Никола Костов Жеков (Жекоолу) е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Никола Жеков е роден през 1880 година в Стара Загора, тогава в Източна Румелия. Баща му е националреволюционер и е брат на Михаил и Георги Жекови, участници в Старозагорското въстание от 1875 година. Като ученик в Самоковското железарско училище, през 1897 година участва в основаването на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, заедно с Никола Дечев и други.
След като завършва училището Никола Жеков става четник първо при Михаил Апостолов – Попето, а след това при Христо Чернопеев, а от пролетта на 1902 година е определен за радовишки околийски войвода. След едно сражение в района му през юли 1902 година избухва Радовишката афера, като за около два месеца турските власти арестуват и изтезават българи от околните села, но без особен резултат. В началото на 1903 година е четник при Христо Чернопеев. През месец май е ранен в ръката и върнат в България за лечение, като придружава свещеноиконом Тома Николов Христов – поп Тома, преминаващ нелегално през Прилепско, Тиквешко, Радовишко, Струмишко, Беровско и Горно-Джумайско (Благоевградско) и пренасящ в София решенията на Смилевския конгрес. След лечението Никола Жеков е определен за околийски войвода на Радовишко. Четите са сформирани и в готовност. При започването на Илинденско-Преображенското въстание войводите Никола Жеков, Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Делчо Коцев, капитан Георги Тренев и Панайот Байчев минават с четите си от Кюстендил в Саса на 28 август 1903 година. Четата на Жеков води сражения на 4, 5 и 6 септември при селата Витоша, Ново село, Мишино в Кочанско.
След потушаването на въстанието Никола Жеков, продължаващ да е околийски радовишки войвода, се завръща в София и участва на зимните съвещания на ръководителите на ВМОРО в началото на 1904 година. Завръща се в Радовишко с чета от 5 души на 12 март 1904 година, за да реорганизира революционния район. За кратко е войвода и в Струмишко. През юли 1904 година организира атентата при Гевгели.
Чета на Никола Жеков, 12 март 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Никола Жеков Стара Загора Старозагорска 2. Ангел Араламбов Ангелци Струмишка 3. Гоне Илиев Гяуто Гевгелийска 4. Ангел Милошев Зъбово Струмишка 5. Георги Наумов Просениково Струмишка„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
Преди началото на Балканската война през есента на 1912 година Никола Жеков е войвода на партизанска чета №40 на Македоно-одринското опълчение и действа в Петричко. После става доброволец в Нестроевата рота на 6 охридска дружина на Опълчението.
Чета на МОО № 40 с командир Никола Жеков Номер Име Години Околия Селище Бележки Иван Ангелов 29 (32) Старозагорско Стара Загора убит при Пониква на 22 юни 1913 година Константин Антонов 34 Старозагорско Стара Загора
Жени се за дъщерята на един от ятаците си в Струмица и се завръща да живее в България – първоначално в Стара Загора, а в края на 1922 година се премества със семейството си в София.
През 1948 година заедно с още двама съмишленици основава Вътрешна българска революционна организация (ВБРО). И тримата са арестувани и осъдени през ноември 1948 година за „подравянето и отслабването на установената власт чрез преврат и революционна дейност“, както и брошури и позиви „против чужди държави“ (СССР и политиката му в България) Никола Костов Жеков е осъден на строг доживотен тъмничен затвор, глоба от 500 000 лева и конфискация на цялото имущество. Умира на 7 март 1949 година в Сливенския затвор.
С решение № 745 на Върховния съд от 8 октомври 1991 година Никола Костов Жеков и съратниците му са признати за невинни и оправдани.
Бележки
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Родени в Стара Загора Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Дейци на Тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ Категория:Български дисиденти Категория:Български подофицери Категория:Починали в Сливен