Нюфаундленд (, буквален превод новооткрита земя) е най-големият канадски остров по източното крайбрежие на страната, в северозападната част на Атлантическия океан. Площта му е 108 860 km² (малко по-малко от територията на България), която му отрежда 4-то място сред островите на Канада (след Бафинова земя, Виктория и Елсмиър) и 16-о в света. Част е от канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Население 479 105 души (2006), най-голям град и столица на провинцията е Сейнт-Джонс 106 172 (2011). На остров Нюфаундленд се намира най-източната точка на Канада – нос Спиър (Cape Spear, ).
География Геоложки строеж В структурно-геоложко отношение Нюфаундленд е част от планинската система на Апалачите. Фундаментът на острова е изграден от теригенно-карбонатни наслаги от времето на камбрия и ранния ордовик, образуващи система от наслоявания в раннопалеозойския океан Япетус, който тогава е разделял палеоконтинентална Балтика от Канадо-Гренландския континент. В ядрото на антиклиналата на острова на повърхността се показват скали от стари вулкански наслаги от горния протерозой. В централната част на острова се откриват мощни вулканогенни наслаги от камбрия и ранния ордовик, на места прорязани от гранитоиди с късноордовишка възраст. В края на ордовика и началото на силура двата праконтинента Балтика и Канадо-Гренландия започват сближаване, което довежда до съкращаване на древния океан Япетус. То се съпровожда със смачкване на мощните камбрийско-ордовишки наслаги, изградени от морски соли, варовици, останки от миди и брахиоподи, наслоили се по континенталните склонове на двата континента. В геоложката история тези събития са известни под названието къснокаледонско нагъване. Всичките тези процеси довеждат до образуването на нов континент, наречен Лавразия, част от който става днешната територия на Нюфаундленд.
Географско положение Остров Нюфаундленд се намира в северозападната част на Атлантическия океан, край източните брегове на Северна Америка. Той затваря от изток огромния залив Сейнт Лорънс, който се свързва с Атлантическия океан чрез два протока: на североизток – протока Бел Айл (минимална ширина 18 km), отделящ Нюфаудленд от п-ов Лабрадор, и на югоизток – протока Кабот (ширина 104 km), отделящ острова от остров Кейп Бретон. На 17 km на юг от Нюфаундленд са двата малки френски острова Сен Пиер и Микелон.
Погледнат на географската карта, остров Нюфаундленд може да бъде оприличен на огромен почти равнобедрен триъгълник. Западното му „бедро“ с дължина от 502 km е почти праволинейно, южното (с дължина 480 km) и североизточната „хипотенуза“ (с дължина 585 km), са със силно разчленени брегове.
Крайните точки на острова са: на север – нос Норман (Cape Nirman, ) на юг – нос Пайн (Cape Pine, ) на изток – нос Спиър (Cape Spear, ), най-източната точка на цяла Канада на запад – нос Ангиля (Cape Anguille, )
Брегова линия Бреговата линия на острова е с дължина 9871 km, което прави по 9,07 km² суша на 1 km бряг. Като цяло бреговете на острова са силно разчленени, с множество заливи, полуострови и крайбрежни острови. Западното крайбрежие, обърнато към залива Сейнт Лорънс, е почти праволинейно, като тук има два по-големи залива – Айлъндс с пристанище Корнър Брук и Сейнт Джорджес, в най-югозападната част с пристанище Стивънвил.
Южното крайбрежие е значително по-разчленено, като тук дълбоко във вътрешността на острова се вдават заливите Хермитидж, Форчун, Пласеншия и Сейнт Мъри, разделени помежду си от три дълги и тесни полуострова, най-големият от които е п-ов Бърин. Освен тези четири големи залива, целият южен бряг е осеян със стотици по-големи и по-малки безимени заливи, острови, островчета и скали.
Изключително силно е разчленено североизточното крайбрежие, което представлява почти 3/4 от дължината на цялата брегова линия на острова. Тук от северозапад на югоизток дълбоко в сушата се врязват седем големи залива – Пистолет, Хеър, Уайт Бей, Нотр Дам, Бонависта, Тринити и Консепшън, разделени един от друг от полуострови, най-голям от които е п-ов Бонависта. Както и по южното, така и по това крайбрежие има още стотици по-малки и по-големи заливи, острови и скали.
В двата края на „триъгълника“, на северозапад и югоизток, се простират два големи полуострова – на северозапад е Големият северен полуостров, зает от планината Лонг Рейндж, представляващ почти 1/5 част от целия остров, a на югоизток – равнинният п-ов Авалон, на който е разположена столицата на провинцията Сейнт Джонс, и който е свързан с острова чрез тесен (минимална ширина 5 km) провлак.
Релеф В западната част на острова от протока Кабот на югозапад до протока Бел Айл на север, на протежение от близо 500 km се простира планината Лонг Рейндж. В геоложко отношение планината представлява част от Апалачката планинска система. Максималната височина на планината е връх Люис Хил (814 m), разположен на полуострова, образуван между заливите Айлъндс на север и Сейнт Джорджес на юг и се издига само на 6 km от западното крайбрежие на острова. Останалата част на Нюфаудленд е хълмиста, а в североизточната част – и равнинна, като надморската височина рядко надхвърля 300 m.
Климат Като цяло, с изключение на най-северните части, климатът на острова е влажен, характеризиращ се с хладно лято и сравнителна мека зима, поради това че на острова почти няма място, отдалечено на повече от 100 km от крайбрежието. Въпреки това се наблюдават, макар и малки, различия в температурата и валежите в източната и западната част на острова (виж поместената по-долу таблица). Средните юлски температури се колебаят от 15 °С по източното до 18 – 19 °С по западното крайбрежие, а средните януарски са общо взето много близки – около -5 – -6 °С. Най-мек климат се наблюдава на разположения в най-югоизточната част п-ов Авалон, където живее около 40% от населението на Нюфаундленд и където се намира столицата на провинцията Сейнт Джонс (средната многогодишна юлска температура е 15,3 °С, януарска – -3,8 °C, абсолютен максимум – 30,6 °С, абсолютен минимум – -23,3 °C).
Средногодишните валежи също са обусловени от географското положение, като с отдалечаването на запад намаляват от близо 1200 mm в Сейнт Джонс до около 800 mm в Корнър Брук и още по-малко в най-северните части на острова. Голяма част от валежите са във вид на сняг, като снежната покривка по западното и северното крайбрежие се задържа обикновено от октомври до май, а на югоизток – от ноември до април. Островът е известен и с най-многото мъгливи дни в годината – около 120 в цяла Канада.
+ Температури и валежи в 4 града на остров Нюфаундленд Метеорологична станция в град Средна min юлска t° Средна max юлска t° Средна min януарска t° Средна max януарска t° Минимални валежи в mm Максимални валежи в mm Средногодишни валежи в mm Сейнт Джонс 11 20 – 9 – 1 февруари 60 октомври 160 1196 Гандер 11 20 -12 – 3 февруари 26 септември 102 770 Корнър Брук 13 22 -10 – 3 февруари 24 октомври 116 785 Стивънвил 15 23 – 8 – 1 – – -
Води Сравнително мекият и влажен климат на острова и обилните валежи предполагат наличието на пълноводни реки. Поради конфигурацията на острова и факта, че най-отдалечената точка във вътрешността на острова е на не повече от 80 – 100 km от крайбрежието, реките са къси, но разполагат със значителни хидроенергийни запаси. Причината за втората особеност на реките на острова е неговият релеф, който в западната си част е предимно нископланински, а в останалата част хълмист, и падът на реките е голям. На Нюфаундленд има построени няколко ВЕЦ, като най-голямата от тях е „Бей д`Еспуар“ (460 хил. kW) разположена на реките Грей и Салмон.
На остров Хюфаудленд има и множество естествени, главно проточни езера, които регулират оттока на реките и същевременно са източник на прясна вода и място за отмора и воден туризъм. Най-голямото езеро на острова е Гранд Лейк (537 km²), разположено в понижението между заливите Уайт Бей на север и Сент Джорджес на юг, източно от планината Лонг Рейндж. Другите по-големи езера са разположени в централната хълмиста част (Ред Индиан и Диър) и в североизточната равнинна част – Гандер (113 km²).
Растителност, животински свят и природни резервати Значителна част от острова, особено западното крайбрежие и речните долини, са покрити с иглолистни гори, имащи важно стопанско значение. Почвите са бедни, главно подзолисти с голямо овлажняване, като затрудняват развитието на земеделието. Развива се главно производството на картофи и отглеждането на овощни култури. Животинският свят, за разлика от останалата част на Канада, е изключително беден, в голяма степен унищожен от заселниците.
На острова има няколко десетки провинциални и два национални парка: „Грос Морн“ (1805 km², най-големият по атлантическото крайбрежие на Канада), разположен на западното крайбрежие (в планината Лонг Рейндж) и известен със сложната си геология и забележителна природа; „Тера нова“ (400 km²) – на източното крайбрежие, по бреговете на залива Бонависта.
Забележителности
Забележителностите на Нюфаунделенд са свързани с богатата на събития история на острова. Тук са открити няколко национални исторически парка: в района на разкопките първото селище на викингите от XI в. близо до Ланс о Медоус (, в най-северната част на острова) – единственият в Канада исторически паметник, обявен от ЮНЕСКО за „Паметник на световното наследство“ (през 1978 г.); археологически паметници на древноескимоската и древноиндианската култура в Порт о Шуа; връх Сигнал Хил, господстващ над пристанището на Сейнт Джонс, където се провеждат последните англо-френски сражения в Северна Америка по време на Наполеоновите войни. Тук през 1901 г. италианският физик Гулиелмо Маркони (1874 – 1937) приема първия в историята трансокеански радиосигнал, изпратен чрез морзовата азбука от Англия.
Своеобразен колорит на повече от 200 крайбрежни селища на острова предават и съхранилите се здания на различни братства и тайни общества (оранжисти, масони и др.), получили в Нюфаундленд през XIX и началото на XX в. по-голямо разпространение откъдето и да е другаде в Северна Америка. В повечето от по-големите градове ежегодно се провеждат фолклорни фестивали. История Предполагаеми ранни контакти
Първите жители на Нюфаундленд са вероятните предци на индианските племена беотук и микмак, които се занимават с лов и риболов. Когато около 999 г. според древните норвежки саги пристигат викингските воини, предвождани от Лейф Ериксон, те установяват първите контакти с европейците. Пришълците наричат новооткритата земя „Винланд“ (Земя на виното, тъй като там откриват диви лози), а местните жители – „скрелинги“. Много скоро обаче между местните индиански племена и завоевателите, които се опитват да се установят за постоянно на острова, възникват въоръжени конфликти, и през 1001 г., след двегодишно присъствие, норвежците са принудени да се завърнат в Европа. След седем години норвежките викинги начело с Торфин Карлсефни отново посещават северната част на острова и отново основават селище, което обаче просъществува едва три години, и през 1011 г. е напуснато.Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 34 – 39 През 1960 г. норвежкият изследовател д-р Хелге Ингщад и съпругата му Ане Стин Игщад извършват археологически разкопки край градчето Ланс о Медоус (, в най-северната част на острова) и откриват неопровержими доказателства за присъствието на викингите на острова.