Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни.Merriam-Webster's Collegiate Dictionary По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.
Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет.Атанасова (1999), с. 147 Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9800 видаJames F. C., The Clements Checklist of Birds of the World, Cornell University Press, 2007, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в екваториалните гори. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида.Български национален комитет по редките видове (BUNARCO). Списък на птиците установени в България . В: Acta zoologica bulgarica, 61(1): 3 – 26, София, 2009 Около 1200 вида птици са застрашени от изчезване.
Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8 °C и 45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити. Размерите им са разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 g при дължина на тялото 2,8 cm и размах на крилете 6 cm, и се стигне до щрауса с неговите до 200 kg и дължина на тялото 2,6 m, и странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 m. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар.
Произход и еволюция Теории за произхода
Най-древните открити фосили от птицеподобни същества водят началото си от края на Юрския период и са с характеристики, подобни на динозаврите (по-специално гущеротазовите динозаври – всички месоядни динозаври, както и масивните, с дълга шия и дълга опашка, тревопасни зауроподи, като диплодока например.), до такава степен че единствената им разлика с тези развити влечуги са перата. Последните определят основните разлики между птиците и влечугите – от една страна способността да летят, и от друга поддържането на постоянна температура на тялото, което от своя страна позволява непрекъсната и висока скорост на метаболитните процеси. Въпреки че са известни още от Юрския период, те се срещат рядко чак до Терциера, когато започва много бързо нарастване на броя им. Прието е птиците да се делят на два подкласа: Гущероопашати или Древни птици (Archeornithes), които са изчезнали, и Съвременни или Нови птици (Neornithes). В подклас Съвременни птици се включват два свръхразреда (суперразред или понякога срещано като инфраклас): Зъбати птици (Odontornithes или Odontognathae), изчезнали, с 2 разреда: Ихтиорниси (Ichthyornithes) и Хесперорниси (Hesperornithes), и Същински птици.
Най-древната открита птица е археоптериксът (Archaeopteryx lithographica), живяла преди около 150 милиона години. Той е принадлежал към подклас Гущероопашати птици, който не е оставил наследници в процеса на еволюцията. За разлика от съвременните птици е имал дълга опашка, съставена от голям брой прешлени и плътни кости, палецът на крилете е бил отделен и снабден с нокът, не е имал човка, а челюст със зъби. Размерите му са били като на дребна врана. Бил е покрит с пера, но се предполага, че не е летял добре, а само е прехвърчал или планирал между дърветата.
Систематизиране
Първият опит за систематизиране на животните е направен през IV век пр.н.е. от гръцкия учен и философ Аристотел, който в своите съчинения отделя птиците в отделен род, наречен Ornithes.Аристотель, О частях животных, изд. Биомедгиз, 1937Аристотель, О возникновении животных, Изд. АН СССР, 1940 Въпреки несъвършенствата на тази система, до XVII век не са правени нови опити за класификация на животните. През 1676 г. излиза Ornithologiae libri tres, написана от английския биолог Франсис Уилоуби и след неговата смърт оформена и публикувана от Джон Рей.Josep del Hoyo, Andy Elliott, Jordi Sargatal, Handbook of Birds of the World, Volume 1: Ostrich to Ducks, Barcelona, Lynx Edicions, 1992 Това е първата известна класификация на базата на външни, морфологични белези. По-късно, през 1758 г. шведският натуралист Карл Линей използва този труд при създаването на своята Система на природата, в която въвежда йерархически категории и бинарна номенклатура при обозначаването на видовете, която се използва и до днес.Carolus Linnaeus, Systema naturae per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis., Tomus I, Editio decima, reformata, изд.Holmiae.(Laurentii Salvii), 1758
Според последните генетични анализи се делят на 23 разреда,, www.cbif.gc.ca по отношение на които се водят много разгорещени спорове и все още няма единно мнение. Най-голям е разредът на Врабчоподобните, който наброява над 5100 вида.
+ Списък на разредите на съвременните птици по традиционната класификация (т. нар. ред на Klements) по молекулярната класификация на Sibley & Monroe (1990)(по азбучен ред)надразред Palaeognathae разред Struthioniformes – Щраусоподобни, Бягащи птици, Плоскогърди, Безкили разред Tinamiformes – Тинамуподобни, Скритоопашати надразред Neognathae разред Anseriformes – Гъскоподобни разред Galliformes – Кокошоподобни разред Charadriiformes – Дъждосвирцоподобни разред Gaviiformes – Гмуркачоподобни разред Podicipediformes – Гмурецоподобни разред Procellariiformes – Буревестникоподобни разред Sphenisciformes – Пингвиноподобни разред Pelecaniformes – Пеликаноподобни разред Phaethontiformes разред Ciconiiformes – Щъркелоподобни разред Cathartiformes – Американски лешояди разред Phoenicopteriformes – Фламингоподобни разред Falconiformes – Соколоподобни разред Gruiformes – Жеравоподобни разред Pteroclidiformes – Пустинаркоподобни разред Columbiformes – Гълъбоподобни разред Psittaciformes – Папагалоподобни разред Cuculiformes – Кукувицоподобни разред Opisthocomiformes – Хоациноподобни разред Strigiformes – Совоподобни разред Caprimulgiformes – Козодоеподобни разред Apodiformes – Бързолетоподобни разред Coraciiformes – Синявицоподобни разред Piciformes – Кълвачоподобни разред Trogoniformes – Трогоноподобни разред Coliiformes – Птици мишки разред Passeriformes – Врабчоподобни разред Anseriformes разред Apodiformes разред Bucerotiformes – Птици носорози, включвани в разред Coraciiformes разред Ciconiiformes Ciconiiformes Charadriiformes Falconiformes Gaviiformes Pelecaniformes Phoenicopteriformes Podicipediformes Procellariiformes Sphenisciformes разред Coliiformes разред Columbiformes разред Coraciiformes разред Cuculiformes разред Galbuliformes – Ямакароподобни, включвани в разред Piciformes разред Galliformes разред Gruiformes разред Musophagiformes – Туракоподобни, включвани в разред Cuculiformes разред Passeriformes разред Piciformes разред Psittaciformes разред Strigiformes Strigiformes Caprimulgiformes разред Struthioniformes Struthioniformes Rheiformes – Нандуподобни Casuariiformes – Казуароподобни Apterygiformes – Безкрили, Кивиподобни разред Tinamiformes разред Trochiliformes – Колибриподобни, включвани разред Apodiformes разред Trogoniformes разред Turniciformes – Трипръстки, включвани в разред Gruiformes разред Upupiformes – Папунякоподобни, включвани в разред Coraciiformes
Разпространение Те са широко разпространени във всички краища на планетата, срещат се във всички биоми и основни местообитания, като заемат най-разнообразни екологични ниши. Практически те обитават всичките седем континента и всички острови. Птиците са приспособени към изключително екстремни условия, гнездят дори в приполярните пустини. Колониите на снежния буревестник са разположени до 440 km навътре в Антарктида, което го прави най-южно гнездящата птица. Някои семейства птици (албатроси, буревестници и др.)са адаптирани за живот в открития океан и използват бреговете му само за чифтосване, мътене и отглеждане на малките. Пингвините навлизат дълбоко в океанските дълбини в търсене на храна. Регистрирани са случаи на гмуркане до 300 m.
Много видове птици са интродуцирани от хората в райони, където преди това не са били разпространени. В някои от случаите това се е извършвало умишлено, например колхидският фазан е разпространен на много места от хората в резултат на отстрелването му като дивеч. При други случаи това е ставало съвсем случайно. Например папагалът монах, отглеждан в плен, е избягал случайно и по този начин се е разпространил в няколко северноамерикански града. Някои видове като биволската чапла, жълтоглавата каракара и розовият какаду са се разпространили естествено, далеч отвъд първоначалния си ареал, благодарение на обработването на земята, създаващо нови подходящи местообитания.
Единствено на остров Гуам и няколко по-малки тихоокеански острова се наблюдава намаляване на птичите популации и дори пълното им изчезване. В резултат на интродукция през 1952 г.Thomas H. Fritts and Dawn Leasman-Tanner, The Brown Treesnake on Guam на кафявата дървесна змия (Boiga irregularis), за няколко десетилетия птиците на острова намаляват драстично като остават малки популации в северната му част. Така от 22 местни вида 4 напълно изчезват, а останалите са критично застрашени. Причината за това се дължи на привнесения вид влечуго, който се оказва без конкуренти на острова и систематично унищожава птици и други местни видове животни, задоволявайки хищническите си инстинкти.
Около 80 % от видовете птици се срещат в тропиците, като броят им намалява в посока север и юг.Генов (1999), с. 264 Най-голямо е разнообразието в Неотропичното биогеографско царство (Южна, Централна Америка и Карибието) – приблизително 3000 вида.Grzimek’s Animal Life Encyclopedia. Volume 8, Birds I (2003), с. 17 В Африка се срещат около 1700 вида, Палеарктика (Евразия (без Южна Азия) и Северна Африка) – 1100 вида Неоарктика (Северна Америка, Гренландия и Исландия) – около 1000 вида.
Популациите на птиците имат големи различия относно гъстотата и броя на индивидите. Някои видове имат малка гъстота, ниска численост и обширна територия (орли), други живеят в гъсти колонии от милиони индивиди на малка територия (някои морски птици). Има няколко главни особености при разпределението на повечето видове: Гъстотата на популацията е свързана с размера на тялото – по-малките видове са по-многобройни; Видовото разнообразие и броят на индивидите е по-голям в смесените местообитания и в областите, където се срещат няколко различни местообитания (екотони); Броят на видовете е свързан с размера на местообитанието; Видовото разнообразие и гъстотата на популациите се увеличава в посока от полюсите към екватора.
Анатомия и физиология