Мин (Mǐn или MiinДвойното ii представя спящия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0-521-29653-6
Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу и Шантоу и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.
Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.
Вижте също Уикипедия на Мин Нан Уикипедия на Мин Донг
Източници
Категория:Китайски език Категория:Култура на Тайван Категория:Фудзиен