствени Записки (Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речите на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.
Ранни години Цезар е роден на 13 юли през 100 (или 102Утченко: Юлий Цезарь, стр. 41 – 42; Holmes: Was Caesar Born in 100 or in 102 B.C.?, The Journal of Roman Studies, Vol. 7, (1917)) пр.н.е. в патрицианско семейство от рода на Юлиите. Въпреки древния си произход, през последните няколко поколения този род няма голямо политическо влияние. Бащата на Цезар, наричан също Гай Юлий Цезар, достига (може би благодарение на изтъкнатия си зет Гай МарийСветоний, „Животът на 12-те цезари“, „Юлий“ 1; Плутарх, „Сравнителни жизнеописания“ Цезар 1, Марий 6; Плиний Стари, Естествена история 7.54; Inscriptiones Italiae, 13.3.51 – 52) до длъжността претор, втората по ранг републиканска избираема магистратура, и управлява провинция Азия. Майката на Цезар, Аврелия Кота, произлиза от влиятелна фамилия, дала на Рим няколко консула, между които са баща ѝ и дядо ѝ. Липсата на значими предци по бащина линия Цезар компенсира в реч от 69/8 г. пр.н.е., извеждайки произхода си от древноримския цар Анк Марций и от Юл, син на легендарния троянец Еней, смятан за син на богинята Венера.Jehne: Caesar, стр. 24; Светоний, Животът на 12-те цезари: Юлий 6; Велей Патеркул, Римска история 2.41; виж също Виргилий, Енеида
Според Плиний Стари, когноменът „Цезар“ произлиза от негов предшественик, който е роден чрез цезарово сечение (от латинския глагол режа, caedo, cecidi, caesum, caedere).Плиний Стари, Естествена история 7.7. Погрешното схващане, че самият Юлий Цезар е роден чрез цезарово сечение, датира от X век (Суда kappa 1199). Всъщност Цезар не е първият, който приема името и по негово време процедурата е изпълнявана само върху мъртви жени, докато Цезаровата майка живее дълго, след като той е роден. Три алтернативни обяснения предлага Historia Augusta: първо, че Цезар е имал гъста коса на главата (лат. caesaries); че е имал сиви очи (лат. oculis caesiis); или че е убил слон (caesai на мавритански) в битка.Historia Augusta: Елий 2. Цезар пуска в обращение монети със слонски ликове, което предполага, че приема тази интерпретация на името си.Монети от времето на Юлий Цезар
Цезар има две сестри, като и двете носят името Юлия. Юлия се казва и дъщерята на Цезар. Биографиите ѝ, написани от Светоний и Плутарх, започват разпокъсано, от младежките години на Цезар. Началните абзаци от двете произведения не са открити.Плутарх, Цезар 1; Светоний, Юлий 1
Възпитател на Цезар в ранните му години е ораторът Марк Антоний Гнифон – освободен роб, получил своето образование в Александрия.Светоний, Lives of Eminent Grammarians 7 При него той изучава традиционни за общественото си положение дисциплини, като граматика, реторика, гръцка и латинска литература.
Цезар израства в смутни времена. От 91 до 88 г. пр.н.е. Рим води т.нар. Съюзническа война със своите италийски съюзници, които се борят за равноправие с римските граждани, а в същото време царят на Понт, Митридат VI, заплашва римските владения в Мала Азия и Елада. В самия Рим политиците са разделени на две големи фракции – оптимати, които държат на запазване на властта на аристокрацията, и популари, които се обявяват за засилване на народното събрание в Рим. Чичото на Цезар, Марий, е водач на популарите, а неговият главен противник е оптиматът Луций Корнелий Сула. И двамата се отличават в Съюзническата война, и двамата искат командването във войната с Митридат, което първоначално е дадено на Сула; но когато Сула напуска града, един трибун прокарва закон, прехвърляйки назначението на Марий. Сула отговаря с поход към Рим и като потвърждава своето командване, изпраща Марий в изгнание, но след като напуска града, Марий се връща начело на импровизирана армия. Той и неговият съюзник Луций Корнелий Цина овладяват града и обявяват Сула за враг, а Мариевите войски отмъщават жестоко на поддръжниците на Сула. Марий умира в началото на 86 пр.н.е., но неговата фракция запазва властта.Апиан, Граждански войни 1.34 – 75; Плутарх, Марий 32 – 46, Сула 6 – 10; Велей Патеркул, Римска история 2.15 – 20; Евтропий 5; Флор, Епитом на римската история 2.6, 2.9
През 85 пр.н.е. бащата на Цезар умира, докато се обува една сутрин,Светоний, Юлий 1; Плиний Стари, Естествена история 7.54 и на 15 (или 17) години той вече е глава на семейството. На следващата година е предложен за новия flamen Dialis, върховен жрец на Юпитер, след като предишното лице на тази длъжност, Мерула, умира по време на Мариевите чистки.Велей Патеркул, Римска история 2.22; Флор, Epitome of Roman History 2.9 Тъй като носителят на длъжността не само трябва да бъде от патрициански род, но и да бъде женен за патрицианка, той разваля годежа си с Косуция, богата девойка от конническото съсловие, с която е сгоден от дете, и се жени за дъщерята на Цина – Корнелия.Светоний, Юлий 1; Плутарх, Цезар 1; Велей Патеркул, Римска история 2.41
След това, като принуждава Митридат да сключи мир, Сула се завръща да се разправи с последователите на Марий. В битката при Колинската врата през ноември 82 пр.н.е. той удържа решителна победа и се самопровъзгласява за диктатор за неопределен срок, въпреки че в Рим диктаторите традиционно се назначават за шест месеца. Статуите на Марий са разрушени, а тялото му е ексхумирано и хвърлено в Тибър. Цина е вече мъртъв, убит при бунт на собствените си войници.Апиан, Граждански войни 1.76 – 102; Плуратх, Сула 24 – 33; Велей Патеркул, Римска история 2.23 – 28; Eutropius, Abridgement of Roman History 5; Florus, Epitome of Roman History 2.9 Проскрипциите на Сула водят до смъртта или изгнаничеството на стотици негови политически врагове. Цезар като племенник на Марий и зет на Цина е застрашен. Той е лишен от наследството си, зестрата на жена си и своя жречески сан, но отказва да се разведе с Корнелия и е принуден да се укрива. Заплахата за живота му е отклонена от роднини на майка му, които са приближени на Сула, и от весталките. Сула го пощадява неохотно, казвайки, че у него видял „много Мариевци“.
Ранна кариера
По ирония на съдбата неуспехът му да се сдобие с жречески сан позволява на Цезар да започне военна кариера. Flamen Dialis няма право нито да докосва кон, нито да спи три нощи извън собственото си легло и дори една нощ извън Рим, нито да води армия извън римските стени.William Smith, A Dictionary of Greek and Roman Antiquities: Flamen През 81 г. пр.н.е. Цезар постъпва в армията на Марк Минуций Терм в Азия, а по-късно служи в Киликия.Smith, W. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 539 – 540 Той служи отлично, като спечелва граждански венец за участието си при обсадата на Митилена. В мисия до Витиния, той прекарва дълго време в двора на Никомед IV Филопатор, за да осигури помощта на неговата флота. Разпространяват се слухове за любовна връзка между двамата, които преследват Цезар до края на живота му.Светоний, Юлий 2 – 3; Плутарх, Цезар 2 – 3; Дион Касий, Римска история 43.20
През 79 пр.н.е. Сула се отказва от диктатурата,Smith, W. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, стр. 938/939 (от сайта The Ancient Library , 21.06.2009) възстановява управлението на консулите и след като служи като консул, се отдава на частен живот.Апиан, Граждански войни 1.103 Цезар по-късно се подиграва: „Сула е бил голям невежа, щом се е отказал от диктатурата.“Светоний, Юлий 77. Той умира през 78 пр.н.е. и е погребан с големи почести.Плутарх, Сула 36 – 38 Научавайки за смъртта на Сула, Цезар се почувства в безопасност и се връща в Рим. Няма достатъчно материални средства, тъй като наследството му е конфискувано, и си купува скромна къща в Субура, квартал на нисшата класа в Рим.Светоний, Юлий 46 Завръщането му съвпада с опит на противници на Сула начело с Марк Емилий Лепид да завземат властта, но Цезар не се доверява на Лепид и не участва.Suetonius, Julius 3 Вместо това се заема с легално адвокатство. Става известен с изключителното си ораторство, придружено от пламенни жестове и приповдигнат тон и с безжалостните си процеси срещу бивши управляващи, прочули се с изнудване и корупция.Утченко: Юлий Цезарь, стр. 45 – 46 Дори Цицерон го оценява: „Е, и кого от ораторите...ще поставиш пред него?“Светоний, Юлий 55 За да овладее изцяло реториката, през 75 пр.н.е. Цезар отплава за Родос, за да се обучава при Аполоний Молон, който е бил възпитател и на самия Цицерон.Светоний, Юлий 4. Плутарх (Caesar 3 – 4) разказва за същите събития, но в различен хронологичен ред.
По пътя в Егейско мореОтново според хронологията на Светоний (Юлий 4). Според Плутарх (Цезар 1.8 – 2) това е станало по-рано, при завръщането му в двора на Никомед. Велей Патеркул (Римска история 2:41.3-42 казва само, че това се е случило в младостта му. Цезар е отвлечен от киликийски пирати и е държан като пленник на Фармакос, едно от Додеканезките островчета.Плутарх, Цезар 1 – 2 По време на целия плен той запазва позицията си на превъзходство. Когато пиратите решават да изискат откуп от двадесет таланта злато, той настоява да искат петдесет. След като откупът е платен, Цезар потегля с флотата си като дълго време търси и намира воини от околните села, след което преследва и залавя пиратите, след което ги заточва в Пергамон. Управителят на Азия отказва да ги екзекутира, въпреки настояването на Цезар, като предпочита да ги продаде като роби. Цезар обаче се връща на брега и ги разпъва на кръстове на своя отговорност, както на шега им е обещал по време на плена си. След това стига до Родос, но скоро е отзован обратно в Азия за военна акция, като събира помощен отряд, за да отблъсне нашествие от Понт.