През 1983 г. от Microsoft oбявяват плановете си за разработката на Windows, графичен интерфейс (GUI) за тяхната операционна система (MS-DOS), която е била пусната за IBM персонални компютри и съвместими компютри от 1981 г. Оттогава от Microsoft са пуснали много версии на Windows и този продукт се е превърнал от графичен интерфейс в модерна операционна система.

Ранна история: разширяването на MS-DOS Windows 1.0

Първата независима версия на Microsoft Windows, версия 1.0, пусната на 20 ноември 1985 г., постигнала малка популярност. Щяла е да бъде наречена „Интерфейс мениджър“, но Роулънд Хансън, началникът на маркетинга в Microsoft убедил компанията, че името „Windows“ ще допадне повече на клиентите. Windows 1.0 не бил напълно операционна система, а по-скоро „операционна среда“, разширение на MS-DOS, и споделяла грешките и проблемите на MS-DOS. Първата версия на Microsoft Windows включвала проста графична програма за рисуване, наречена Windows Paint, програма за писане Windows Write, календар с възможност за вписване на уговорки в него, личен информационен мениджър – „cardfile“, бележник Microsoft Notepad, часовник, контролен панел, компютърен терминал, клипборд – Clipboard и RAM драйвер, а също и MS-DOS Executive и игра на име Reversi.

Microsoft са работили с Apple, за да създадат няколко аксесоара за десктоп и друг софтуер, който впоследствие били включени в ранния Macintosh. Като част от бизнес преговорите, Microsoft дали разрешение за някои неща от интерфейса на Macintosh на Apple. По-късно, в съдебния процес, районният съд обобщил тези неща като „screen displays“. В развитието на Windows 1.0, Microsoft нарочно ограничили заемането на някои елементи от графичния интерфейс (GUI) на Macintosh, за да се придържат към разрешителното си.

Например, прозорците се показват само долепени един до друг на екрана, те не можели да се покриват един друг. Нямало икона за кошчето, с която да се изтриват файлове, откакто Apple притежавали авторски права върху това.

Windows 2.0

Microsoft Windows 2.0 излиза на 9 декември 1987 г. и се е оказал малко по-популярен от предшественика си. По-голямата част от популярността му се дължи на това, че е „run-time версия“ и заради новите графични Microsoft приложения Excel и Word. Те можели да бъдат пуснати от MS-DOS. За да работят при тяхното стартиране и Windows се стартирал, а след затварянето им, Windows се изключвал.

Microsoft Windows получил голяма подкрепа, когато програмата Aldus PageMaker се появила и за Windows, докато преди била само за Macintosh. Някои компютърни историци отбелязват тази първа поява на значима програма, създадена не от Microsoft, за операционната система Windows, като началото на успеха на Windows.

Версия 2.0x използва модела на паметта Real mode, който я ограничавал до максимум един мегабайт памет. В тази конфигурация, тя може да бъде пусната и на друг мултитаскър като DESQview, който използва 286 Protected mode (защитен режим).

Windows/286 2.1 и Windows/386 2.1

По-късно две нови версии излезли на пазара: Windows/286 2.1 и Windows/386 2.1. Като предишната версия на Windows, Windows/286 2.1 използвала режимът Real mode, но е била първата версия, която поддържала HMA (High Memory Area). Windows/386 2.1 работи в Protected mode с LIM-standart EMS емулация, предшественика на XMS, който най-после щял да промени топологията на компютърните изчисления на IBM.

Версия 2.03, и по-късно 3.0, се изправили пред предизвикателство от Apple заради застъпващите се прозорци и други свойства. Apple обвинява в копиране на привидно защитения с авторско право „изглед и усещане“ на тяхната операционна система и в произвеждане на копия на Macintosh. Съдия Уилям Шварцер отхвърлил всички 189 твърдения на Apple за нарушение на авторското право, освен 10, и постановил, че повечето от тези 10 идеи не могат да се защитят с авторско право.

Успехът с Windows 3.0

Microsoft Windows отбелязал значителен успех с Windows 3.0, пуснат през 1990 г. В сравнение с Windows/386, освен че са били подобрени приложенията, Windows 3.0 позволявал на потребителите да извършват по няколко задачи едновременно (мултитаскинг) на по-стар софтуер, базиран на MS-DOS. Това станало благодарение на запознаването с виртуалната памет.

Потребителският интерфейс на Windows 3.0 вече станал сериозен конкурент на този на Macintosh. По това време графиката на компютрите била подобрена, благодарение на това, че VGA видео картите и режимът Protected/Enhanced позволявали на Windows приложенията да използват повече памет по по-добър начин, за разлика от техните DOS дубликати. Windows 3.0 може да бъде пуснат в режимите Real, Standard или 386 Enhanced и е съвместим с всеки Intel процесор от 8086/8088 до 80286 и 80386. Това била първата версия на Windows, която можела да изпълнява програми в защитен режим.

„Мултимедийна“ версия – Windows 3.0 с Multimedia Extensions 1.0 – била пусната няколко месеца по-късно. Тя вървяла заедно с мултимедийни ъпдейтове, обхващащи CD-ROM и звукова карта, като например Creative Labs Sound Blaster Pro. Тази версия била предшественик на мултимедийните свойства, достъпни в Windows 3.1 и в по-късните версии, и била част от спецификацията на Microsoft за Мултимедиен персонален компютър (PC).

Свойствата, изброени по-горе и растящата подкрепа на пазара от софтуерни разработчици на приложения, направили Windows 3.0 много успешна версия. За две години, преди излизането на версия 3.1, на пазара са продадени около 10 милиона копия на Windows 3.0. Тази версия станала главен източник на доходи на Microsoft и накарала компанията да си припомни някои от по-старите си планове.

Стъпка напред: OS/2 От средата до края на осемдесетте години на XX в. Microsoft и IBM заедно разработвали OS/2 като заместител на DOS. OS/2 щял да се възползва напълно от гореспоменатия режим Protected mode на процесора Intel 80286 и щял да има до 16Mb памет. OS/2 1.0, пуснат през 1987 г., поддържал смяната на задачи и изпълнението на няколко задачи едновременно и позволявал пускане на DOS програми.

Графичния потребителски интерфейс (GUI), наречен Presentation Manager (PM), не можел да работи с OS/2, докато през 1988 г. не била пусната версия 1.1. Нейният приложно-програмен интерфейс бил несъвместим с Windows. Една от причините била, че Presentation Manager поставял координатите 0 на X,Y в долния ляв ъгъл на екрана, докато Windows ги слагал в горния ляв ъгъл на екрана, както е и при други прозоречни компютърни операционни системи. Версия 1.2, пусната през 1989 г., представила нова файлова система, HPFS, която щяла да замести файловата система FAT.

Рано през деветдесетте години на XX в. се развива конфликт във взаимоотношенията на Microsoft и IBM. Те си сътрудничели при създаването на техните компютърни операционни системи и всяка от компаниите имала достъп до сорс кода на другата. От Microsoft искали да продължат да разработват Windows, докато от IBM искали продължение на работата върху OS/2. В опита си да разрешат този проблем, IBM и Microsoft се съгласили IBM да работят върху OS/2 2.0, заменяйки OS/2 1.3 и Windows 3.0, а Microsoft да правят нова операционна система, OS/2 3.0, която да замени по-късно OS/2 2.0.

Това споразумение скоро се разпаднало и връзката между Microsoft и IBM била прекъсната. IBM продължили да развиват OS/2, докато Microsoft сменили името OS/2 3.0 (още докато не бил пуснат на пазара) на Windows NT. Двете компании запазили правата да използват OS/2 и Windows технологиите заради прекратяването на споразумението; затова Windows NT трябвало да бъде пренаписан наново, и то почти самостоятелно от Microsoft.

След един промеждутък от време след версия 1.3, през който проблемите на серията 1.x били решавани, през 1992 г. IBM пуснали OS/2 версия 2.0. В нея имало големи подобрения: характеризирала се с нов, обектно-ориентиран графичен интерфейс, наречен Workplace Shell (WPS). Той включвал десктоп и много хора го считали за най-доброто в OS/2. По-късно Microsoft имитирали този интерфейс в своя Windows 95. Версия 2.0 предосатавяла и пълен 32-битов приложно-програмен интерфейс, който предлагал спокойно изпълняване на много задачи едновременно и можела да се възползва от четирите гигабайта от адреси, място, предоставено от Intel 80386. Въпреки това, по-голямата част от системата била 16-битова. Ето защо и драйверите на устройствата трябвало да бъдат 16-битови. А това, от своя страна, било една от причините за продължителната липса на OS/2 драйвери за най-новите устройства. Версия 2.0 можела също и да пуска DOS и Windows 3.0 програми, откакто IBM си запазили правото да използват кода на DOS и Windows като резултат от нарушението на споразумението.

Windows 3.1 и NT

Windows 3.1 В отговор на наближаващото откриване на OS/2 2.0, Microsoft работили върху Windows 3.1 (пуснат през 1992 г.), който включвал няколко малки подобрения на Windows 3.0 (като например показването на TrueType шрифтовете, създадени отчасти от Apple), а също и мултимедийна поддръжка. В тази версия поддръжка на Real mode не била включена. Тя можела да се стартира само на процесори Intel 80286 и по-добри от него.

Windows 3.11 По-късно Microsoft пуснали Windows 3.11, подобрена версия на Windows 3.1, която съдържала всички ъпгрейдове, създадени след излизането на Windows 3.1.

Windows for Workgroups По същото време Microsoft пуснали и „Windows за работни групи“ (Windows for workgroups – WfW), съществуващ като добавка към Windows 3.1, и като пакет, който включвал основната оперативна среда на Windows и подобрения на мрежовите възможности. „Windows за работни групи“ имал подобрени мрежови драйвери и мрежови протоколи и поддържал равноправни мрежи (peer-to-peer). Едно изтегляне по избор за WfW били „Wolverline“ TCP/IP протоколите, които позволявали по-лесен достъп до Интернет през корпоративни мрежи. Имало две версии на Windows for Workgroups, WfW 3.1 и WfW 3.11. За разлика от предишните версии, Windows for Workgroups 3.11 се изпълнявал само в режим 386 Enhanced, затова се нуждаел от процесори Intel 80386SX или по-добри от него.

Успехът на серията Windows 3.1x Всички тези версии продължили впечатляващата степен на продажби на версия 3.0. Въпреки че на серията 3.1x все още липсвали повечето от важните характеристики на OS/2, като например дълги имена на файлове, десктоп, система за предпазване от програми, работещи неправилно, Microsoft бързо превзели пазара за операционни системи и графичен интерфейс за IBM компютри. Приложно-програмният интерфейс на Windows станал стандартен софтуер за потребителя.

Windows NT 3.1 Междувременно от Microsoft продължавали да работят върху Windows NT. Главният архитект на системата бил Дейв Кътлър, един от ръководителите в проектирането на VMS в Digital Equipment Corporation (корпорация, купена по-късно от Compaq, а сега – част от Hewlett-Packard). Microsoft го наели през август 1988 г., за да направи заместник на OS/2, но вместо това Кътлър създал съвършено нова операционна система. Кътлър работил върху продължението на VMS на DEC, наречено Mica, и когато от DEC отхвърлили проекта, той пристигнал при Microsoft с професионалните си умения и 20 инженера. От DEC вярвали, че той занесъл на Microsoft самата разработка на Mica и затова се стигнало до съд. Microsoft платили 150 милиона долара и се съгласили да направят Windows NT съвместим с процесора на DEC – Alpha. Windows NT 3.1 (от маркетингът на Microsoft искали да се разбере, че Windows NT е продължението на Windows 3.1), излязъл под форма на Бета версия за софтуерните разработчици на Професионалната Конференция на Професионалните Софтуерни Разработчици през юли 1992 г. в Сан Франциско.

Cairo